Решение № 247 от 01.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000502774 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 263488 от 28.05.2021г. постановено по гр.д. № 13413/2020 г. по описа на

СГС, ГО, 15 състав са уважени частично обективно съединени искове с правно основание чл.146 вр.чл.143 ЗЗП и чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като е признато за установено по исковете, предявени от Т. С. И. срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, че са нищожни /неравноправни следните клаузи от сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008r. - чл.1 ал.1 „банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита“,чл.1, ал.3, чл.2 ал. 1 и ал.2, чл.3 ал.1 и а л . 3 В ЧАСТТА „валиден за съответния период на начисляване на лихвата“ относно Базовия лихвен процент като е отхвърлен иска в останалата му част и В ЧАСТТА „договорена за съответния период на издължаване на кредита“ относно размера на лихвата за редовна главница като е отхвърлен иска в останалата му част, чл.3 ал.5, чл.6 ал.2 и ал.3, чл.8 ал.2, чл.12 ал.1, чл.23 ал.2.

Със същото решение ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е осъден да заплати на Т. С. И., на основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД сумата от 19 976,06 евро, представляваща платена без основание сума поради валутната разлика между швейцарски франк и евро за периода 16.07.2014г. - 16.07.2019г., ведно със законната лихва за забава от 16.07.2019г. до 1 окончателното плащане, сумата от 2610,39 евро, платена без основание като месечни вноски за лихви за периода от 16.07.2014г. - 16.07.2019г., ведно със законната лихва за забава от 16.07.2019г. до окончателното плащане, сумата от 415,60 евро, платена без основание като такса за управление на кредита за периода 16.07.2014г. - 16.07.2019г., ведно със законната лихва за забава от 16.07.2019г. до окончателното плащане.

Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част, както следва: за разликата над сумата от 2610,39 евро до пълния предявен размер от 3516,93 евро платени без основание месечни вноски за лихви за периода от 16.07.2014г. - 16.07.2019г., както и над сумата от 180 евро, представляваща платена без основание сума поради валутната разлика, получена от превалутирането на заемната сума по договора за кредит към момента на усвояването му, като погасен по давност.

Присъдени са разноски като ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, е осъден да заплати на Т.

С. И., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 4301,55 лв., представляваща съдебни разноски и сумата от 1900 евро - разноски за адвокатското възнаграждение. По компенсация Т. С. И. е осъдена да заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 55 лв., направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД оспорва решението в неговата осъдителна част, като посочва, че ищцата не е доказала пълно и главно, че е заплатила сумите по кредита, които сега претендира обратно. Напротив, от страна на ответника „Юробанк България“ АД е доказано, че кредитът е обслужван предимно от трети лица, които не са страна по кредитното правоотношение - за процесния период кредитът е бил обслужван от - Г. С. Е., З. Е. П., С. И. Н., И. П. А.. В този смисъл последните, а не ищцата, са активно материално-правно легитимирани да искат връщане на платеното при начална липса на основание. Твърди, че всяко плащане по кредита, извършено от третите за кредита лица, е извършено от тях към банката на собствено основание, а не по поръчка и/или по упълномощаване от Т.С.. От друга страна твърди, че п ървоинстанционният съд погрешно възприел, че оспорените процесни клаузи, уреждащи валутата и лихвата на кредита, не са индивидуално договорени. И в процесния договор, и в сключените между страните анекси и погасителни планове, ясно е посочен конкретен размер на задължението по кредита във франкове, както и конкретни размери на погасителни вноски, отново във франкове. Никога между страните не е била договаряна друга валута на кредита или на вноската. Вместо да зачете договорките между страни СГС де факто отменя и клаузите от договора, в които е постигнато съгласие относно сумата на кредита (размер и валута на усвояване и погасяване), въпреки че тези клаузи са част от основния предмет на договора и не подлежат на преценка за неравноправност. Освен това, така съдът приравнява сключения договор към такъв сключен в евро, а това не съответства на действителната воля между На трето място намира за погрешно заключението на първоинстанционния съд, че ответната банка е разполагала с информация за бъдещото движение на валутните курсове, която не е страните, като съответно също води до неправилност на решението.

2 предоставила на кредитополучателя. По делото не се установява ответната банка да е разполагала с друга информация, която да е укрила от потребителя. Въпреки това съдът необосновано приема, че при сключване на договора банката е длъжна да предложи на потребителя детайлна информация как движението на валутния курс ще се отрази на размера на месечната му вноска, изчислена в национална валута. Този извод на съда е неправилен и противоречи на установената по делото фактическа обстановка. Не е ясно как банката, при положение, че не разполага с информация относно развитието на валутния курс за такъв дълъг бъдещ период, ще може да даде информация относно това как този валутен курс ще се отрази на размера на вноската, изразена в национална валута, за 25 години напред. По този начин съдът вменява на ответника задължения, които не само че не са нормативно или договорно установени, но са и невъзможни за изпълнение. Изводът на СГС, че валутният риск е прехвърлен на потребителя, също е необоснован и нелогичен. С чл.2 3 кредитополучателят е запознат изрично с възможните рискове от промяна в курса на франка, като му се указва изрично, че е възможно увеличение на този курс. Към момента на сключване на договора това е била цялата достъпна информация относно предстоящите движения на курса на франка за 25 г. напред. Оспорената клауза е съставена ясно, разбираемо и на общоупотребимия български език, без използване на сложна или специфична терминология. Съдът не е отчел, че оспорената клауза има декларативен и информативен характер и не вменява задължения на потребителя, а го информира за последиците от избора па валута. И без тази клауза, валутата на кредита е щяла да бъде швейцарски франк и вноските е следвало да се престират в тази валута. Освен това не отговарят на фактическата обстановка изводите на съда, че усвояването на кредита във франкове е фиктивно - точно това е доказано с експертизата, приета пред СРС.

В заключение изтъква факта, че вместо цитираната практика на ВКС, съдът е следвало да вземе предвид относимата практика на СЕС по случая, и по-конкретно решението на СЕС по дело С-186/16. СЕС приема, че клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил отпуснат, попада в обхвата на понятието основен предмет на договора, отнася се до самото естество на задължението на длъжника и представлява съществен елемент от договора за кредит, поради което не подлежи на преценка за неравноправност. Тоест такава клауза не може да се счита за неравноправна, при условие че е изразена на ясен и разбираем език (т. 38-т. 41 от Решение по дело С186/16). Движението на един валутен курс, който не е статичен, само по себе си не е достатъчно да обоснове неравноправност. В противен случай ще се окаже, че всеки договор във валута, различна от доходите на потребителя, автоматично съдържа неравноправни клаузи, само защото банките (а и който и да е друг пазарен субект) не са в състояние да знаят какъв ще е валутният курс следващите 25 години. Оспорва и решението в частта, с която е прието за установено наличието на неравноправни клаузи в договора, още повече изменението на лихвите е договорено с анекси - допълнителни споразумения. В процесния случай кредиторът рефинансира просрочените задължения - отпуска нова сума, с 3 която се погасяват просрочените задължения, в резултат на което те биват добавени към редовната главница по кредита. Към днешна дата въпросът се урежда от Насоките за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции, приети въз основа на Регламент (ЕС) № 575/2013. В Приложение № 5 от тях изрично е предвидено, че добавянето на просрочени задължения/лихви към главницата е възможна мярка за преструктуриране. Посочено е, че то представлява преструктуриране на просрочени задължения и/или начислени лихви за просрочени задължения чрез добавянето на тези неизплатени суми към неизплатеното салдо по главницата за изплащане по устойчива разсрочена програма. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Т. С. И. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Намира за неотносимо за настоящия спор обстоятелството кое конкретно лице нарежда сумите за погасяване на процесния кредит. Безспорно е, че основанието за нареждане на суми е именно погасяване на месечните вноски по кредита, по който е титуляр. Всички права и задължения произтичащи от банковия договор са за нейна сметка, доколкото е страна по него, в качеството на кредитополучател. Изтъква факта, че пред първоинстанционния съд ответникът не е представил доказателства, че процесните клаузи са индивидуално договорени. Банката, в качеството й на ответник, е длъжна при условията на главно и пълно доказване да установи индивидуално договаряне на клаузите на договора. Обстоятелството, че в процесния договор се съдържа клауза, в която е посочено, че е възможна промяна на валутния курс и това може да довоеде до завишаване размера на задължението, не представлява предоставена информация относно валутния риск и евентуалните последици от това. Липсват данни по делото, от които да се направи извод, че банката е предоставила информация относно движението на курса на швейцарски франк спрямо евро до момента на подписване на договора, очакваните промени в курса и евентуалните последици от това. Правилно съдебният състав е приел, че в следствие на увеличението на курса на швейцарския франк спрямо евро, е надплатила значителни суми по процесния кредит, които подлежат на връщане като неоснователно надплатени. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени о т Т. С. И. срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.146 ЗЗП и чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожост на клаузи в договор за банков кредит и връщане на даденото при начална липса на основание - надплатени вноски, ведно със законните последици.

От фактическа страна се установява, че между страните по делото е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37564 от 16.07.2008г., по силата на което банката се е задължила да предостави на кредитополучателя, заемна сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 52 700 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита за посочените в договора цели (чл.1, ал. 1). В чл. 2 са уговорени условията за предоставяне и усвояване на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от 4 датата на усвояване (чл.5, ал.1 ). Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (чл.6, ал.1).

Уговорена е възнаградителната лихва за ползвания кредит (чл.3, ал.1), която се дължи от датата на първото усвояване на сумите по кредита (чл. 3, ал. 2).