Присъда № 24 от 17.02.2026, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 24/17.02.2026 година по НОХД № 436/2025 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия М. А. /МОНАМАD АВОАНМАD/, роден на **********г., в гр.

Кайро, **********гражданин на **********е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 08.05.2024г., в района на гранична пирамида № 272, в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия М. А. /M A/ обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и за същото му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като при определяне на наказанието съдът вземе предвид от една страна високата степен на обществена опасност на деянието, а от друга страна чистото съдебно минало на подсъдимия и пълните му самопризнания, спомагащи за разкриването на обективната истина. Конкретно предлаганото от прокурора наказание е една година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години, ведно с глоба в размер на 255.65 евро.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. К. С. от АК – Ямбол в хода на съдебните прения пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния й с доводи, че доказателства за престъплението, в което е обвинен подсъдимия се съдържат единствено в неговите обяснения. В случай, че съдът приеме деянието за доказано адв. С. счита предложеното от прокурора наказание за справедливо.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдим по делото е пълнолетният М. А. /M A/, роден на **********г. в гр. Кайро, **********гражданин на **********с основно образование, с адрес: гр. Кайро, Египет.

В края на м. февруари - началото на м. март 2024 година подсъдимия М. А. /M A/ напуснал Египет и влязъл в република Турция, с намерение да достигне Федерална република Германия. Понеже не разполагал с документи, които да му позволят влизането и пребиваването на територията на страните - членки на Европейския съюз, подсъдимия М. А.

/M A/ още преди влизането си в република Турция бил решил да достигне Федерална република Германия, не по установения от закона начин. Във връзка с последното подсъдимия се свързал с неустановено по делото лице в република Турция, което се съгласило да организира влизането на подсъдимия в република България, като част от пътя му към Федерална република Германия, не по установения от закона начин, без съответното изискуемо се от закона разрешение от надлежните органи на властта, срещу сумата 4500 евро.

1

В ранните часове на 08.05.2024г. подсъдимият М. А. /M A/ влязъл от република Турция в република България, през границата на страната като преминал през отвор във възпрепятстващото съоръжение изградено на българо - турската граница, в района на гранична пирамида № 272, намираща се в землището на с. Лесово, общ.Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. По същото време и от същото място в страната ни влезли и други осем лица, всички мъже, имащи същото намерение като подсъдимия – да влязат не по предвидения от закона ред в република България и още едно лице което водело подсъдимия и другите осем лица.

След влизането им в република България, подсъдимият М. А. /M A/ и спътниците му продължили, водени от водача им, неустановен по делото, към предварително уговорено място, от където трябвало да ги вземе автомобил. Около 05.30 часа на 08.05.2024 година, подсъдимия М. А. /M A/ и осемте му спътника, без водача им, се качили на товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Добло“ управляван от Николай Курочкин, гражданин на Република Молдова, за да продължат движението си към гр. София.

Около 06.30 часа на 08.05.2024г., товарният автомобил марка „Фиат“, модел „Добло“, с пътуващите в него чужденци между които и подсъдимия М. А. /M A/ бил спрян в гр. Тополовград, обл. Хасково от полицейските служители и свидетели по делото П. П. Д. и Х. Т. П. за проверка. При извършената такава в товарното отделение на автомобила били намерени подсъдимия и другите осем лица, чужди граждани, с които подсъдимия влязъл в страната ни. Подсъдимия,спътниците му и водача на автомобила били задържани.

От страна на органите на РУ - Тополовград били извършени оперативноиздирвателни мероприятия за изясняване на обстоятелствата по случая. В хода на същите, на 08.05.2024г. било установено мястото на влизане на подсъдимия и спътниците му в страната ни, а именно в района на гранична пирамида № 272, намираща се в землището на е. Лесово.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия М. А. /M A/се установява, че същият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Х. Т. П., П. П. Д. и Б. П. С., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останА.те доказателства, същите съдържат твърдения относно времето и механизма на извършване на деянието, както и относно формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност съдът ги цени с доверие. Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останА.те доказателства, дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият М. А. /Монамаd Авоанмаd/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 08.05.2024г., в района на гранична пирамида № 272, в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без 2 разрешение на надлежните органи на властта.

НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият М. А. /Монама d Авоанмаd/ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Д. и П.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото се по закон разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което е и мястото и начина, по който същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че влиза в страната ни без знанието на граничните власти и без съответното изискуемо се по закон разрешение, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне територията на трета държава, преминавайки през Република България.

Доводите на защитата, че единствените доказателства по делото се съдържат в обясненията на подсъдимия не могат да бъдат споделени. Деянието се доказва от доказателства по делото, и гласни и писмени, преценени в тяхната съвкупност.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му по произход – **********или в държавата от която осъществява фактическото си преминаване в страната ни, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Напротив поведението на подсъдимия след влизането му в страната ни свидетелства за намерението му да избегне полицейска проверка и да се укрива, и това поведение е несъвместимо с поведението което подсъдимия би имал, ако търсеше убежище или закрила. Неносенето на документи за самоличност също свидетелства за намерението на подсъдимия да се укрива.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия М. А. /Монамаd Авоанмаd/ за виновен в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

За престъплението, в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда /511,29 евро/ до пет хиляди лева / 2556,46 евро/.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока предвид динамиката на този вид престъпления в страната и засегнатите с деянието 3 обществени отношения. Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете младата му възраст, добросъвестното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство, спомагащо за разкриване на обективната истина по делото, чистото му съдебно минало и мотивите му за извършване на деянието, а именно намирането на по – добри условия на живот.

При тези фактически констатации и при нА.чието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът, приемайки че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия престъпление определи наказание на последния при условията на чл.55 от НК, а именно лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 255.65 евро /500 лева/.