Решение № 72 от 11.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Благоевград, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200501335 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 23281/16.07.2024 г., подадена от „КУУЛТРАНС“ ООД, ЕИК: 203386630, със седалище и адрес на управление в *********, представлявано от управителя М.Ж., против Решение № 491/19.06.2024 г., постановено по гр. д. №1817/2023 г. по описа на РС – гр. Благоевград.

Представена е и частна жалба с вх.№23687/21.10.2024 г. от „ВИНАРСКА ИЗБА- Л.“ ООД, ЕИК: 81191276, със седалище и адрес на управление в *********, против Определение № 1797/11.09.2024 г., постановено по гр .д.

№1817/2023 г. по описа на РС- гр. Благоевград. С атакуваното решение е отхвърлен иск с правно основание по чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.367, вр. чл. 372, ал.1 ТЗ на въззивника „КУУЛТРАНС“ ООД, ЕИК 203386630, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя М.А.Ж., предявен срещу ответника "К.Ст.-97” ЕООД, ЕИК 101078387, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Р.Д.С., с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 17 602,50 лв., представляваща възнаграждение по три договора за превоз на стоки, за които 1 са издадени данъчни фактури, както следва: фактура № 0000005710 от 22.03.2022 г. за сумата от 5 867,50 лв. с включено ДДС, за транспорт по заявка № 17396- Т/04.03.2022 г.; фактура № 0000005712 от 22.03.2022 г. за сумата от 5 867,50 с включено ДДС, за транспорт по заявка № 17426-Т/03.03.2022 г. и фактура № 0000005714 от 22.03.2022 г. за сумата от 5 867,50 лв. с включено ДДС, за транспорт по заявка № 17394-Т/03.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване исковата молба в съда – 18.07.2022г., до окончателното погасяване. Във въззивната жалба се твърди, че от представените по делото доказателства се доказала по категоричен начин изложената в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка, но първоинстанционният съд подходил повърхностно при разглеждане на правния спор. Изрично се оспорва приетото от фактическа страна, че всички камиони следвало да бъдат натоварени на 09.03.2022 г., който факт бил опроверган от представената с исковата молба вайбър комуникация, от която било видно, че между страните съществувало пълно съгласие относно датите на товарене на стоката - 9 или 10 март 2022 г., както и от показанията на св. Х.Ц.. Възразява се в тази връзка, че представените заявки за транспорт, на база на които първоинстанционният съд приел спорното обстоятелство, били неподписани. Представят се правни съображения относно естеството на процесната сделка, като се подчертава, че съдът неправилно заключил, че се касае за фикс сделка. Съдебният състав към Районен съд - Благоевград не се произнесъл по въпроса за това дали наложената в ********* забрана за преминаване на определени транспортни средства била предварително известна, като въззивникът акцентира, че тази забрана била въведена изненадващо на 11.03.2022 г. и в тази насока били представените имейли, от които било видно, че българските власти и асоциации били уведомени за ограничението именно на коментираната дата.

Затова и това обстоятелство попадало под нормата на чл. 17 т. 2 от Конвенцията за международен автомобилен превоз. Възразява се, че направените в т. 2 от експертното заключение изчисления не държали сметка за обстоятелствата, че натоварването на стоката имало възможност да се случи и на 10 март, както и че при превоза шофьорите следвало да спазват задължителни периоди на почивка. Ето защо поради липса на компетентност и допуснати неточности от вещото лице, провело СТЕ, се иска назначаване на повторна такава експертиза, която да отговори на поставения с жалбата 2 въпрос. Срещу тази въззивна жалба е постъпил по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК отговор от страна на "К.Ст.-97“ ЕООД, с ЕИК: 101078387, представлявано от управителя Р.Д.С., със седалище и адрес на управление в *********, чрез пълномощника адв. М. А., в който се предлагат фактически и правни аргументи срещу възраженията на въззивното дружество, като неоснователно се оценява релевираното от въззивника доказателствено искане, тъй като с изготвената в първоинстанционното производство експертиза били дадени надлежни отговори на поставените въпроси.

Срещу въззивната жалба, инициирала настоящото производство, е подаден и писмен отговор от „ВИНАРСКА ИЗБА- Л.“ ООД, с който също се оспорват наведените оплаквания и искания от жалбоподателя. Всички страни претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В представената частна жалба на ответника „ВИНАРСКА ИЗБА - Л.“ ООД по предявения обратен иск, се възразява, че районният съд пропуснал да се произнесе по този иск. Възразява се, че в полза на тази страна се дължат разноски, тъй като освен трето лице - помагач, тя се явявала и ответник по обратен иск, като се цитира съответна съдебна практика. С тези аргументи се иска постановяване на надлежен акт, с който да бъде отменено Определение № 1797 от 11.09.2024 г. и връщане на делото за допълване на Решение №491/19.06.2024г., постановено по гр. д. №1817/2023 г. по описа на РС – гр.

Благоевград, както и присъждане на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебноделоводни разноски в полза на „ВИНАРСКА ИЗБА Л.“ ООД. По отношение на тази жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от страна на „КУУЛТРАНС“ ООД, ЕИК 203386630, представлявано от адв. Н. Ш., в който се посочва, че правилно съдът не е присъдил разноски на "Винарска изба Л." ООД, ЕИК 811191276 по предявения иск, тъй като по него молителят има качеството на трето лице помагач. Що се касаело до предявения обратен иск, то се твърди, че действително следвало да има изричен диспозитив за неразглеждане на обратния иск, а "К.Ст. - 97” ЕООД, ЕИК 101078387 следвало да бъде осъдено да заплати сторените от ответника по обратния иск разноски.

Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като съобрази гореизложените възражения, представената искова молба и отговор към нея, както и приетите по делото доказателства, установява следното:

3

Районен съд - Благоевград е сезиран с искова молба на ищцовото дружество „КУУЛТРАНС“ ООД, ЕИК: 203386630, със седалище и адрес на управление:

*********, представлявано от управителя М.А.Ж. против ответника "К.Ст.97” ЕООД, ЕИК: 101078387, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Р.Д.С., обективираща осъдителен иск за сума от 17 602,50 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за осъществен превоз на товари, за който били издадени три броя фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване исковата молба в съда – 18.07.2022 г., до окончателното погасяване. В исковата молба са наведени твърдения, че страните са в трайно установени търговски отношения, поради което ответникът в началото на месец март 2022 г. възложил на ищеца осъществяване на международен превоз на стоки и по-конкретно натоварване на стока на 09.03.2022 г./10.03.2022 г. в с Л. и доставяне на стоката на адрес в ********* на 14.03.2022 г., в периода от 06:00 до 12:00 ч., но поради наложена забрана за пътуване в определени часове в Република *********, както и поради задръстване, камионите на превозвача пристигнали със закъснение на 16.03.2022 г., поради което и разтоварителна дейност не се случила. Във връзка с осъщественото пътуване в полза на възложителя били издадени три фактури № 0000005710/22.03.2022 г., № 0000005712/22.03.2022 г., № 0000005714/22.03.2022 г., всички на обща стойност претендираната с исковата молба сума. В отговора по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът навежда твърдение, че бил обвързан от договор за спедиция с “Винарска изба - Л.” ООД, тъй като от свое име, но за сметка на последния, сключил договор за превоз с ищеца, като изрично се възразява, че причината за закъснението на камионите не била наложената забрана за пътуване в ********* (която и не представлявала непредвидена такава), тъй като заявката с № 17395 - Т от 03.03.2022 г. била изпълнена своевременно (затова и заплатена от ответника), като камионът, осъществяващ тази поръчка, бил натоварен дори след закъснелите такива. Изтъква се, че причината за неизпълнението била несвоевременното напускане на границата на страната на шофьорите на ищцовото дружество. За процесната сума, предмет на осъдителния иск, от страна на ответника е предявен обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК срещу “Винарска изба - Л.” ООД, ЕИК: 81191276.

В мотивите към своето решение от фактическа страна първоинстанционният 4 съд приел за доказано, че между "К.Ст.-97” ЕООД и "Винарска изба Л." ООД е бил сключен спедиционен договор, съгласно който спедиторът се задължил да сключи от свое име, но за сметка на „Винарска изба-Л.“ ООД договори за превоз на търговски стоки по маршрут с. Л., Република България до складова база на магазин "Лидъл", *********, Федерална Република *********.

Страните се уговорили, че разтоварването в ********* следвало да се извърши на точно определена дата с определен часови диапазон, а именно на 14.03.2022 г. от 06:00 ч. до 12:00 ч. В тази връзка „К.Ст. 97“ ЕООД сключил четири броя договори за превоз от свое име с превозвача „Куултранс“ ООД договор с № 17394-Т от 03.03.2022 г., №17395- 1 от 03.03.2022 г.: № 17396-7 от 03.03.2022 г. и № 17426-Т/04.03.2022 г. Само превозът по заявка с №17395-Т бил изпълнен своевременно, в уговорения ден - 14.03.2022 г., поради което превозното възнаграждение по нея било напълно заплатено (фактура № 0000005642/14.03.2022 г. за сумата от 5 867,50 лв). Останалите товари били върнати в България, поради неприемането им от крайния получател, но и тези превози били фактурирани от страна на ищеца, които счетоводни документи обаче не били приети от страна на ответното дружество. Като причина за късното пристигане на останалите три камиона съставът към РС - Благоевград приел, че се касаело за неправилна организация на времето за шофиране и почивки на водачите, като въпреки наложената забрана за движение в *********, поръчките са могли да бъдат изпълнени своевременно.

Както е известно, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации, направени от първостепенния съд, само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, в този смисъл съдът не може да променя относимите фактически обстоятелства, ако по отношение обосноваността на същите не е налице оплакване в сезиращия тази инстанция документ, поради което като краен резултат относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 ГПК.

В случая с въззивната жалба от фактическа страна се обжалват като необосновани следните положения - че уговорената между страните дата за 5 натоварване на стоките била 09.03.2022 г., както и че забраната за пътуване през ********* не съставлявала решаваща пречка за изпълнение на договорните задължения. По отношение на другите правнорелевантни факти, приети от страна на първата инстанция, не се спори.

Видно от приложените към исковата молба доказателства, че са налице три заявки - договор под № 17394, с посочен автомобил № *********, дата на товарене - 09.03.2022 г. и дата на разтоварване 14.03.2022 г., 06:00 ч. - 12:00 ч.;

№ 17395 и автомобил № ********* (впоследствие заменен с № ********* стр. 47 от делото), при идентични дати на товаро-разтоварителни дейности, както и заявка № 17396, автомобил рег. № *********. Основанието на фактура № 5710 е по заявка № 17426, която не е предмет на делото, но е направено пояснение, че касае товар, извършен с камион *********, който фигурира в заявка № 17396. Фактура № 5712 касае заявка № 17395, а фактура № 5714 заявка № 17394. Към отговора на исковата молба е представено доказателство и за четвърта заявка с № 17426, отново с дата на натоварване 09.03.2022 г. и дата на разтоварване - 14.03.2022 г., автомобил рег. № 7335 ТС.