Решение № 167 от 02.07.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Нова Загора, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20262220100101 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от П. С. П. с ЕГН ********** и адрес: *****, чрез мл.адв.М. Е. И. от АК - Стара Загора, със съдебен адрес - гр.Стара Загора, ул.„Уилям Гладстон“ № 56 против И. О. С. с ЕГН ********** и адрес - **** с цена на иска - 766.94 € равностойността на 1500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 342/2024 г. по описа на РУ Нова Загора, пр.пр.№ 4012/2024 г. по описа на РП Сливен /ТОНЗ № 672/2024 г./, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата, както съдебни и деловодни разноски по настоящото дело.

В исковата се твърди, че на 29.07.2024 г. в гр.Нова Загора, на кръстовището на ул.

„Петко Енев“ и ул.„Цар Освободител“, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Фолксваген Шаран“ с pen№ ****, управляван от И. О. С., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост допуснал причиняването на средна телесна повреда на П. С. П., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, като деецът бил избягал от местопроизшествието престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Образувано било ДП № 342/2024 г. по описа на РУ Нова Загора, пр.пр.№ 4012/2024 г. по описа на РП Сливен /ТО-НЗ № 672/2024 г./, по което И. О. С. бил привлечен в качеството му на обвиняем. В исковата молба се твърди, че ответникът се признавал за виновен и е заявявил желание за постигане на споразумение с РП Сливен /ТО Нова Загора/, на основание чл.381 и сл. от НПК по НОХД № 103/2025 г. по описа на P C - Нова Загора, същото било одобрено, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието на подсъдимия И. О. С. се отложило за срок от три години.

В исковата молба се излага, че П. С. П. бил упълномощил повереник, който да защитава неговите права и законни интереси в ДП № 342/2024 г. по описа на РУП- Нова Загора, и бил заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

Твърди се още, че след одобряване на споразумението, то П. С. П. съответно бил лишен от възможност да претендира направените разходи от ДП, които били в непосредствена връзка с деянието, а и С. отказвал да му ги възстанови.

Ищецът, чрез пълномощника си адв.М. И. заявява, че счита, че разходите, които бил направил като пострадал за адвокатско възнаграждение, представлявали имуществени вреди 1 по смисъла на закона. Те били в пряка и непосредствена последица от настъпилия деликт пътнотранспортно произшествие, поради което и следва ответникът да бъде осъден, да ги заплати. В случая, неприложимо било правилото, че присъждането на съдебните разноски е право, което следва да бъде предявено в процеса, по който са направени (решение № 576 от 31.08.1989 г. по гр.д.№ 479/1989 г., ВКС, II г.о.), тъй като пострадалият не е имал възможност да направи такова искане в хода на наказателното производство.

Предвид изложеното в исковата молба, ищецът моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника И. О. С. с ЕГН **********, да му заплати сумата от 766.94 € , равностойността на 1500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 342/2024 г. по описа на РУ Нова Загора, пр.пр.№ 4012/2024 г. по описа на РП Сливен /ТОНЗ № 672/2024 г./, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответника, да заплати направените отищеца съдебни и деловодни разноски по делото.

Към исковата си молба прилага и моли съда да приемете като доказателства по делото:

1. Протокол по НОХД № 103/2025 г. по описа на PC - Нова Загора 2. Договор за правна помощ по ДП № 342/2024 г. по описа на РУ Нова Загора и Адвокатско пълномощно.

С исковата си молба ищецът прави доказателствено искане, като моли съда да изиска и приложи НОХД № 103/2025 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител - адв.Г. М. Я. от АК - Сливен, с който заявява, че счита предявения от П. С. П. с ЕГН ***** иск за недопустим и неоснователен по следните причини:

С протоколно решение с № 34/21.03.2025 г. страните по образуваното НОХД били подписали споразумение, с което били уредили всички въпроси относно наказанието и разноските по образуваното досъдебно, а оттам и съдебно производство. Законово правилно и редно било, ако страната е претендирала за разноски по делото като адвокатски хонорар, да си ги претендира още при подписването на споразумението, а не след като всичко било приключило и след като споразумението вече имало последиците на влязла в сила присъда.

В графа номер 3 на други условия в споразумението П. С. П. бил осъден да заплаща направените в хода на досъдебното производство разноски в общ размер на 866.85 лв.

Страните доброволно се били подписали на споразумението и никъде не било упоменато, че П. С. П. прави възражение или да му се заплатят и разноските за нает адвокат.

С отговора на исковата молба ответникът И. О. С. моли съда да отхвърли предявения от П. С. П. иск, като неоснователен и недоказан.

В отговора на исковата молба се твърди, че не било допустимо за едно и също престъпление между едни и същи лица да се подписва споразумение и едновременно да се образува дело, с което да се търси обезщетение или покрИ.е на разноски за причинени неимуществени вреди. Ответникът заявява, че счита иска за недопустим, защото страната в случая П. С. П. бил имал възможност да не подписва споразумение и да претендира за разноски и всякакви други неимуществени вреди, а не след като е подписал споразумение, където доброволно са се съгласили и са уредили всички взаимоотношения помежду си, да образува дело за неимуществени вреди, а и по делото никъде не бил приложен документ (писмено доказателство), че П. С. П. бил заплатил посочената сума на упълномощения си адвокат. Ответникът моли съда да отхвърли иска, като недоказан и неоснователен и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че на основание чл.382 от НПК, с влязло в сила 2 на 21.03.2025 г. Споразумение по НОХД 20252220200103 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2025 г., обвиняемият и ответник в настоящото производство И. О. С., се е признал за виновен за това, че на 29.07.2024 г. в гр.Нова Загора на кръстовището на ул.“Петко Енев“ и ул.“Цар Освободител“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Фолксваген Шаран“ с рег.№ СН 8703 ВК, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал 1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл. 6, т. 1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение [……] с пътните знаци и с пътната маркировка“; чл.50, ал.1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран, като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства , които се движат по пътя с предимство...“ и по непредпазливост допуснал причиняването на средна телесна повреда на П. С. П. от *****, изразяваща се в „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“, като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал.3, б.„а“ вр. ал.1, б.„б“ вр. чл.342, ал.1 от НК.

Страните са се споразумели на обвиняемия И. О. С. да бъдат наложени следните НАКАЗАНИЯ: На основание чл.343, ал.3, б.„а“ вр. ал.1, б.„б“ вр. чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така определеното наказание да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Страните са се съгласили на обвиняемия И. О. С. да не се налагат възпитателни или пробационни мерки по чл.67 от НК.

На основание чл.343г от НК, страните са се съгласили на обвиняемия И. О. С. да бъде наложено и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да упражнява определена професия или дейност, а именно – ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от датата на предаване на СУМПС на административния орган.

Видно от приложеното като доказтелство по настоящото дело Споразумение № 34 от 21.03.2025 г. по НОХД 20252220200103 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2025 г., е сключено от страните прокурор К. Р., защитник адв.М.на П. М.а, обвиняемия И. О. С. с участието на преводача М. Я. Ш..

Приети са представените писмени доказателства, както следва: Протокол № 34/ 21.03.2025 г. по НОХД № 103/2025 г. на НЗРС, адвокатски пълномощни и Договор за правна защита и съдействие № 0246466, списък на разноаските. Към настоящото гражданско дело е приобщено и НОХД № 103/2025 г. по описа на НЗРС.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание по чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Съдът намира така предявеният иск за допустим, а разгледан по същество същият се явява и основателен, по следните съображения:

Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно-следствена връзка с извършеното.

В настоящия случай съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия състав описан по - горе. Предвид наличието на одобрено от съда споразумение, с което ответникът е признат за виновен в извършено престъпление, фактът на деянието, неговото авторство, противоправността му и виновността на ответника са безспорно установени по силата на чл.300 от ГПК. Съгласно тази норма влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, 3 относно посочените по-горе обстоятелства. Независимо от това, че в случая наказанието е наложено с одобрено от съда споразумение на осн. чл.384 ал.1 и ал.3 от НПК, употребеният от законодателят термин "присъда" следва да бъде тълкуван разширително, като в неговото съдържание се включи и одобреното от съда споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК.

Твърденията на ищеца са в посока, че П. С. П. упълномощил повереник, който да защитава неговите права и законни интереси в ДП № 342/2024 г. по описа на РУП- Нова Загора, и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, като след одобряване на горепосоченото споразумение ищеца бил лишен от възможността да претендира направените разходи от ДП, които били в непосредствена връзка с деянието, а и ответника С. отказвал да му ги възстанови.

Ищецът, чрез пълномощника си адв.М. И. заявява, че счита, че разходите, които бил направил като пострадал за адвокатско възнаграждение, представлявали имуществени вреди по смисъла на закона, както и че те са в пряка и непосредствена последица от настъпилия деликт - пътнотранспортно произшествие, поради което и следва ответникът да бъде осъден, да ги заплати.

Видно от приобщеното по делото НОХД № 103/2025 г. по описа на Районен съд Нова Загора и по-точно в ДП № 342/2024 г. по описа на РУП- Нова Загора на л.53 от него е приложен оригиналът на пълномощно и Договор за правна защита и съдействие № 0246466, с което ищеца е упълномощил адв.П. Б. Х. от АК - Стара Загора и е договорил с него възнаграждение в размер на 1500 лв. платени в брой.

Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a5a8093-69d4-410b-9eb6-25ec4f731e25