Решение № 776 от 02.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Варна, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20213110203206 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.

АЛ. ИБР. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0442-000193/ 26.04.2020г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

В жалбата се сочи, че автомобилът, който е управлявал е собственост на приятелката му, с която живее от 2000г. , както и че нито той, нито тя са знаели, че е с прекратена регистрация.Разбрали за това в момента на полицейската проверка. Поради това и изразява становище, че не е осъществил нарушението от субективна страна, както и че при издаване на постановлението е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото описаното в него не отговаря на реалната действителност.С оглед на това и иска постановлението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание , въз. И., редовно призован, не се явява , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.Ш. отново излага становище, че нарушението не е осъществено от субективна страна и пледира за отмяна на постановлението и за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител, не е ангажирано становище по жалбата.

1

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.03.2021г. около 12,30ч. въз.И. управлявал л.а. „ Пежо 207“ с рег. № В 63 05 КТ, собственост на Нели Ненкова, като се движел в с.Синдел, по ул.”Братя Кирил и Методий” в посока с.Тръстиково. По същото време, на този пътен участък, срещу ОУ „Кирил и Методий” се намирали полицейски служители, един от които св.И.П.полицейски инспектор към ІV РУ-Варна, които в изпълнение на служебните си задължения спрели въз. И. за проверка.При нея и след справка се установило, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от същата дата 23.02.2021г., поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Поради това св.П. съставил против въз.И. акт за установяване на административно нарушение за това, че е управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

Била образувана проверка, материалите от която били изпратени във ВРП. С Постановление на ВРП от 19.04.2021г. бил поставен отказ да се образува наказателно производство, като в обстоятелствената част на прокурорския акт бил направен анализ на действията на въз. И. и нормата на чл.345 ал.2 от НК.Било прието, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Това обаче не било основание да се приеме, че поведението на собственика или водача на автомобила е престъпно, а същите са подлежали на ангажиране на административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.638 ал.1 от КЗ. По тези съображения бил поставен отказ да се образува наказателно производство, а материалите били изпратени на Началника на ІV РУ-Варна по компетентност за преценка за налагане на административно наказание.

Въз основа на постановлението на ВРП и акта за установяване на нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган възприел описаните в акта фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП. За него на въз. И. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан

И.П. – актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението на въз.И. е било установено след като е бил спрян за проверка на пътя и след справка в съответната система на МВР.Свидетелят посочи още, че въззивникът не е знаел за прекратената регистрация и веднага сключил договор за „Гражданска отговорност”.Поради това и при съставяне на акта не са били иззети свидетелството му за управление на МПС и талона на автомобила.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и 2 анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 21-0442-000193/ 26.04.2021г е издадено от компетентен орган - от Началника на ІV РУ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени конкретни възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено, че въз. И. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. От съдържанието на постановлението на ВРП обаче е видно още, че не са били събрани доказателства за това, че въз. И. е бил уведомен за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията . Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила, който не е въззивникът, а неговата приятелка, което пък се установява от съдържанието на жалбата, е бил уведомена за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че въз.И. е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила , то не е изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.

3

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. И. умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за това, че въз. И. виновно е управлявал служебно дерегистрираното превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.

Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, каквото нарушение се сочи да е извършила в постановлението на ВРП, за да се изследва обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по делото сочат липса на знание и за това обстоятелство. Той е санкциониран , за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.

Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. И. да се присъдят направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие и списък с разноски, в които е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума е равна на определения минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това съдът намира, че на въз. И. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0442-000193/ 26.04.2020г. на Началника на сектор в ІV- РУ при ОД-МВР-Варна, с което на К. АЛ. ИБР. – ЕГН ********** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на К. АЛ. ИБР. – ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на 4 съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5