Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13966 от 13.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27508/2025
Вид
Решение № 13966
Подписан
13.07.2026
Състав
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13966 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110127508 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Евро Финанс Колект България“ ЕООД срещу ответника А. Л. В. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимост на следните суми: 18,68 евро /в левова равностойност 36,53 лева/, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1315921608/22.01.2022г., 6,42 евро /в левова равностойност 12,55 лева/, представляваща лихва за период от 09.02.2022г. до 02.12.2024г., 19,93 евро /в левова равностойност

38,98 лева/, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1317607376/22.02.2022г., 6,67 евро /в левова равностойност 13,05 лева/, представляваща лихва за период от 12.03.2022г. до 02.12.2024г., 18,40 евро /в левова равностойност 35,99 лева/, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1319050963/22.03.2022г., 6,02 евро /в левова равностойност 11,77 лева/, представляваща лихва за период от 09.04.2022г. до 02.12.2024г., ведно със законна лихва за период от 09.12.2024г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 73578/2024г. по описа на СРС, 81 с-в.

Ищецът „Евро Финанс Колект България“ ЕООД твърди, че между ответника и „Българска телекомуникационна копания“ ЕАД на 27.10.2019г. е сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за номер ***, в който били включени мобилни и интернет услуги. Поддържа, че процесните главници не били изплатени от ответника. На 31.05.2021г. „Българска телекомуникационна копания“ ЕАД цедирала вземания си по договора на „Иновативни Финанси“ ООД, за което ответникът бил надлежно уведомен. Твърди се, че на 03.08.2023г. „Иновативни Финанси“ ООД е прехвърлило всички свои вземания, придобити по процесния договор, на ищцовото дружество за което ответникът бил надлежно уведомен. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Л. В. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Противопоставя се по отношение на твърдението за съществуване на претендираното вземане. Твърди, че не 1 е представено Приложение № 1 към Договора за цесия от 31.05.2021г., а от друга страна, че се предявяват вземания, възникнали след периода на сключването му.

Оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата молба документи.

Поддържа, че процесните договори за цесия са нищожни. Оспорва да е получавал уведомления по чл. 99 ЗЗД Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на главно и пълно доказване: 1/ валидно възникване на твърдяното облигационно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание , 2/ по което „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД да е изправна страна предоставило е точно в качествено, количествено и темпорално отношение уговорените услуги през процесния период , 3/ а за ответника са възникнали изискуеми задължения за заплащане на цена на предоставени услуги по процесните фактури 4/ в претендирания размер, 5/ уговорен падеж и неговото настъпване 6/ както и че вземанията са прехвърлени въз основа на валидно сключени договори за цесия на ищеца, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

Ищецът извежда материалноправната си легитимация като кредитор по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер *** от 27.10.2019 г., с абонаментен план “Smart XL”, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и А. Л. В., въз основа на извършени последователно цесии от първоначалния кредитор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК 831642181 в полза на „Иновативни Финанси“ ООД /с Договор за цесия от 31.05.2021 г./ и съответно от „Иновативни Финанси“ ООД в полза на ищеца – „Евро Финанс Колект България“ ЕООД /с Договор за цесия от 03.08.2023 г./.

Видно от чл. 2 от Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021 г., „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, в качеството на цедент, прехвърля в полза на „Иновативни Финанси“ ООД, в качеството на цесионер, вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към този договор, както и вземанията, които цедентът периодично прехвърля на цесионера в рамките на 24 месечен срок след сключване на Договора по реда, предвиден в т. 1.1.2. Съгласно чл.

2.2. от договора цедентът се задължава да предостави на цесионера съответното Приложение № 1 в срок до три месеца от двустранното подписване на настоящия Договор, респективно едновременно с изпращане на уведомлението за периодично прехвърляните Вземания по т. 1.1.2. В случай, че Приложение № 1 не бъде предоставено на цесионера в определения срок по предходното изречение, настоящият договор се счита за прекратен. Изрично е договорено в чл. 6 от договора, че вземанията предмет на цесията, ведно с привилегиите и обезпеченията и другите принадлежности, ако има такива, преминават в патримониума на цесионера към датата на предоставяне на съответното Приложение № 1.

В Договора за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021 г. е посочено, че неразделна част от договора е Приложение № 1 – списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по т. 1.1.1 или т. 1.1.2. /л.16 и л.

17 по делото/.

Съгласно дадените в договора за цесия дефиниции, „Приложение № 1“ означават заедно и поотделно, в зависимост от случая, Приложения № 1 по т. 1.1.1 2 и/или т. 1.1.2, съдържащи списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника (ако и какъвто е наличен), с които разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от договора.

Видно от т.т. 1.1., 1.1.1. и 1.1.2. от Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021 г. „вземания“ има следното значение според конкретния случай (т. 1.1.): вземанията, предмет на прехвърляне при условията на този Договор, посочени в Приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива с възраст до 36 месеца (т. 1.1.1.); или вземанията, предмет на прехвърляне при условията на този Договор, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива, които цедентът периодично в 24 месечен срок след сключване на Договора, по своя преценка прехвърля на цесионера чрез изпращане на уведомление, придружено чрез съответното Приложение 1, съдържащо данни за вземанията и Длъжниците (т.1.1.2.).

В случая ищецът не е представил Приложения № 1 по т. 1.1.1 и/или т. 1.1.2, съдържащи списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците по тях, към Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021 г., а единствено документ с рег. индекс 95-И-52 от 24.04.2025 г., озаглавен „Извлечение от Приложение № 1 с имената на длъжниците и размера на вземанията към Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „Иновативни Финанси“ ООД, които се прехвърлят“. В извлечението са посочените личните данни на ответника А. Л. В., както и че следва да заплати сумата от 106,76 лева, представляваща незаплатена главница по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 27.10.2019 г., сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, въз основа на който са издадени фактура № 1315921608/22.01.2022 г.; фактура № 1317607376/22.02.2022 г.; фактура № 1319050963/22.03.2022 г., фактура № 1321028880/23.04.2022 г. и фактура № 1322229019/22.05.2022 г.

Видно от датите на издадените фактури – 22.01.2022 г., 22.02.2022 г., 22.03.2022 г., 23.04.2022 г. и 22.05.2022 г. вземанията, по които фактури, се твърди да са прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021 г., същите следва да са били включени в съответното Приложение № 1 по т. 1.1.2, доколкото към датата на сключване на договора за цесия – 31.05.2021 г., същите не са били възникнали. Не може да се приеме, че представеното от ищеца „Извлечение от Приложение № 1“ с рег. индекс 95-И-52 от 24.04.2025 г. представлява извлечение от Приложение № 1 по т. 1.1.2, неразделна част от Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021 г., доколкото същото не отговаря на дефиницията, дадена в договора за цесия, а именно „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията“. На следващо място, видно от поставената дата на извлечението – 24.04.2025 г., същото е изготвено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на дата 09.12.2024 г. Дори да се приеме, че представеното по делото „Извлечение от Приложение № 1“ в действителност представлява извлечение от съответното Приложение № 1 по т. 1.1.2 от договора за цесия, то посоченото извлечение по същността си съставлява частен свидетелстващ документ, изходящ от трети за спора лица, поради което не разполага с материална доказателствена сила относно установените с него изгодни за ищеца факти. Доколкото ищецът не е представил съответното Приложение № 1 по т. 1.1.2 от договора за цесия, което и съобразно договора следва да съдържа списък/таблица в електронна форма с 3 информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците по тях, представляващо неразделна част от договора, нито на електронен носител, нито като електронен документ, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, то не може да се приеме, че процесните вземания са били прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, в качеството на цедент, в полза на „Иновативни Финанси“ ООД, в качеството на цесионер, въз основа на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021г.

Доколкото фактът на прехвърляне на вземанията е оспорен от ответника, съдът намира, че той не е пълно и главно установен от ищеца, чиято е тежестта на доказване в случая. Независимо, че писмената форма за прехвърляне на вземането по чл. 99 ЗЗД не е задължителна, в случая тя е необходима за доказване съществуването на твърдяното правоотношение, а от друга страна и съобразно договора за цесия от 31.05.2021г. вземанията, предмет на цесията, преминават в патримониума на цесионера към датата на предоставяне от цедента на цесионера на съответното Приложение № 1, а такава дата нито се твърди, нито се установява по делото.

При преценка на така представените доказателства, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е установил пълно и главно, че претендираните вземания действително са били прехвърлени в негова полза, респективно, че в предмета на договора за цесия от 31.05.2021 г. са включени именно вземанията, произтичащи от твърдения договор за далекосъобщителни услуги. Видно от изразената от страните воля по договора за цесия от 31.05.2021 г. по силата на същия се прехвърля съвкупност от вземания, индивидуализацията на които е следвало да бъде осъществена в Приложение № 1 към договора, съответно по т. 1.1.1 и/или т.

1.1.2 от договора. Неустановената принадлежност на процесните вземания към предмета на договора за цесия от 31.05.2021 г. е пречка да се приеме, че те са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договора за цесия от 03.08.2023 г., сключен между „Иновативни Финанси“ ООД и ищеца – „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, макар към този договор да е представено Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания от 03.08.2023 г. В този смисъл Решение № 1948 от 24.03.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 9396/2024 г.