Решение № 1305 от 08.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. Варна, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110202534 по описа за 2024 година Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на П. К. Г., ЕГН **********, чрез адвокат Д. А., ДАК, срещу: против Наказателно постановление № 23-0002829/15.05.2024 г., издадено от Т. Г. - Директор на ОО "АА"- град Варна, с за нарушение нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДП , вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.00 / три хиляда / лева на основание чл.

177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, защото е издадено при допускане на съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Същото не съответства на целта на закона и представлява явно несъответен отговор на деянието, което се претендира да е административно нарушение. При измерването били установени отклонения 1 в натоварванията, които не можело да бъдат определени като особено сериозни. Сочи се, че едва ли тези отклонения биха повишили риска относно безопасността на движението и биха способствали в решителна степен за повреждането и преждевременното износване на пътната инфраструктура.

Претендира се, че отклонението в товара представлява маловажно нарушение.

С тези и други аргументи се иска съда да намали размера на наложеното наказание в НП към минимума.

Въззивникът редовно призован не се явява в съдебно заседание.

Същият се представлява по делото от адвокат А., ДАК. В пледоарията си моли съда да отмени атакуваното НП на основанията посочени в жалбата, като претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от мл. експерт В. Кр. В пледоарията си по същество излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2024 г. свидетелите – Б. И. и С. А., двамата инспектори в ОО "АА" - Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Около 09: 20 часа, в гр.Варна, на автомобилен път на двеста метра от пристанище ПЧМВ, в посока пристанище ПЧМВ, инспекторите при ОО "АА" - Варна спрели за проверка въззивника П. К. Г., който управлявал МПС марка "СКАНИЯ", с рег. № ТХ 26-95 АР, кат. N3, с прикачено полуремарке с рег. № ТХ 21-62 ЕЕ, от кат.04.

В хода на проверката по представените от въззивника товарителница №8/27.02.2024 г. и пътен лист № 5/27.02.2024 г. те установили, че въззивникът 2 извършва обществен превоз на товари: пшеница – 35 280 кг., по маршрут гр.Добрич - гр. Варна, със съчленено пътно превозно средство, състоящо се от моторно превозно средство с две оси и полуремарке с три оси, с обща маса – 51 040 кг., видно от пътно прехвърлителна разписка от 27.02.2024 г., което надвишавало допустимата норма - 40 000 кг., определена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) с - 11 040 кг. По време на проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ.

На място св. А. съставила на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е нарушил на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.

"б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като представените от въззивника по време на проверката документи – пътен лист и товарителница били иззети.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да оспори фактическите констатации посочени в него.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Директорът на РД "Автомобилна администрация" –гр. Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал. 3, т.

1, пр. 2 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание "глоба" в размер на 3 000.00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП .

Наказателното постановление било връчено лично на П. Г. на 28.05.2024 г.

В законоустановения 14-дневен срок, чрез Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" –гр. Варна, Г. депозирал жалба до РС - Варна срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на св. Б. И. и св. С. А., тъй като 3 същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетелите - Б. И. и С. А.,, дадени в съдебно заседание, АУАН, товарителница, пътен лист, измервания от ел. везна, справка за водача от масивите на ОО "АА", заповед за компетентност и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административно наказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от

ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите н а чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

4

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Веселин И. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл.

53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.

Варна, Южна. Съдът намира, че посочване на абревиатурата ПЧМВ –Варна в АУАН и НП, което съответства на предприятието "Поддържане чистотата на морските води" АД не нарушава правото на защита на наказания субект.

Очевидно възз. е бил наясно къде е мястото на разтоварване, респективно е наясно къде е констатирано нарушението от страна на проверяващите.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм. наказателното производство и в тази 5 връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Посочването в акта и НП, че към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото нарушение, доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения ред за движение като в този смисъл е налице и константна практика на АС - Варна, например Решение по к. н. а. х. д. № 1892/2016 г. Решение по к. а. н. х. д. № 1790 по описа на съда за 2017 година, Решение по к. а. н. х. д. № 282 по описа на съда за 2017 г. и ред други. От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 05.07.2023 г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато свидетелите – Б. И. и С. А. пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, съдържанието на придружаващите превоза документи и са извършили измерването. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр. Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Началник ОО "АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № 138/28.02.2024 г. и Заповед № РД -01-67/29.02.2024 г. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на Началника на ОО "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. Компетентността на актосъставителя – служител в ОО , АА-Варна пък е определена с нормите на чл. 166 от ЗДвП.

Поради което и възражението в жалбата не се споделя от съда.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция.

Съдът не споделя посоченото в жалбата, че нарушението не е 6 доказано. Напротив същото е безспорно доказано, не само посредством измерването извършено с електронна мобилна везна, а и от представените от самия водач документи, съпътстващи извършвания от него превоз, в частност товарителница. Последните в хода на проверката не са били оспорени, не е било оспорено и замерването с техническо средство на превозното средство. В тази връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да установи съществено процесуално нарушение, като в нито един момент в хода на АНП от самото му започване със съставяне на АУАН, до издаване на НП, не е отрекъл по същество извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че въззивникът не твърди неистинност на представените съпътстващи превоза документи. Прочие ако беше сторил това би се стигнало до други наказателно правни последици. При измерването, извършено от проверяващите органи е определено и общата маса на натовареното превозно средство 51 040 кг. , която е с 11 040 кг. по- висока от допустимата максимална маса – 40 000 кг..

Ето защо изводът на административно наказващия орган, че е доказано извършеното нарушение е правилен и съответства на установените в производството обстоятелства.

Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса или натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Няма спор че тази норма е банкетна като в случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която въвежда допустима максимална маса от 40 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, в случая МПС с две оси с полуремарке с три и повече оси. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че процесният случай попада именно под действието на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което наместо с изискуемата максимална маса от 40 тона (40 000кг.), е с общо тегло 51 040 кг. В горната насока са както показанията на разпитания по делото свидетел, така и приложените към АНП разпечатки от мобилната везна, а и представените от въззивника по време на 7 проверката документи, като за съда няма никакво съмнение, че въззивникът (професионален водач на МПС) е съзнавал, че тежестта на ППС-то, заедно с товара не е съответствала на допустимата максимална маса – 40 /четиридесет/ тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване. Нещо повече, той съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/27.04.2018 г. е длъжен да следи за това натоварването на ПП С да се извърши в съответствие с максимално допустимата маса на същото.