Протокол № 267 от 01.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 267 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова и прокурора М. В. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500538 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:12 часа се явиха:

Жалбоподател „В.“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.

Ответник Н.а.п., редовно призован, за него се явява стр. юрисконсулт К. Б..

Ответник В.а.с., редовно призовани не се представляват.

За Апелативна прокуратура – Пловдив като контролираща страна се явява прокурор М. Б..

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Стр. юрк. Б.: Да се даде ход на делото.

Прокурор: Да се даде ход на делото.

Съдът докладва становище за даване ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по 1

Въззивна жалба вх. №263883/26.07.2023 г., подадена от „В.“ЕООД, чрез адв.

К. Б., срещу Решение №260029/18.06.2023 г. по гр.д.№459//2019 г. на ПОС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за обезщетение за претърпени имуществени вреди от допуснато от В.А.С. (ВАС) и от Н.а.п.

(НАП) нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС). Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като ПОС не се е произнесъл по предявения иск и не е дал защита по предявения предмет - макар че съдът е приел правна квалификация на предявения иск по чл.4, §3 от ДЕС, но не се е произнесъл по тези искове, а недопустимо

„преразглежда“ административноправния казус от гледна точка на националния ЗДДС – съдът е следвало да прецени дали са налице специфичните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушаване на правото на ЕС, в това число да изследва предпоставките за възникване на данъчен кредит по Директива 2006/112 от гледна точка на твърдените в исковата молба нарушения. В мотивите липсва анализ на фактическата обстановка, нито е извършена съпоставката й с цитираните решения на СЕС в исковата молба – липсва становище на ПОС с какви доказателства е следвало да бъде установена реалност на доставката, като са възпроизведени мотивите на съдилищата, разглеждали законосъобразността на РА. С оглед на това се иска решението да бъде обезсилено, а делото – върнато на първостепенния съд за произнасяне по предявения иск. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът не е изложил мотиви по наведените твърдения на ищеца, че представените от него доказателства за реалност на доставката налагат заключението, че е налице нарушение на правото на ЕС.

Заключенията на ПОС,че ищецът е бил 1 недобросъвестен, което предполагало данъчна измама, са голословни, не почиват на събраните писмени доказателства, и дори противоречат на твърденията на самите ответници. Неправилно са приложени разпоредбите на Директива 2006/112 /ЕО – предпоставките за възникване и упражняване на данъчен кредит произтичат от разпоредбите на чл.63, чл.67, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО. При наличието им, правото на приспадане може да бъде отказано, само ако са налице „обективни данни“, че данъчнозадълженото лице е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, на която основава правото 2 си на приспадане, е част от данъчна измама/злоупотреба с ДДС, извършена надолу или нагоре по веригата. Сочи се съдебна практика на СЕС по сходни казуси, инкорпорирана в 9 конкретно посочени решения, от която се извежда извод, че основанията на ответниците да откажат на първия ищец правото на данъчен кредит противоречат на принципите на данъчен неутралитет, правна сигурност и пропорционалност. Нито едно от обстоятелствата, на които се основава отказа на НАП да признае правото на данъчен кредит на „В.“ ЕООД не се свърза със статута на дружеството като данъчнозадължено по ЗДДС лице, последващо използване на получените услуги за облагаеми доставки, с получаване на доставките от друго данъчнозадължено лице, или с наличието на издадена фактура от прекия доставчик. Оспорва се единствено факта на получаване на услугите, като съдът не отчита обстоятелството, че „доставка на стока“ и „доставка на услуга“ са самостойни понятия, произтичащи от Директива 2006/112/ЕО и държавите-членки не могат да им дават тълкуване в съответствие с националното си законодателство. В тази връзка, изискването на националното законодателство за предаване на родовоопределените вещи, за да е налице прехвърляне на правото на собственост, е неприложимо към понятието „доставка на стоки“ от гледна точка на чл.14§1 от Директива 2006/112 , съгласно даденото от СЕС тълкуване в т.33 от решението по делото „Евита – К“. С решението на СЕС от 12.юни, 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 се приема, че данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице да провери дали издателят на фактурата, във връзка с която иска да упражни право на приспадане на ДДС е разполагал със стоките, предмет на доставката и бил ли е в състояние да ги достави, нито може да откаже да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е платец, дължимия или платен данък, за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици е извършил нарушение, без да доказва че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, от която черпи правото си на данъчен кредит, е част от данъчна измама. Аргументи в този смисъл жалбоподателят извлича и от други, подробно цитирани във въззивната жалба решения на СЕС. От така посочените правни стандарти, прилагани в практиката на СЕС във връзка с тълкуването на правото на ЕС във връзка с правото на данъчен кредит на данъчнозадължените лица за ДДС, се обосновава изводът, че данъчните 3 власти неправилно, и в противоречие с приложимото право на ЕС са отказали право на приспадане на данъчен кредит на ищеца, възлагайки в негова отговорност да провери кадровата, техническата и материалната обезпеченост на преките си доставчици, и тълкувайки в негова вреда обстоятелствата, че част от документите, съставени от неговите преки доставчици, не били коректно издадени и не съдържали всички законови реквизити, както и че те пропуснали да представят поисканите от данъчните власти документи.

Изводите на данъчните власти са основани на неправилна концепция за неправомерно ползване на данъчен кредит, спрямо установените от практиката на СЕС задължителни правни стандарти, от което за ищеца са настъпили значителни вреди, поради което ответникът НАП носи отговорност за тяхната обезвреда. Отговорността на ответника ВАС ищецът претендира на основание неспазването на върховенството на правото на ЕС и на задължителната практика на СЕС по тълкуването и прилагането му, при постановяването на Решение №6533/02.06.2016 г. на ВАС, с което се оставя в сила Решение №1138/04.06.2015 г. на ПАС за отхвърляне на жалбата на ищеца против съставения му РА. ВАС е игнорирал, че при доказателствена тежест за данъчните власти, не е доказано по несъмнен начин наличието на „обективни данни“ за измама и/или злоупотреба. Възложил е непосилен доказателствен стандарт на ищеца, при който е направил предположение, че сделките, сключени между дружеството – ищец и неговите доставчици били „нереални“. Когато правораздава като касационна инстанция, ВАС следва да следи служебно за съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, а при съмнение относно правилното приложение на принципите на правото на ЕС, е следвало да отправи преюдициално запитване до СЕС. От прилагането на тази неправилна концепция ищецът е претърпял значителни вреди, които ВАС следва да обезщети. Нарушенията, извършени от двамата ответници са „явно квалифицирани“ – т.е. „достатъчно съществени“, тъй като ответниците е следвало да осигурят в съответната им сфера на компетентност спазването на правото на ЕС и да откажат служебно да приложат национална норма, която нарушава нормите на приложимото право на ЕС. Независимо, че от гледна точка на националния закон ответниците са действали законосъобразно, те е трябвало да съобразят поведението си с приложимото право на ЕС. Извършените нарушения от двамата ответници пряко са довели до имуществените и неимуществените 4 вреди, претърпени от ищеца, чиято обезвреда той претендира в това производство, тъй като при прилагане на правните стандарти съобразени с приложимото право на ЕС, вредите не биха настъпили за ищеца. Размерът на претърпените от ищеца имуществени вреди е установен от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и от представените по делото документи. Ищецът претендира и лихвите върху претендираната сума за обезщетение, от момента на внасянето на начислената сума в бюджета, до окончателното изплащане на обезщетението. Дружеството търпи и неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени съобразно изведените от ВКС примерни критерии в посочената от жалбоподателя релевантна практика на ВКС. В конкретния случай тези вреди са установени по делото чрез разпит на свидетели. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове. Прави се искане за присъждане на разноските, направени в производството пред двете съдебни инстанции. Прави се особено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси:

1. Върху данъчнозадълженото лице или върху данъчните органи тежи задължението да ангажират доказателства за твърденията си за реалност/нереалност на доставката? По-специално, необходимо ли е данъчнозадълежното лице да притежава други документи, освен фактура по чл.178 от Директива 2006/112/ЕО, която е осчетоводил редовно, за да възникне за него право на данъчен кредит, за чието наличие и редовно осчетоводяване той носи доказателствена тежест? Съответно оспорването на т.нар. „реалност“ на доставката равносилно ли е на оспорване на наличието на предпоставките за възникване на данъчен кредит /лицето да е данъчнозадължено лице за ДДС(виж чл.168), да притежава фактура (виж чл.178) и ДДС по доставката на стоките/услугите, да е станал „изискуем“ по смисъла на чл.63 от Директива 2006/112/ЕО, т.е. стоките /услугите да са доставени/ или представлява по същество твърдение на властите, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от данъчна измама/злоупотреба с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата на доставките? В този смисъл изискването за „липса на обективни данни, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, 5 извършена от доставчика или друг стопански субект по веригата“ самостоятелна и отделна предпоставка ли е от изискването „доставката на стоки и услуги да е реално осъществена“ или става въпрос за едно и също изискване, различно от изискването данъчнозадълженото лице да притежава фактура и да я е осчетоводило?

2. Върху данъчнозадълженото лице или върху данъчните органи тежи задължението да ангажират доказателства, че данъчнозадълженото лице е действало добросъвестно, респ. недобросъвестно, т.е. че не е знаело или не е могло да знае, респ. че е знаело или не е могло да не знае, че участва в данъчна измама?

3. Ако изискването да се докаже „реалност“ на доставката тежи върху данъчнозадълженото лице и е самостоятелно изискване, за да възникне право на данъчен кредит, допустимо ли е да бъде отказано право на данъчен кредит, тъй като:

1. Прекият доставчик на данъчнозадълженото лице не е представил документи, че притежава собствен персонал, техника и транспортни средства, нито доказателства за наети такива, с които е извършил доставката до уговореното място, поискани от данъчните власти, за да установят произхода на стоката, предходните доставчици и материалната и ресурсна обезпеченост на прекия доставчик да извърши доставките;