Решение № 154 от 23.09.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Девин, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100259 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, т.9 и чл. 10 и чл.19 ал.4 ЗПК.

В исковата молба ищцата твърди, че на 21.03.2025г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № 4003285* по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 2500.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50.95%, годишен процент на разходите – 63.91%. Твърди, че на същата дата - 21.03.2025г., ищцата е сключила и допълнително споразумение към процесния договор за потребителски кредит № 4003285*, съгласно което /Раздел III-Клиент, т.3, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл. 10 от ОУ на договор за потребителски кредит № 4003285* на основание чл. 92 от ЗЗД, дължи неустойка за неизпълнение в размер на 1250 лева, разсрочено за 12 месеца. Твърди, че доверителката му е усвоила изцяло заемният ресурс, не е изплатила сумата по процесният договор за паричен заем, вкл. и сумата за процесната неустойка, но не дължи плащания за същата и излага съображения. Твърди, че предвидената неустойка в размер на 1250 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо 50% от заетата сума в размер на 2500 лева, без да зависи от вредите от 1 неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Твърди, че е предвидено да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Твърди, че са нарушени чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и чрез уговореното в допълнителното споразумение към процесния договор за потребителски кредит № 4003285* /Раздел III-Клиент, т.З/ се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. Счита, че от една страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита, като по този начин заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне ГПР - неустойката представлява близо 50% от заетата сума.

Моли съда да прогласи единствено и само нищожността на клаузата от допълнително споразумение към процесния договор за потребителски кредит № 4003285* и обективирана в Раздел III- Клиент, т. З, която е неразделна част от договор за потребителски кредит № 4003285*/21.03.2025г. сключен от ищцата Н. Й. Ф., ЕГН ********** с ответното дружество „П. К. Б." ЕООД, ЕИК: *********, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1250 лева при непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от ОУ на процесния договор за потребителски кредит № 4003285*/21.03.2025г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Моли съда да присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 400 лева в полза на адвокат С. Н. за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответното дружество „П. К. Б.“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. М. Д., с който счита предявените от ищеца искова претенция за нищожност на клаузата от допълнително споразумение към договора за потребителски кредит за изцяло неоснователна, като излага съображения и становище относно действителността й: Твърди, че не е спорно между страните, че ответното дружество е било в договорни отношения с ищеца по силата на сключения между страните договор за потребителски кредит № 4003285*, като на ищеца е предоставена сума в размер на 2500.00 лева, която сума е усвоена от кредитополучателя съгласно условията, посочени в ДПК, но същият не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, като не е заплатил нито една погасителна вноска, не е направил нито едно плащане и се намира в просрочие от 98 дни. Твърди, че в текста на чл. 10, ал. 1 от ЗПК са посочени общите основания за валидност (действителност) на ДПК. Счита, че са спазени изискванията на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и излага подробни съображения. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения от ищеца Н. Й. Ф., чрез адв. С. Н. установителен иск за прогласяване на нищожност на клаузата от допълнително споразумение към договора за потребителски кредит за изцяло неоснователна и недоказана. Претендира разноски и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай че е ангажиран такъв, като моли съда да определи същото, съобразявайки възприетото в Решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища, правната и фактическата сложност на делото. В случай, че и двете страни по делото бъдат осъдени на разноски съобразни уважената част на предявените искове, моли съда да направи прихващане на присъдените разноски.

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С молба от ищеца, чрез процесуалния й представител – адв. С. Н., поддържа изцяло исковата молба, моли съда да уважи изцяло предявената претенция.

Претендира разноски.

3

В о. с. з. ответника „П. К. Б.“ ЕООД не изпраща представител и не взима становище.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между ищцата Н. Й. Ф. и „П. К. Б." ЕООД, ЕИК:

********* е сключен

Договор за потребителски кредит

№

4003285*/21.03.2025г. за сумата от 2500.00 лева, при лихвен процент по заема 50.95%, годишен процент на разходите – 63.91%. На 21.03.2025г., ищцата е сключила и допълнително споразумение към процесния Договор за потребителски кредит № 4003285*, съгласно което /Раздел III-Клиент, т.3, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл. 10 от ОУ на договор за потребителски кредит № 4003285* на основание чл. 92 от ЗЗД, дължи неустойка за неизпълнение в размер на 1250 лева, разсрочено за 12 месеца.

Приложени са по делото погасителен план за разсрочване на неустойката, общи условия към договора за потребителски кредит.

Съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, по следните съображения:

Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави.

4

Процесният Договор за потребителски кредит № 4003285*/21.03.2025г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи служебно.Безспорно е, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 4003285*/21.03.2025г. допълнително споразумение към договора, относимо за неустойка. Безспорно е, че ищцата притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22, във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП на клаузата, предвидена в допълнително споразумение към процесния Договор за потребителски кредит № 4003285* и обективирана в Раздел III- Клиент, т. З, която е неразделна част от договор за потребителски кредит № 4003285*/21.03.2025г., предвиждаща заплащането на неустойка. Разпоредбата чл. 143, ал. 1 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В случая процесният договор е сключен при предварително определени условия от едната страна по правоотношението заемодателят. Видно е, че представеният договор за потребителски кредит е бланков, поради което не е бил предмет на предварително договаряне между 5 страните, респ. ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, като не се установява клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани доказателства от ответната страна. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на заемодателя, се налага изводът, че ищецът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка.