Акт № 5346 от 03.11.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 5346

Стара Загора, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИРЕНА ЯНКОВА

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА и с участието на прокурора ПЕТЯ ИВАНОВА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 20267240700432 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Г. Г. К. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –Стара Загора, за присъждане на парично обезщетение в размер на 400 евро за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка N 25-1228-000994 от 22.12.2025 г. , издадена от началника на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - [населено място], с която на основание чл.171, т.1, б.з” гг от ЗДвП е приложена спрямо ищеца принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2025 г. й била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка N 25-1228-000994 на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - [населено място] на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. С решение № 1106 от 11.03.2026г. постановено по адм.дело №121/2026г. по описа на Административен съд - Стара Загора заповедта за прилагане на принудителна административна мярка била отменена като незаконосъобразна. Въз основа на незаконосъобразната заповед СУМП й било отнето на 14.01.2026 г. с протокол за доброволно предаване. Периодът, в който била лишено от СУПМС, бил 2 месеца, като това било довело до пропуснати ползи. Незаконосъобразното ангажиране на административнонаказателната й отговорност и въвличането й в производства по издаване на ПАМ и съответно съдебния контрол след това имало за последица претърпяване на негативни изживявания. Тя била без свидетелство за управление на МПС 2 месеца и не можела да се придвижва свободно. Тя работила в Игрална зала „FIRE”, находяща се в [населено място], [жк] бл.23-юг, а живеела заедно със съжителя й и неговата майка в [населено място], [улица], като лишаването от СУМПС било довело до допълнителни разходи за придвижването й от и до работа през този период. Освен това ищцата полагала грижи за родителите си, които били в лошо здравословно състояние, живущи в [населено място], обл. и общ. Стара Загора, като преди издаването па процесната ЗППАМ тя ежедневно ги е посещавала, за да ги обслужва, да им пазарува, да им помага. Незаконосъобразно ангажираната административна отговорност била довела до негативни изживявания у нея, тъй като невъзможността да се придвижва свободно е ограничило и възможността й да изпълнява всекидневните си ангажименти. Чувствала се засрамена пред родителите, колегите и приятелите си от случилото се. По дефиниция неимуществените вреди обхващат последиците както на блага, които са предмет на субективни права /право на чест, на име/, така и върху блага, които се характеризират с интензитет и продължителност. Отнемането на свидетелство й за управление на МПС за срок от 2 месеца й било причинило неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадената ПАМ на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - [населено място]. Загора. Твърди, че предвид продължителността на наложената мярка и интензивността на негативните емоции обезщетение в размер на 400 евро отговаряло на критериите за справедливост.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ОД МВР Стара Загора да й заплати парично обезщетение в размер на 400 евро за претърпените от нея неимуществени вреди, възникнали в резултат от незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1228-000994 от 22.12.2025 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - [населено място], ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и разноските за възнаграждение за адвокат.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, редовно и своевременно призована, чрез процесуалния си представител и в писменото си становище релевира доводи, че искът е неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск, но оспорва неговия размер.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1228-000994 от 22.12.2025 г., издадена от началника на група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР - [населено място], на основание чл.171, т.1, б.”з”“гг“ от ЗДвП е приложена спрямо ищеца принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, затова че 19.12.2025 г. около 10.10 часа в [населено място] по [улица] в посока изток управлява лек автомобил О. А., с рег. № [рег. номер], собственост на П. А. П., като автомобилът не е регистриран по надлежния законов ред, тъй като е със служебно прекратена регистрация, считано от 25.11.2025г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, наказуемо по чл.175, ал.3 от ЗДвП. В мотивите си съдът е приел, че нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП е извършено на 19.11.2025 г. Обжалваната заповед е издадена едва на 22.12.2025 г., към която дата за въпросното МПС е налице /още на 19.12.2025 г./ валидно сключена застраховка ГО, поради което и нуждата от тази мярка вече е отпаднала, тъй като и регистрацията на автомобила е възстановена служебно още на 19.12.2025 г., съотв. нуждата от прилагане на мярката към дата 22.12.2025г. не е налице. Прието е от съда, че незаконосъобразността се следва и с оглед факта, че тук водачът не е собственик на въпросното МПС, за което на 19.12.2025 г. е установено, че няма сключена застраховка ГО, съответно той не е задълженото по закон лице да сключи такава застраховка, а липсват факти, които да сочат, че Г. К. е съзнавала този главен съставомерен факт към момента на извършване на нарушението, с оглед на което и липсва удостовереност на субективен елемент на всяко административно нарушение.

По делото е прието като доказателство решение № 1106 от 11.03.2026 година, постановено по адм.дело № 121 по описа за 2026 година, допълнително и други .

По делото бяха допуснати събиране на гласни доказателства чрез разпит на Г. И. Г. - нейна приятелка, от които показания се установи, че Г. споделя с нея, че са й взели книжката. Казала й, че е закъсняла да си плати вноската за застраховката ГО. Била без книжка около 2 месеца. Тя непрекъснато плачела, отразило се на съня й, тя социално се изолирала, не искала да излиза и не искала да контактува с приятелките си. В този момент родителите й били зле, а трябвало да пътува до [населено място], за да се грижи за тях, с автобус. Казала й, че е объркала месеца, в който трябва да плати вноската за ГО. Според свидетелката Г. по-малко от месец е карала без ГО. Веднага я била платила след издаването на заповедта. По-близките й приятелки знаели за книжката. Тя работила в казино в кв. Казански и за да отиде на работа, или някой колега минавал да я вземе, или ходела с такси. Това я карало да се срамува от колегите си, тъй като се налагало да ги моли за услуга. Преди отнемането на книжката тя ходила на работа с колата си, която била сива на цвят. Колата се води на приятеля й – П. А. П.. Тя няма собствен автомобил, ползва този.

При установената фактическа обстановка съдът мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата /общината/; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1228-000994 от 22.12.2025 г., издадена от Началника на група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР - [населено място], с която на основание чл.171, т.1, б.”з”“гг“ от ЗДвП е приложена спрямо ищеца принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. Тази заповед е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение № 1106 от 11.03.2026 година, постановено по административно дело № 121 по описа за 2026 г. на Административен съд гр. Стара Загора. С оглед постановената отмяна на издадената срещу Г. Г. К. заповед съдът намира, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на ОД на МВР [населено място] е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

Съдът приема за доказано наличието и на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди за ищеца, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност, по следните съображения:

Действително за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ). Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал нито в ЗОДОВ, нито в ЗЗД. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Следователно "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинноследствена връзка, която съществува между тях.