Решение № 25 от 11.02.2022, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е № 25 гр.К..,

11.02.2022год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – К.., в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА

СТОЙЧЕВА при участието на секретаря Светла

Кърлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 83 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи.

„П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.В.Б., чрез пълномощника адв. Е.Й.-Й., оспорва Акт за установяване на публично държавно вземане № РД05-9/20.12.2019г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите.

Релевирани са основанията по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърденията са за липса на мотиви в оспорения акт относими към адресата на задължението като бенефициер на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Изложени са оплаквания за нарушение на правилото на чл.39, ал.3 от ЗДП, тъй като на жалбоподателя не е връчено Решение на ЕК (2014) final

/05.09.2014г., както и за неспазване на сроковете по чл.38, ал.6 от ЗДП вр. с решението на ЕК. Поддържат са доводи за недоказаност на основанията и на размера на подлежащата за възстановяване държавна помощ, като се оспорва приложената от органа методика за оценка. Допълнително се сочи, че придобитите при замяната горски имоти са отчуждени през 2017г.. Прави се искане за обявяване нищожността на оспорения акт или за неговата отмяна.

В съдебното производство, наведените в жалбата оплаквания и предявените искания се поддържат от пълномощника на оспорващия адв. Й.. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител адв. С.Г., оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита оспорвания акт за законосъобразен – издаден в съответствие с процесуалните и материалноправни изисквания на Решение на ЕК (2014) final /05.09.2014г., което е с характер на законодателен акт по арг. от чл.288 от ДФЕС, публикувано е в ОВ на ЕС и е задължително за държавите – членки на ЕС в неговата цялост. Приема се за доказано, че жалбоподателят има качеството на предприятие по см. на чл.107, §1 от ДФЕС и бенефициер на несъвместимата с вътрешния пазар държавна помощ, като допълнително в тази връзка се визира практика на СЕС относно понятието „икономическа дейност“. Поддържа се, че приложената в случая методика за определяне на несъвместимата с вътрешния пазар държавна помощ е съобразена с предписаната в т.173 от Решение на ЕК (2014) final /05.09.2014г. Оспорва се обективността на съдебно - оценителската експертиза на вещото лице Г.П. с доводи за противоречие на формираната оценка с правилата на §1а , т.2 от ЗДСоб., Приложение № 2, Раздел V, чл.19, ал.3 от ЗМДТ и действащия Български стандарт за оценяване. Налице са доводи за надлежно изпълнение от органа на задължението за уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство и за мотивиране на издадения акт, вкл. с данните в приложения по преписката Оценителски доклад от 2018г. По отношение на сроковете по чл.38, ал.6 от ЗДП се приема, че същите са инструктивни и неспазването им не е съществено процесуално нарушение. Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен списък. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Между оспорващото дружество „П.“ ЕООД и Държавна агенция по горите е сключен Договор за замяна на недвижим имот № 75/26.01.2009 г., съобразно който ДАГ, чрез нейния председател прехвърля на дружеството правото на собственост върху имоти с обща площ от 151,929 дка – частна държавна собственост, а именно: имот 073006 с площ 57,485 дка в землището на с. К, община К.., м. „***“ и имот 047001 с площ 94,444 дка в землището на с. Д., община К.., м. „***“. В замяна, „П.“ ЕООД прехвърля на държавата, чрез ДАГ, собствените си имоти с обща площ от 198,858 дка, представляващи гори и земи от горски фонд, а именно: имот 200026 с площ 4,000 дка в землището на с. С, община Б., м. „***“; имот 725007 с площ 22,448 дка в землището на с.Г, община Р, м. „***“; имот 200028 с площ 6,000 дка в землището на с. С, община Б., м. „***“; имот 200014 с площ 7,999 дка в землището на с. С, община Б., м. „***имот 727005 с площ 15,668 дка в землището на с. Г, община Р, м. „***“; имот 712055 с площ 22,499 дка в землището на с. Г, община Р. м. „***“; имот 190024 с площ 5,002 дка в землището на с. М, община Ч, м. „***“; имот 258040 с площ 34,900 дка в землището на с. Г, община К., м. ***“; имот 232087 с площ 11,500 дка в землището на с. Р., община Б, м. „***“; имот 250080 с площ 8,299 дка в землището на с.

Г., община К., м. „***“; имот 242015 с площ 5,000 дка в землището на с. Ц-П, община К., м. „***“; имот 259025 с площ 7,500 дка в землището на с. Ц-П, община К., м. „***“; имот 238011 с площ 25,000 дка в землището на с. С, община Ч, м. „***“; имот 265009 с площ 13,042 дка в землището на с. Р, община Ч, м. „***“ и имот 101031 с площ 10,001 дка в землището на с. Г, община Б, м. „***“. Във връзка с правото на собственост на „П.“ ЕООД върху описаните имоти, в договора са цитирани нотариалните актове, които го установяват, а и този факт не се оспорва по делото.

Съгласно чл. 3 от договора, стойността за замяна на имотите, находящи се в държавния горски фонд, според удостоверенията за оценка, е общо 124 171,00лв., съотв. 72 434,00лв. е стойността на имот 047001 и 51 737,00лв. е стойността на имот 073006.

Съгласно чл.4 от договора, стойността на имотите на „П.“ ЕООД , според удостоверенията за оценка, е общо 159 028,00лв., а поотделно е както следва: имот 200026 – 3 365,00лв.; имот 725007 – 17 780,00лв.

; имот 200028 - 5 241,00лв.; имот 200014 – 6 690,00лв.

; имот 727005 - 12 264,00лв. ; имот

712055 – 20 296,00лв.; имот 190024 – 10 001,00лв.; имот 258040 – 16 455,00лв. ; имот 232087 -

6 190,00лв.; имот 250080 – 4 355,00лв.; имот 242015 – 2 477,00лв. ; имот 259025 - 3 707,00лв. ; имот 238011 – 20 839,00лв.; имот 265009 – 20 382,00лв. и имот

101031 – 8 986,00лв.

С разпоредбата на чл. 5 от договора, страните са приели, че независимо от по-ниската стойност на държавните имоти спрямо частните, на осн. чл.15б, ал.6 от Закона за горите, ДАГ не дължи заплащане на разликата в стойността на заменените имоти, възлизаща на сумата 34 857,00лв.

Договорът за замяна е сключен въз основа на заповед № 122/23.01.2009г. на председателя на Държавна агенция по горите, с която на осн. чл.15б от ЗГ и заявление на „П.“ ЕООД с рег. № 27-78/24.01.2008г., е наредено извършване на замяна на процесните имоти.

Видно от приложено към преписката фирмено досие на „П.“ ЕООД, дружеството е действащо, а регистрираният в ТР предмет на дейност на дружеството е производство, преработка и реализация на селскостопанска продукция, трайни насаждения - овощни градини, меркетингова и търговска дейност, както и всяка друга дейност, позволена от закона /л.119 от делото/.

Ответникът е представил копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти с № 018, том ІІІ, рег. № 3688, дело № 357/2017г.

, видно от който на 13.11.2017г., „П.“

ЕООД е продало на „Аратиден“ ЕООД недвижими имоти, включително и имотите с №№ 073006 и

047001, придобити от договора за замяна с ДАГ /л.77 и сл. от делото/.

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства, е видно, че оспореният АУПДВ е издаден в производство по изпълнение на Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, което решение е влязло в сила. Видно от съдържанието му, същото е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл.108,

§ 3 от Договора за функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС), а именно: неизпълнение на задължението на Република България, като държава - членка да уведоми ЕК (неспазване на процедурата по нотификация), във връзка с предоставянето на държавна помощ. Налице са констатации за несъвместимо с вътрешния пазар по смисъла на чл.108,

§3 от ДФЕС и в нарушение на чл.107 от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия между държавата, като техен собственик и частноправни субекти, които не са идентифицирани. Сочи се, че при извършени замени на горски имоти, оценени по Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване на право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд (Наредбата – отменена), българската държава е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частни субекти в нарушение на чл.108,

§3 от ДФЕС. Цитира се чл.107,

§1 от ДФЕС, според който всяко такова предимство, предоставено от държава-членка, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, поради което е несъвместимо с вътрешния пазар, нарушава конкуренцията в ЕС и представлява неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване. Посочен е общо период, в който са осъществени сделките, попадащи в обхвата на предоставена неправомерна държавна помощ, а именно периода от 01.01.2007 г., когато Република

България се е присъединила към ЕС, до 27.01.2009 г., когато е влязъл в сила мораториум върху замяната на горска земя. Указана е методиката, която да следват държавите-членки като отправна точка за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ, която трябва да бъде възстановена от всеки бенефициер (съображение 173 и сл. вр. с

147 от решението). Налице са указания в съображения 125 и 126 от решението, за потенциалните бенефициери, които следва да са предприятия по см. на чл.107, §1 от ДФЕС.

Решението съдържа разпореждане за възстановяване чрез определянето на задължителни мерки, които Република България трябва да предприеме, при условията и сроковете, определени в него, за установяването на конкретни случаи, на неправомерно предоставена помощ. Предвидени са и основания за отпадане на задължението за възстановяване на помощта, когато не са превишени праговете в Регламент (ЕС) № 1407/2013г. на Комисията /съображение 154/. От друга страна, в съображения 170 и 171 от Решението е налице регламентация за идентифициране на бенефициерите, които трябва да възстановят помощта, във връзка с което е съставен списък с 132 сделки за замяна, участниците в които са приети за потенциални бенефициери, като е предоставена възможност на българските органи да изключат физическите и юридически лица , които не отговарят на критериите за предприятие по см. на чл.107, §1 от ДФЕС и лицата, които са получи предимство в размер, който не надвишава праговете за помощта „de minimis“. В таблица 4 на решението на ЕК са посочени 104 сделки, по отношение на които според Комисията сравнението между административните цени и пазарните цени, представени й от българските органи, сочи на предоставено предимство, а страните не спорят, че процесната сделка е част от тези общо 104 сделки. Към решението на ЕК е приложен Списък на бенефициерите / л.82 от делото/, в който под № 48 е „П.“ ЕООД.

Съгласно Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., ЕК приема следното: Член 1: Държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 г. — 27.01.2009 г., неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар; Член 2: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета, който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта; Член 3: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи; Член 4: 1/. Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1; 2/. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 по-горе, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка; 3/.