Определение № 21576 от 24.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21576 гр. София, 24.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110123634 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т. С. М., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез пълномощника й адв. Я. И. Н., със съдебен адрес в */**, против С. Н. В., ЕГН **********, с адрес в ****.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на масивна жилищна сграда със застроена площ от 54,00 кв.м., находяща се в УПИ II -1334 в квартал 117 по плана на * целият с площ от 563 кв.м., с административен адрес в * //// Т. М. е придобила правото на собственост върху посочения недвижим имот въз основа на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 54, том II, peг. № 3304, дело 228 от 17.08.2021г. на нотариус Я.Д. с peг. № 552 и район на действие Районен съд - Е., вписан в Служба по вписванията - гр. Е. под Акт № 21, Том III, вх. peг. № 632 от 17.08.2021 г.

Ответницата е собственик на самостоятелен обект в същата сграда (къща), който се намира на първия етаж на сградата.

Сградата, в която се намират самостоятелните обекти на ищцата и ответницата се състои от двуетажна част и едноетажна част, която е конструктивно свързана в двуетажната част на къщата.

Вторият етаж на двуетажната част на къщата е собственост на трети лица.

Поземленият имот, в който се намира сградата е съсобствен между ищцата и ответницата.

Сградата има два покрива - един над втория етаж на двуетажната част от къщата и един над едноетажната част от къщата. Имотът на ищцата и част от имота на ответницата, включително входна врата, вход и стълбище се намират в едноетажната част от къщата.

По общо съгласие на ищцата и на ответницата през месеците март и април 2022 г. е извършена цялостна подмяна на покрива на едноетажната част от къщата, който е общ за двете страни, тъй като покривът е бил стар и сериозно увреден и течащ, което е налагало неотложната му подмяна с нов. Страните са постигнали съгласие за цената на подмяната на покрива и кой да извърши ремонта. През месец април 2022 г. ремонтът на покрива е завършен, като единствено сачакът (издадената дървена стряха на покрива) е довършен през месец юли 2022 г.

Разходите за ремонта на покрива са заплатени изцяло от ищцата, като и до момента на депозирането на исковата молба, инициирала настоящето производство, С. В. не е заплатила на ищцата своята част от разходите за ремонта на покрива на едноетажната част от къщата, която ползва като собственик и към този момент, макар Т. М. да я е канила многократно да 1 изпълни задължението си, включително с изпращането на нотариална покана.

Общият размер на разноските за ремонт на покрива, направен от ищцата е 14 653 лева, от които 8 366 лева - разходи за материали и 6 287 лева - разходи за труд. Припадащата се на ответницата част е в размер на 32,02 % и възлиза на сумата от 4 692 лева от общия размер на разходите за ремонт на покрива на едноетажната част от къщата.

Т. М. е заявила вземането си по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на депозираното заявление е образувано частно гражданско дело № 4513 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Заявлението е уважено и със заповед за изпълнение № 27247 от 13.09.2023 г. е разпоредено С. Н. В., ЕГН **********, с адрес в ***да заплати на Т. С. М., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата от 4 780,14 лв. (четири хиляди седемстотин и осемдесет лева и четиринадесет стотинки), от която а) 4 692 лв. (четири хиляди шестстотин деветдесет и два лева) – главница, представляваща стойността на ремонт на покрив на къща в Е., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 88,14 лв.(осемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки) – мораторна лихва за периода от 24.11.2022 г. до 26.01.2023 г. С. В. е депозирала в срок възражение срещу дължимостта на сумите по заповедта, поради което с разпореждане № 162428 от 28.12.2023 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

С тези обстоятелства ищцата обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за установяване на задължението на ответницата, за което е издадена заповед за изпълнение № 27247 от 13.09.2023 г. по частно гражданско дело № 4513 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата и данните по делото, намира, че предявеният иск е недопустим, предвид следните съображения:

В изпълнение на указанията, дадени с определение № 17632 от 24.04.2024 г. ищцата депозира уточнителна молба. В същата Т. М. сочи, че в сградата, в която се намира притежавания от нея самостоятелен обект, има три самостоятелни обекта, които са собственост на различни лица. Предмет на исковата молба е парично вземане за разноски, направени от ищцата за поправка на покрива на сградата, който представлява обща част. С оглед факта, че в сградата има три самостоятелни обекта, отношенията между собствениците на тези обекти, касаещи управлението, поддръжка и ремонта на общите части, се регламентират от Закона за управление на етажната собственост (по аргумент за противното основание на чл. 3 от ЗУЕС). Процедурата за разпределението на разходите за ремонтна на общи части на сграда в режим на етажната собственост е регламентирана в разпоредбите на чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС и тя предвижда вземане на решение на общото събрание на етажните собственици, което подлежи на съдебен контрол.

Предвид горните съображения съдът намира, че искът на Т. М. са признаване на вземането й за разноски за ремонт на обща част на сградата (покрив), в която тя и ответницата имат самостоятелни обекти в сграда е недопустим.

С оглед горното и на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

На основание т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед прекратяването на производството по иска по чл. 422 от ГПК, заповед за изпълнение № 27247 от 13.09.2023 г., издадена по частно гражданско дело № 4513 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, следва да бъде обезсилена.

Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВРЪЩА исковата молба, депозирана от Т. С. М., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез пълномощника й адв. Я. И. Н., със съдебен адрес в */**, против С. Н. В., ЕГН **********, с адрес в ****, въз основа на която е образувано гражданско дело № 23634 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 23634 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, поради недопустимост на иска.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 27247 от 13.09.2023 г., издадена по частно гражданско дело № 4513 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3