Решение № 9 от 27.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Варна, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за възобновяване № 20243000600354 по описа за 2024 година Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 103/2024 г. на PC - Исперих, като се иска отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат оплаквания по основанията на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Главният прокурор на

Република

България оспорва законосъобразността на решението на първата инстанция да одобри квалификацията на деянията, осъществени от осъдените лица Е. Р. и Е. Р. по чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 НК и по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.

20, ал. 2 НК.

Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл.421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка, по реда на възобновяването на наказателното дело.

Разгледано по същество е и основателно.

С определение № 154 от 25.06.2024 г. по НОХД № 103/2024 г. Районен съд - Исперих е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, сключено между прокурор от Районна прокуратура - Разград и защитниците на обвиняемите Е. С. Р. и Е. С. Р..

1

С одобреното споразумение Е. С. Р. се е признал за виновен в извършване на следните престъпления: престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК- за това, че на 25.12. 2022 г. в гр. Исперих се заканил с убийство - „Ще те заколя като животно! Ще те убия! Ти няма да живееш тук ! Ще видиш ти !“ на Р.Б.Т., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година; престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това че на 25. 12. 2022 г. в гр. Исперих, в съучастие с Е. С. Р. и Е.

Е. С., като съизвършител причинил на Р.Б.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в порезно- прободни рани на ляв долен крайник в близост до ингвиналната / слабинна гънка, горна трета на ляво бедро и две такива на бодбедрица, където засягане на мускулатура и фасция /клиничнни данни за засягане на мм., гастрокнемиус на лява подбедрица/, хирургична обработка на раните, пигментирани белези и прободно нараняване на дясната седалищна област, които са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено с особена жестокост, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца.

На основание чл. 23 НК на обв. Е. Р. е определено едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, с изпитателен срок от 3 /три/ години.

С одобреното споразумение обв. Е. С. Р. се е признал за виновен в извършване но следните престъпления: престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК- за това, че на 25.12. 2022 г. в гр. Исперих се заканил с убийство - „Ще те заколя като животно! Ще те убия! Ти няма да живееш тук ! Ще видиш ти !“ на Р.Б.Т., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година; престъпление по чл. 131, ал. 1, т, 9, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК - за това че на 25. 12. 2022 г. в гр. Исперих, в съучастие с Е. С. Р. и Е.

Е. С., като съизвършител причинил на Р.Б.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в порезно- прободни рани на ляв долен крайник в близост до ингвиналната / слабинна гънка, горна трета на ляво бедро и две такива 2 на бодбедрица, където засягане на мускулатура и фасция /клиничнни данни за засягане на мм., гастрокнемиус на лява подбедрица/, хирургична обработка на раните, пигментирани белези и прободно нараняване на дясната седалищна област, които са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено с особена жестокост, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца.

На основание чл. 23 НК на обв. Е. Р. е определено едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Определението на съда е влязло в сила на 27.06.2024г. (когато съдебният акт е бил подписан с квалифициран електронен подпис в впиисан в ЕИСС), тъй като не подлежи на инстанционен контрол.

Съдебният акт на PC - Исперих, с който е одобрено споразумението, е постановен при съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от съда по реда на Глава 29 от НПК – „Решаване на делото със споразумение“.

Съдът е бил длъжен да прецени съответствието на клаузите от споразумението със закона и морала - чл.382, ал.7 от НПК. В случай, че споразумението противоречи на закона или морала, съдът следва да откаже неговото одобряване, вместо да го възприеме безкритично и да го одобри, нарушавайки материалния и/или процесуалния закон.

В конкретният случай съдът не е извършил прецизна проверка на съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на това е пропуснал да констатира несъответствие на материално правната квалификация на стореното от двете осъдени лица с установените факти по делото.

От заключението на назначената по дело съдебно- медицинска експертиза се установява, че в резултат на нанесените удар с нож св. Р.Т. получил следните увреждания: четири прободно-порезни рани на ляв долен крайник в близост до ингвиналната /слабинна/ гънка, горна трета на ляво бедро и две такива рани на подбедрицата със засягане на мускулатура и фасция /клинични данни за засягане на мм. гастрокнемиус на лява подбедрица/ и фасцията на лявото бедро; прободно нараняване на дясната седалищна област; параклинични и клинични данни за ниски стойности на хемоглобина след инцидента/ Хемоглобин HGV-75.0 g/Г 26. 12. 2022 г./ при референтна стойност за мъже 140-180 g/1. и посттравматичен новооткрит 3 неинсулинозависим захарен диабет. В посттравматичния период в хода на възстановяването пострадалият получил следните усложнения: инфекция и абсцес на лявата подбедрица, наложила частична фесциектомия /изрязване на обвивката на мускула и ексцизия / отстраняване на повърхностни мускулни влакна / от външната глава на працеса, белодробна тромбоемболия, немасивна периферна форма; двустранна пневмония. Съгласно заключението на СМЕ по своята медико- биологична характеристика уврежданията обуславят както следва: прободно- порезните рани на дясната седалищна област, в близост до лявата слабинна гънка, бедро и подбедрица - временно разстройство на здравето, неопасно за живота; острата кръвозагуба, инфекцията и абсцеса на лява подбедрица, белодробната тромбоемболия, двустранната пневмония поотделно и в съвкупност - разстройство на здравето с временна опасност за живота и захарния диабет - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Според експертизата към момента на получаване на преките увреждания - 25.12.2022 г, е съществувала реална опасност за здравето и живота на пострадалия Р.Т.. Своевременно оказаната по вид и обем високоспециализирана болнична медицинска помощ е предотвратила този риск. Посочва се, че видно от приложената схема на кръвообращението на долни крайници в областта на лявата слабинна гънка, лицевата повърхност на бедрото и страничните повърхности на подбедрицата минават магистрални и със среден калибър кръвоносни съдове, засягането на които би могло да доведе до фатална за живота кръвозагуба.

Ето защо, най-малко районният съд е следвало да съобрази, че причинените на пострадалия телесни увреждания по своя характер представляват тежка или средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Всъщност по делото е налице заключение на комплексна експертиза, в което проф. д-р Добринка Радойнова дм, е посочила наличието на прякапричинно следствена връзка между травматичния инцидент и отключването на заболяването диабет. Прокурорът от РП Разград не е кредитирал това становище на високо квалифициран експерт, а сам е навлязъл в анализ на въпроси в сферата на медицината, за да го игнорира напълно.

Само по себе си обаче категоричното наличие и на средна телесна повреда (каквато е острата кръвозагуба!) правят възприетата квалификация по чл.131, ал.1, т.9, вр.чл.130, ал.1 от НК неправилна. На следващо място, районният съд е следвало да съобрази, че три лица в преследване на личен мотив са търсили саморазправа с пострадалия и последователно са му нанесли множество удари с нож (с 15 см. масивно острие) в различни анатомични области. Докато са нанасяли прободните наранявания на пострадалия осъдените лица недвусмислено са манифестирали желанието си да му причинят смъртта с думите – “Ще те заколя като животно! Ще те убия! Ти няма да живееш тук ! Ще видиш ти !“. Всъщност тримата осъдени не просто се заканили с убийство на пострадалия, а са предприели реални действия по осъществяване на това си намерение, нанасяйки му множество удари с нож, напълно годен да причини този резултат. Здравето на пострадалия е било сериозно засегнато и единствено своевременното оказване на специализирана медицинска помощ е предотвратила настъпването на смъртта.

4

Затова, прав е вносителят на предложението за възобновяване на наказателното производство, че се касае за опит за убийство, тъй като всеки от осъдените с активни действия е участвал в нанасянето на такова увреждане на пострадалия Р.Т., което обективно би довело до умъртвяването му, ако последният не бе получил своевременна и специализирана медицинска помощ. Съставът на престъплението е осъществено и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, като всяко от осъдените лица е съзнавало, че с нанасянето на удари в областта на слабинната гънка и лицевата повърхност на бедрото и страничните повърхности на подбедрицата на пострадалия (все области, през които преминават магистрални и със среден калибър кръвоносни съдове) с остър режещ предмет /нож/ е могло да причини смъртта на пострадалия и очевидно е целяло постигането на тази цел, ясно манифестирана с думи и действия.

Като е одобрил споразумението за решаване на делото, с което е утвърдил неправилното прилагане на материалния закон, решаващият съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 НПК.

Предложеното от страните за одобряване споразумение противоречи на материалноправната разпоредба на чл.115, ал., вр.чл.18, ал.1 от НК и е изисквало съдът да откаже да го одобри и да върне делото на прокурора. Като не е направил това, а е одобрил процесното споразумение за решаване на делото, въпреки противоречието му с материалния закон, съдът е допуснал и нарушение на процесуалните правила - чл. 382, ал.7 от НПК.

По изложените съображения апелативният съд прие, че определението по НОХД № 103/2024 г. на PC - Исперих, с което е одобрено постигнатото между страните в процеса споразумение за решаване на делото и чиято отмяна се претендира по реда на възобновяване на делото, е постановено при допуснато съществено нарушение на материално-правната разпоредба на чл.

115 вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и на процесуалните задължения на съда по чл.382, ал.7 от НПК. Затова и делото следва да бъде върнато на първата инстанция именно за изпълнение на задълженията на съда по чл.382, ал.7 от НПК, т.е. постигнатото споразумение следва отново да бъде разгледано в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като неговото противоречие със закона бъде констатирано, след което първата инстанция да упражни правомощията си по чл.382, ал.8 от НПК.