Определение № 357 от 08.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 453/2024
- Вид
- Определение № 357
- Подписан
- 08.04.2024
- В сила
- 08.04.2024
- Състав
- Веселин Пенгезов, Атанаска Китипова, Десислав Любомиров
Цитирани разпоредби
- чл.321 · Наказателен кодекс
- чл.321, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 357 гр. София, 04.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселин Пенгезов
Членове:
Десислав Любомиров
Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600453 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод постъпил частен протест от прокурор при СГП, против определение №1203 от 12.03.2024г., постановено по нохд №4229/2023г. по описа на СГС. С акта е прекратено образуваното съдебно производство по внесения обвинителен акт, тъй като съдът е приел, че в ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите във връзка с правото им на защита, което налага връщане на прокуратурата за отстраняването им.
В протеста се навеждат доводи за несъгласие с приетото от съда основание за прекратяване на производството, според прокурора не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че в обвинителния акт е налице неяснота относно времето на извършване на престъпленията по чл.321, ал.3, т.2, във вр. с ал.2 от НК и че обвиняемите са в невъзможност да разберат в какво точно престъпление са обвинени, а също и че е налице обективно противоречие между обстоятелствената част на акта и обвиненията по отношение на З..
Прокурорът оспорва определението, тъй като според него в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено отношението на подсъдимия З. към ОПГ, като се цитира частта на акта, съгласно която той се снабдявал с наркотични вещества, уведомявал обвиняемите Н., А., Г., Н. и Г.
1 какво количество притежава, давал им мостра, предавал веществата на Г., която ги съхранявала, а след получаване на точна заявка З. се обаждал на Г., тя приготвяла веществата, предавала ги на посочените лица, които след продажбата отчитали сумите на Н. или Г., парите се разпределяли между участниците, а З. отново закупувал на едро още наркотик. Посочена е ролята му на основен участник, както и мястото на извършване на престъплението – гр.София, а също е периода от септември 2016г. до 30.01.2017г. Затова прокурорът счита, че не са налице съществени процесуални нарушения и иска отмяна на определението като неправилно.
Първоинстанционният съдебен състав е приел, че за да отговаря на изискванията по чл.246 от НПК, обвинителният акт трябва да съдържа в обстоятелствената си част фактите, които да определят предмета на доказване и по които подсъдимите да осъществят правото си на защита. По отношение на престъплението по чл.321 е прието, че такива не са изложени, тъй като е посочено, че през месец септември 2016г. подсъдимите са провели среща в склад, на която се уговорили да участват в ОПГ, с цел извършване на престъпление. Тези факти са приети за недостатъчни, тъй като е възможно през същия месец подсъдимите да са провеждали и други срещи, това ограничава правото на защита подсъдимите да разберат точно за кои действия са привлечени към наказателна отговорност, по време и място.
Обвинителният акт е внесен повторно, след като е бил връщан за отстраняване на констатирани противоречия между фактите в обстоятелствената част и обвинението, за което е привлечен З.. Според съда, този недостатък не е бил отстранен, а прокуратурата само е премахнала някои от фактите, така че да отговарят на повдигнатото обвинение, което е довело до непосочване на факти относно деятелността на всеки един от подсъдимите, която да осъществява признаците на престъпление по чл.321 от НК. Отново са били описани действия на З., които са в противоречие с повдигнатото против него обвинение, на стр.2 е посочено, че той е обяснил на останалите подсъдими, че ще се заеме с логистиката по дейността на групата, както и че ще разпределя и предава на другите членове сумите от клиенти, а тези факти са в противоречие с обвинението, което му е повдигнато, тъй като отговарят на обвинение по чл.321, ал.1 от НК. Предвид тези съображения, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт съобразно указанията на съда.
2
След анализ на съображенията в протеста и мотивите на съда да постанови проверяваното определение, както и на обвинителния акт, настоящият състав намира, че протестът е допустим, като депозиран в срок и от легитимирано за това лице, а по същество е основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.2 от НПК, на съдебен контрол по този ред подлежи определението, с което в разпоредително заседание съдът е прекратил съдебното производство на основание чл.248, ал.4, т.1 от НПК.
Разглеждайки по същество протеста, настоящият състав намира, че следва да бъде уважен, защото обвинителният акт отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК.
Изложените доводи по отношение на периода, в който е извършено престъплението по чл.321, за които е прието, че са неясни и подсъдимите не могат да разберат против какво обвинение се защитават, не могат да бъдат споделени. В обстоятелствената част на обвинителния акт, както и в диспозитива, ясно е фиксиран инкриминираният период, като е посочено, че началото му е през месец септември 2016г., когато подсъдимите са провели среща в склад, на която се уговорили да участват в ОПГ, с цел извършване на престъпления, като край на инкриминираната дейност е посочена датата 30.01.2017г. Тези изложени данни относно периода са достатъчни, без оглед на възможността през същия месец подсъдимите да са провеждали и други срещи, тъй като това е предмет по съществото на делото, съгласно обвинението СГП следва да докаже това твърдение, но не може да се приеме, че по този начин се ограничава правото на защита подсъдимите да разберат точно за кои действия са привлечени към наказателна отговорност, по време и място. Обстоятелството, че обвинителният акт е внесен повторно, няма значение за настоящата преценка относно яснотата на изложението. По същество, след анализ на изложението в акта е видно, че липсва неяснота относно фактическото обвинение за подсъдимия З., очевидно е съгласно изложените твърдения за него, че е обвинен да е участник в ОПГ. Описаните действия на З. не са в противоречие с повдигнатото против него обвинение като участник в ОПГ, въпреки че е посочено, че той е обяснил на останалите подсъдими, че ще се заеме с логистиката по дейността на групата, както и че ще разпределя и предава на другите членове сумите от клиенти. Никъде няма 3 твърдения да е организатор или ръководител на останалите участници, както и липсва изискване, ако един от тях има по-активна роля, да бъде обвинен, че е ръководител или организатор на групата. Правомощие на прокурора е да прецени как да квалифицира установените според него факти, те не са в противоречие с обвинението, тъй като никъде не се твърди, че З. е имал различна роля спрямо останалите участници /образувал или ръководил групата/. Същественият въпрос в настоящото производство се свежда до това, че съдът няма правомощия по отношение на прокурора да му посочва какво обвинение да формулира, а може само да провери дали изложеното фактическо обвинение отговаря на посочената правна квалификация. Според настоящия състав не се налага връщане на обвинителния акт, тъй като фактическото обвинение съответства на правното такова, освен това периодът на осъществяване на инкриминираната дейност от групата е фиксиран ясно.
Правото на защита на подсъдимите не е засегнато по никакъв начин, а твърденията относно деятелността им е необходимо да се докажат, но няма съмнение какво точно престъпление им е вменено. Посочени са всички съставомерни признаци на престъпните състави, за всеки един от тях, времето и мястото на инкриминираната дейност, затова наведените доводи от прокурора по отношение на годността на обвинителния акт са основателни.
Доводите в определението, че е нарушено правото на защита на подсъдимия З., са изцяло голословни, тъй като, както беше посочено по-горе, не е допуснато нарушение на правото на защита. Сочената като значима за преценката дали е налично съществено процесуално нарушение правна квалификация, дадена от прокурора, съответства на изложените факти, а каква е тя е единствено в правомощията на прокурора. Ако бъдат изпълнени указанията на първостепенния съд, ще се стигне даване на указания да се формулира по-тежко обвинение, а съдът няма такива правомощия. В случая липсва неясно формулирано обвинение, липсва противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на акта, както и ясно е посочен инкриминираният период, така че възраженията на защитата са били неоснователни. С оглед на изложеното, не може да се сподели изводът на първостепенния съд, че е допуснато съществено нарушение, което е ограничило правата на подсъдимия, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за отстраняване на нередовности в обвинителния акт.
4
Водим от гореизложеното и на основание чл. 249, ал.3 от НПК, САС, 5ти състав ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение №1203 от 12.03.2024г., постановено по нохд №4229/2023г. по описа на СГС в частта, с която е прекратено съдебното производство по нохд №4229/2023г. и делото е върнато на прокурора.
Връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5