Решение № 479 от 22.11.2019, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………../22.11.2019г., град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 368 / 2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХIХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.М.В. ЕГН **********

***, уточнена с допълнителна молба с вх.№ 1838/20.06.2019г., срещу АПВ № П-03000819017786-004-001/01.03.2019г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 78/22.05.2019г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който е извършено прихващане на изискуеми публични задължения на жалбоподателката, в т.ч. и по РА №

Р-03000815005431-091-001/09.10.2015г., с подлежащите на възстановяване суми за ДДС по РА № Р-03000815000408-091-001/13.10.2015г. и лихвите върху тях до размера на по-малкото от тях. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на съставения срещу жалбоподателката РА №

Р-03000815005431-091-001/09.10.2015г. за отговорност по чл.177 от ДОПК за д.п. м.11/2013г. и м.12/2013г. за задължения на „С.“ ЕООД. Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността й по чл.177 от ЗДДС поради отсъствие на свързаност по смисъла на §1, т.3, б.“а“ и б.“м“ от ДОПК между нея и „С.“ ЕООД по извършените от дружеството доставки по фактури, предмет на установените задължения с процесния РА от

09.10.2015г. В допълнителната уточняваща молба са наведени общи доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения АПВ поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона и се иска неговата отмяна.

Ответникът по делото – директорът на дирекция

“ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения, идентични с изложените в потвърдителното решение на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, съответстващ на признатия материален интерес по делото.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подаден в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна, макар и не по изложените в нея съображения :

Административното производство е започнало по заявление с вх.№ 972 от 16.01.2019г., подадено от Д.М.В., с което е поискано възстановяване на сумата от 146 748, 40 лева, представляваща ДДС за д.п. м.11/2013г. и м.12/2013г., ведно със законната лихва, на основание решение № 261/08.01.2019г. по адм. дело № 8980/2018г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение № 1072/21.05.2018г. по адм. дело № 740/2018г. по описа на АдмС – Варна.

С резолюция № П-03000819017786-ОРП-001/25.01.2018г. на Ж.Г.К.на длъжност началник сектор при ТД на НАП – Варна е наредено да се извърши проверка по прихващане или възстановяване, която по искане на В. е спряна със заповед № П-03000819017786-023-001/15.02.2019г. на началник сектор при ТД на НАП – Варна, а след това на основание чл.35 от ДОПК поради отпадане на основанието за спиране е възобновена със заповед №

П-03000819017786-043-001/15.02.2019г. на началник сектор при ТД на НАП – Варна.

При проверката от органа по приходите е констатирано, че в резултат на извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.11.2013г. – 31.12.2013г. на жалбоподателката е издаден РА № Р-03000815000408-091-01/13.10.2015г., с който е установено ДДС за възстановяване за д.п. м.11/2013г. и м.12/2013г. общо в размер на 158 507, 80 лева и лихви върху него за периода 15.03.2014г. – 13.10.2015г. в размер на 25500, 16 лева на основание подадена СД с вх.№ **********/12.02.2014г. за м.01/2014г., с която в кл.80 е деклариран ДДС за възстановяване на основание чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС в размер на 158 507, 80 лева за периода 01.11.2013г. – 31.01.2014г.

Същевременно с влязъл в сила на

08.02.2017г. РА № Р-08-1401083-091-01/15.10.2014г. в тежест на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, са установени допълнителни данъчни задължения за ДДС за м.11/2013г. в размер на 123 800 лева – главница, и 10 516, 46 лева – лихви.

На основание чл.177 от ЗДДС на В. е издаден РА № Р-0300081505431-091-001/09.10.2015г. за отговорност за невнесения ДДС по доставки, извършени от „С.“ ЕООД, за д.п. м.11/2013г., като са й вменени задължения за главница в размер на 123 800 лева и 22 810, 60 лева – лихви до датата на издаване на акта. Ревизионният акт е влязъл в сила на 16.01.2018г. съгласно определение № 599/16.01.2018г. по адм. дело № 14104/2017г. по описа на ВАС, І отделение, с което е оставено в сила определение № 2865/23.10.2017г. по адм. д. №

1421/2017г. по описа на АдмС – Варна.

Задълженията на жалбоподателката по чл.177 от ЗДДС, както и други нейни задължения за данъци и осигурителни вноски са прихванати с установената сума за възстановяване по РА № Р-03000815000408-091-01/13.10.2015г. Ревизиращият екип е приел, че декларираният размер на ДДС следва да се възстанови, но поради установени изискуеми публични задължения е извършил прихващане, като остатъкът от данъка в размер на 4594, 35 лева и лихви по чл.129, ал.6 от ДОПК за периода 01.11.2013г. – 31.01.2014г. в общ размер на 25500, 16 лева ги е възстановил. Посоченият РА е отменен в частта на извършеното с него прихващане с решение № 845/18.04.2016г. по адм. д. № 626/2016г. на АдмС – Варна, оставено в сила с решение № 12884/26.10.2017г. по адм. дело № 8540/2016г. на ВАС,

VІІІ отделение.

Въз основа на тези решения В. е подала искане за прихващане и възстановяване с вх.№ 20982/06.11.2017г., с което е поискала възстановяване на сумата от 146 748, 40 лева, представляваща ДДС за периоди м.11/2013г. и м.12/2013г., ведно със законната лихва. На 29.11.2017 г. е издаден

АПВ № П-03000817200653-004-001, с който от установения ДДС за възстановяване за периода от 01.11.2013 г. до 31.01.2014 г. по РА № Р-03000815000408-091-001/13.10.2015 г. в общ размер на 146 748, 40 лева, ведно с начислената лихва в размер на 31 771, 15 лева, са прихванати изискуеми публични задължения към 29.11.2017 г., в резултат на което са възстановени ДДС за д.п. м.11/2013г. в размер на 103 840, 82 лева, ДДС за д.п. м.12/2013г. в размер на 23 824, 25 лева и лихва по чл.129, ал.6 от ДОПК, във вр. чл.92, ал.10 от ЗДДС за периода от 13.10.2015г. до 29.11.2017г. в общ размер на 31 771, 15 лева. На 01.12.2017г. е издадено решение № П-03000817208314-134-001 за поправка на АПВ, в резултат на което след извършени корекции на публичните задължения сумата за възстановяване е останала 0,00 лева. Това решение е обжалвано и отменено с влязло в сила решение № 1072/21.05.2018г. по адм. д. № 740/2018г. по описа на

АдмС – Варна, оставено в сила с решение №

261/08.01.2019г. по адм. д. № 8980/2018г. по описа на

ВАС, І отделение.

Именно въз основа на тези две решения В. е подала искането, по което е постановен и обжалваният АПВ. При разглеждане на искането е констатирано, че установеният с РА от 13.10.2015г. ДДС за възстановяване за периода от 01.11.2013г. до 31.01.2014г. не е възстановен в предвидените срокове по чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС, поради което са начислени лихви на основание чл.129, ал.6 от ДОПК, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, а именно за периода от 15.03.2014г. до 13.10.2015г., в размер на 25 500, 16 лева. Тази сума е възстановена с посочения РА, като по отношение на отменените прихващания на задължения по същия акт е констатирано, че следва да бъдат възстановени суми за ДДС в размер на 146 748, 40 лева за д.п. м.11/2013г. и м.12/2013г. и на основание чл.129, ал.6 от ДОПК – законна лихва в размер на 50 360, 69 лева, т.е. обща сума за възстановяване в размер на 197 109, 09 лева.

От друга страна, след извършена справка по данъчноосигурителната сметка на В. е констатирано, че към 01.03.2019г. тя има изискуеми публични задължения за ДДС, ДОО, ДДТПП, ЗО, УПФ и др. в общ размер на 224 736, 12 лева (главница в размер на 154 810, 59 лева и лихва в размер на 69 925, 53 лева), в т.ч. и задълженията по чл.177 от ДОПК по РА от 09.10.2015г., за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № *********/2016г. Представена е служебна бележка от публичния изпълнител, съгласно която задълженията по РА от 09.10.2015г. по чл.177 от ДОПК не са погасени и към датата на извършване на проверката за прихващане или възстановяване са изискуеми.

Въз основа на тези констатации е издаден и процесният АПВ, с който е извършено прихващане на ДДС за възстановяване за периода от 01.11.2013г. до 31.01.2014г. по РА от 13.10.2015г. общо в размер на 146 748, 40 лева, ведно с начислената върху него лихва в размер на 50 360, 69 лева, с изискуеми публични задължения на лицето към 01.03.2019г. до размера на по-малкото от тях, в резултат на което е прието, че сумата за възстановяване е 0,00 лева.

В производството по обжалване по административен ред директорът на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП се е произнесъл с решение № 78/22.05.2019г., с което е потвърдил АПВ. Решаващият орган е споделил изцяло изводите на органа по приходите относно наличието на незаконосъобразно прихваната сума от 146 748, 40 лева по РА от 13.10.2015г., както и относно наличието на изискуеми публични задължения по влезлия в сила РА от 09.10.2015г. по чл.177 от ДОПК за отговорност на В. за задължения на „С.“ ЕООД за д.п. м.11/2013г., които не са погасени към датата на издаване на обжалвания АПВ. Счел е, че възраженията на В. относно незаконосъобразността на РА по чл.177 от ДОПК са неотносими към спора и по същество не опровергават извода на административния орган за наличие на ликвидни и изискуеми публични задължения. С оглед на това е приел, че правилно и в съответствие с чл.128, ал.1, във вр. чл.129, ал.1 от ДОПК органът по приходите е извършил прихващане на двете суми до размера на по-малката от тях и е стигнал до извода, че липсва сума за възстановяване поради отрицателен остатък.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган съгласно чл.110, ал.1, във вр. чл.129, ал.1 от ДОПК, в кръга на правомощията му по закон, в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Резолюцията за извършване на проверка, заповедите за спиране и възобновяване на проверката, както и АПВ са подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани електронни подписи, което се удостоверява от представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните услуги. Спазен е и срокът за извършване на проверката, като са събрани всички необходими данни за вземанията и задълженията на лицето.

АПВ обаче е издаден при неправилно приложение на материалния закон.

По делото няма спор по фактите. Не е спорно, че е извършено прихващане на установен с РА №

03000815005431-091-001/09.10.2015 г. ДДС за възстановяване за д.п. м.11/2013г. и м.12/2013г. в общ размер на 146 748, 40 лева и лихви върху него в размер на 50 360, 69 лева с данъчни задължения, установени с РА № Р-0300081505431-091-001/09.10.2015г. за отговорност по чл.177 от ДОПК, както и с данъчни задължения за ДОО, ЗО, УПФ и др. и лихви върху тях в общ размер на 224 736, 12 лева до размер на по-малкото вземане.

Касае за прихващане на ДДС, подлежащ на възстановяване, поради което в случая е приложима както общата норма на чл.128, ал.1 от ДОПК, така и специалната норма на чл.92, ал.1, т.1 от с.з. (редакция - ДВ, бр.101/2013г.), съгласно която данъкът за възстановяване по чл.88, ал.3 от ЗДДС се прихваща при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване.