Определение № 3240 от 16.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3240 гр. София, 16.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000503327 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца – В. С. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. срещу определение № 458 от 09.09.2024г., постановено по т.д. № 20241800900209 по описа на Софийски окръжен съд за 2024г., с което е прекратено производството по исковата й молба срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК 121130788.

Частният жалбоподател/ищецът – В. С. Д. счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че извънсъдебната претенция до застрахователя е депозирана на 05.07.2024г. и е преди изтичането на тримесечния срок по чл. 498, ал. 3 КЗ, но същият е изтекъл на 05.10.2024г. Процесното ПТП е настъпило на 08.09.2019г., от което следвало, че 5-годишншят давностен срок е изтекъл на 08.09.2024г., което обстоятелство е и причината искът да бъде предявен преди изтичането на законоустановения срок. На следващо място твърди, че преклузивния срок е изтекъл в хода на висящо производство, с което е настъпила допустимостта на иска от увреденото лице срещу застрахователя. В този смисъл била и съдебната практика – определение № 930 от 19.03.2018г. по в.ч.гр.д. № 333/2018г. по описа на САС и определение № 1275 от 29.05.2024г. по в.ч.гр.д. № 1096/2024г. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски за това производство.

Препис от частната жалба не се връчва на ответника, който не е страна в това производство, на основание чл. 130, пр. второ ГПК.

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивно обжалване с частна жалба, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Софийският апелативен съд, след преценка на фактите по делото и доводите на частния 1 жалбоподател, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от В. С. Д. срещу ЗАД “Лев инс“, за присъждане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 08.09.2019г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение върху главницата, считано от датата на завеждане на претенцията пред ответника.

За да прекрати като недопустимо производството по предявените искове, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че към 09.09.2024г. не е изтекъл тримесечния срок по чл. 496 вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ.

В разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, са въведени три специални положителни процесуални предпоставки за упражняването на правото на иск – 1. застрахователят не е платил в тримесечен срок от предявяването на претенцията пред него; 2. застрахователят е отказал да заплати обезщетение; 3. увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. От тези специални процесуално предпоставки, поне една трябва да е налице за надлежно/допустимо/ предявяване на иска.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция на 05.07.2024г. и към датата на предявяване на иска не е изтекъл законоустановеният преклузивен срок.

Към датата на постановяване на въззивното определение 16.12.2024г., е изтекъл определения от законодателя тримесечен срок по чл. 496 вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ.

Това представлява новонастъпил факт след предявяване на иска, който е от значение от спорното право и следва да бъде съобразен от въззивния съд, на основание чл. 235, ал. 3 вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК.

В този смисъл е и трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, че дори при подаване на исковата молба да са съществували процесуални пречки или да са липсвали процесуални условия за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, щом преди прекратяването на производството са налице процесуалните предпоставки за допустимо исково производство, то същото се счита за санирано и е следвало да продължи.: определение № 224/15.05.2019г. по ч.т.д. № 805/2019г. на ВКС, I т.о., определение № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/2018г. на ВКС, I т. о., определение № 352/26.06.2018г. по ч.т.д. № 1027/2018г. на ВКС, II т.о., определение № 629/01.12.2022 г. по ч.т.д. № 2362/2022 г. на ВКС, I т. о. и други.

Мотивиран така, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 458 от 09.09.2024г., постановено по т.д. № 20241800900209 по описа на Софийски окръжен съд за 2024г., с което е прекратено производството по исковата молба от В. С. Д., ЕГН ********** срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК 2

121130788.

ВРЪЩА делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3