Решение № 17701 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17701 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110121459 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявен е от ЗД "*******" АД с ЕИК *********, срещу Р. М. К. с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за сумата 182,84 лева – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 22.02.2020г., в гр. **************************, кръстовището с ул.

***************, между лек автомобил ************* с рег. № ************, при което водачът на последното отнема предимството и удря в предната част МПС *********** с рег. № ***********, в резултат на което настъпили материални вреди за л.а. ***********.

Сочи,ч е водачът на л.а. ************* е напуснал мястото на ПТП. Към датата на настъпване на ПТП, за л.а. ************* е била налице сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ищеца. Ищецът заплатил на собственика на увредения л.а.

*********** с рег. № ******** сумата в размер на 157,84 лв., като извършил и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., като отправя искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер на 182,84 лева, както и законна лихва за периода от датата на исковата молба – 04.11.2024 г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Р. М. К..

В първото проведено о.с.з. по делото на 11.03.2026г., ответникът се явява лично, като посочва, че оспорва твърдения механизъм за настъпване на ПТП, че същото е настъпило по негова вина, както и че е напуснал мястото на настъпване на ПТП. Ответникът е формулирал доказателствени искания, както и е отправил искане за допускане на безплатна правна помощ, по което съдът се е произнесъл с акт по чл.95 от ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е изискана и представена, административно - наказателната преписка, съставена по повод на настъпилото на 20.02.2020г., ПТП в гр. П., за която е съставен Протокол за ПТП №*********/09.03.2020г. от мл. инсп. Р.В.Ж., мл. автоконтрольор при ОДМВР, Сектор "Пътна полиция" гр. П., и въз основа на който бил издаден АУАН №*******/09.03.2020г. и 1

НП №**************/26.03.2020г., с който на ответника било наложено наказание "Глоба" в размер на 200 лв., за нарушение на чл.48 от ЗДвП, връчено му по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Макар оспорването на твърдения от ищеца механизъм за настъпване на ПТП, както и че същото е настъпило по негова вина и ответникът е напуснал мястото на настъпване на ПТП, да е извън срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, и в този смисъл да се явява преклудирано, то не следва да означава, че ищецът е освободен от последиците на разпределената между страните на основание чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствена тежест, а именно да установи при условията на пълно доказване причинен от ответника деликт по време на управление на МПС, в резултат на който са настъпили посочените вреди, както и че ответникът е напуснал мястото на ПТП, в .т.ч и размерът на дължимото обезщетение.

По делото освен приетата административно-наказателна преписка, други доказателства не са приети. Процесният протокол за ПТП №*********/09.03.2020г., като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в органа на мястото на посещение на ПТП, факти и обстоятелства и възприети непосредствено от него, като напр. пътната обстановка при пристигането му, разположението на участнците в ПТП, наличието на следи по пътното платно и пр. В настоящата хипотеза обаче е видно, че процесният протокол за ПТП, настъпило на 20.02.2020г., е съставен няколко седмици по-късно - на 09.03.2020г., като в същия се съдържат както констатации за механизма на настъпване на самото ПТП, така и по вина на кой от двамата водачи е настъпило същото /по вина на ответника/, в т.ч. за вида на причинените имуществени вреди. Настоящият съдебен състав обаче намира, че с оглед на обстоятелството, че протокола е съставен по посочения служител на ОДМВР - П., след настъпване на процесното ПТП /в един относително продължителен период, като не става ясно поради какви обстоятелства/, като не отразява непосредствените възприятия на съставилия го служител относно отразените факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото, поради което не обвързва съда.

При липса на останали доказателства относно действителния механизъм на настъпване на ПТП, в т.ч. че същото е настъпило по вина на ответника, за наличието на причинноследствена връзка с посочените в исковата молба вреди и техния размер, както и че ответникът е напуснал мястото на ПТП, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция за главница се явява недоказана по основание и по размер и като такава следва да бъде отхвърлена, като ищцовата страна следва да понесе правните последици от разпределената между страните доказателствена тежест.

По разноските.

С оглед изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.7 от ГПК, на Националното бюро за правна помощ следва да се присъди адвокатското възнаграждение за процесуално представителство и защита на ответника по делото по реда на ЗПрПом. в размер на 265,87 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от ЗД "*******" АД с ЕИК *********, срещу Р. М. К. с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за сумата 93,48 евро/182,84 лева – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 22.02.2020г., в гр. **************************, кръстовището с ул. ***************, включващо и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законна лихва за периода от датата на исковата молба – 04.11.2024 г. до изплащане на вземането.

2

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.7 от ГПК, ЗД "*******" АД с ЕИК *********, да заплати на Националното бюро за правна помощ с ЕИК ***********, с адрес: гр. **************** №1, сумата в размер на 265,87 евро - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на ответника по делото по реда на ЗПрПом.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3