Решение № 44 от 11.05.2018, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Гражданско дело 80/2018
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 11.05.2018
- В сила
- 30.05.2018
- Състав
- НЕДЕЛИНА ТАНЧЕВА МИНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15 · Закон за закрила на детето
- чл.15, ал.1 · Закон за закрила на детето
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И
Е
№...
11.05.2018г. Гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Граждански състав
На 25.04.2018г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава
К., като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №80 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК.
Искът е предявен от П.Г. *** срещу Й.М.В. ***. В исковата молба се твърди, че страните са живеели на семейни начала, заедно с другото дете на ищцата – Х.П.Г.. От съжителството им се родило детето М.Й.В.. В последните две години отношението на ответника се променило и на 29.01.2018г. ищцата напуснала жилището на ищеца, в което живеели с децата. Заживяла в апартамента на сестра си в гр.Г.. От тогава само ищцата полагала грижи за детето М.. Ищцата счита, че е необходимо да се уредят въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режимът за лични контакти и издръжката им.
Излагайки тези обстоятелства ищцата моли съда да постанови упражняването на родителските права над роденото от съжителството дете М.Й.В. да бъде предоставено на майката, да бъде определен адрес за местоживеене на детето – адресът на майката, и съдът да определи режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Моли съда да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 150,00лв., считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор, изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че страните са живели на семейни начала и имат малолетно дете – М..
И двете страни имали деца от предишни връзки, като ответникът имал дъщеря – Д., която към настоящия момент е пълнолетна, но продължавала да живее в едно домакинство с него. Преди да навърши пълнолетие, упражняването на родителските права над това дете било предоставено на ответника и той се грижел за него.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно причините за влошаване на отношенията между страните и тяхната раздяла. Твърди, че е бил отдаден на семейството си с ищцата и се е отнасял бащински и към нейното дете от предишна връзка – Х.. Само ответникът се е грижел за издръжката на семейството, като ищцата не е направила необходимото за завършване на образованието си и за започване на работа. На 29.01.2018г. ищцата е напуснала жилището на ответника, заедно с двете деца – Х. и М. и заминала да живее в гр.Г..
Това й решение било подготвено, тъй като ответникът впоследствие разбрал, че тя предварително е отписала децата от училище и е изпратила част от багажа си по куриерска фирма. Ответникът изпитвал съмнения, че ищцата настройва детето М. против бащата и с времето ще успее да прекъсне емоционалната връзка между тях.
Ответникът твърди, че разполага с по-добри жилищни условия за отглеждането на детето в дома, в който и до момента на раздялата детето е живяло. Ищцата пребивавала в малък апартамент в гр.Г., в който нямало отделна стая за децата и нямала доходи. Ответникът придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място с жилищна постройка в гр.С., обл.Варна.
Освен това ищцата не била внимателен и грижовен родител, служела си със силови методи на възпитание. Ищцата не работела и не можела да издържа детето М. и другото си дете Х.. Ответникът счита, че стресиращо за детето е преместването му в друг град, друго училище, където на познава никого. Ответникът счита себе си за по-пригоден родител за упражняването на родителските права над детето М..
Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права над детето М.Й.В. на бащата, като определи адрес за местоживеене на детето – адресът на бащата. Моли да бъде определен режим за лични контакти на детето с майката: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 17,00ч. без преспиване, като режимът се осъществява по местоживеене на детето и бащата, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата за времето от 09,00ч. на първия ден, до 17,00ч. на последния ден, като майката взема и връща детето по местоживеене на бащата.
Моли съда да отхвърли претенцията на ищцата за присъждане на издръжка.
В случай, че съдът предостави упражняването на родителските права над детето М.Й.В. на майката, моли да бъде определен режим за лични контакти на бащата с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 17,00ч. с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката за времето от 09,00ч. на първия ден, до 17,00ч. на последния ден, всяка четна година по време на Коледните и Новогодишните празници и всяка нечетна година по време на Великденските празници детето да бъде при бащата.
В настоящото производство е съединено за разглеждане гр.д. №155/2018г. постъпило по подсъдност от Районен съд – Варна.
Същото е образувано по искова молба от Й.М.В. срещу П.Г.Г. за присъждане упражняването на родителските права над детето М.Й.В., определяне на режим на лични контакти на детето с майката – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 17,00ч., без преспиване, като режимът да се осъществява по местоживеенето на детето и бащата, както и един месец през летния период, когато бащата не е в платен годишен отпуск за времето от 09,00ч. на първия ден до 17,00ч. на последния ден, като го взема и връща по местоживеенето на детето.
Съгласно указанията на съда и разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето Дирекция “Социално подпомагане” гр.Г. и Дирекция “Социално подпомагане” гр.Вълчи дол представят социални доклади, които съдът е приложил към делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното и прието като доказателство по делото копие от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №І-230/04.02.2008г. на гр.Варна, страните са родители на детето М.Й.В., роден на ***г.
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно свидетелските показания на свидетеля Г.Г.Г. – сестра на ищцата, страните са живели на семейни начала до 28.01.2018г. Ищцата имала и друго дете от предходна връзка – Х., а ответникът също имал дете – Д.. Страните живеели с всички деца в къща в гр.С., като на първия етаж живеели родителите на ответника, а на втория – страните. Тъй като страните заживяли заедно когато детето Х. било бебе, то смятало ответника за свой биологичен баща. Малко преди раздялата на страните детето Х. разбрало, че ответникът не му е баща. Свидетелката счита, че от страна на ответника и неговите родители е имало различно отношение към детето М. и към детето Х.. Това е било повод за постоянни конфликти в семейството. Родителите на ответника се месели в живота на страните, не възприемали ищцата като пълноправен член на семейството и имали негативно отношение към нея, което проявявали по различни начини. Свидетелката била очевидец на случка в дома на страните, при която бащата на ответника хванал за шията ищцата и започнал да я души. Стигнало се до там, че свидетелката извикала полиция. Многократно ответникът и неговият баща – дядото на детето М., са обиждали другото дете на ищцата, което е предизвиквало скандали между страните. Много пъти ответникът е гонил ищцата, като й е давал пари за билет и й е казвал да си тръгне заедно с детето Х., а да остави детето М. при бащата. На ищцата не й е била давана възможност да се грижи за другото дете на ответника, тъй като родителите на ответника са настоявали те да се грижат за детето Д.. Това създавало напрежение между детето Д. и страните. На 28.01.2018г. ищцата напуснала дома на ответника заедно с двете деца Х. и М. и се прибрала в гр.Г., като заживяла в апартамент на свидетелката. Апартаментът бил в много добро състояние, след извършен ремонт и имало чудесни условия за отглеждане на децата. Срещу жилищния блок се намирало училище, в което били записани децата за втория учебен срок. Децата се адаптирали много добре и в училище, и в квартала, имали нови приятели. Ищцата започнала работа в дом за стари хора, където получавала минималната работна заплата за страната. Майката на ищцата и на свидетелката работила от много години в Гърция и ежемесечно подпомагала финансово ищцата. Още докато ищцата живеела с ответника, майката на ищцата също ги подпомагала, понякога с пари, друг път с вещи – телевизор, лаптопи и таблети. За рождения ден на М. на 31.01.2018г. ответникът, неговият баща и дъщерята на ответника Д. са дошли в гр.Г. в жилището на свидетелката, която живеела в същия блок с ищцата, но в друг апартамент, и където се е празнувал рождения ден. Свидетелката е поканила гостите в жилището. Ответникът е стоял много малко – около половин час, поговорили са си с М., след което са си тръгнали. След това няколко пъти ответникът с баща си е идвал в гр.Г. за да види детето, но е идвал в неподходящо време, малко преди детето да започне училище, и е виждал детето за няколко минути. Правил е опити да види детето по време на учебни занятия, но от училището не допускали учениците да напускат училището. Ищцата била против тези срещи преди училище, тъй като детето се разстройвало преди учебните занятия.
Ищцата не ограничавала контактите на детето с бащата, като само настоявала контактите да не пречат на училището. Ищцата нямала нищо против бащата да вижда детето след училище или в почивните дни, но ответникът не идвал по това време.
Детето Х. също се разстройвало, тъй като при срещите преди училище ответникът искал да види само М.. Децата получавали обиди чрез есемеси и месинджър затова, че живеели в гето. Тези обиди били провокирани от информация дадена от ответника и неговия баща на приятели на децата в гр.С.. Това принудило ищцата да ограничи контактите по телефон и фейсбук на децата. Ответникът можел да се обажда на децата по телефона на ищцата, но не и по техните телефони, тъй като ищцата се опасявала, че ще звъни по време на часовете. Ищцата страдала от заболяване, заради което претърпяла серия от операции и което и попречило да завърши образование и да работи.
Съгласно показанията на свидетелката Т.Г.Б. същата е колежка на ищцата в дом за стари хора. Ищцата е започнала работа там в началото на месец февруари, като работи дневна смяна, но работи и в събота. Понякога е водила децата на работа в съботните дни, когато няма кой да ги гледа. Само една събота децата са били целия ден с ищцата на работа, а в другите случаи сестрата на ищцата е идвала да ги вземе. Свидетелката счита, че децата се чувстват добре, тя е разговаряла с тях и те са й казали, че им харесва в Г.. Отношенията на децата с майката били много добри. И двете деца имали телефони. Те често се обаждали на майка си от училище, а тя също им се обаждала, когато видела, че са в междучасие.
Съгласно показанията на свидетеля М.Й.В. – баща на ответника, страните са заживяли заедно от месец юли 2006г. Ищцата е дошла в дома им с детето Х. на 4 месечна възраст. Ответникът имал дъщеря Д., родена през 1996г. Още от самото начало ответникът и родителите му приели детето Х. и го обгрижвали като родно дете и внуче. Всички живеели в една къща, като на първия етаж живеели свидетелят и съпругата му, а на втория – страните с детето Х. и впоследствие детето М.. Детето Д. през повечето време живеела на етажа на свидетеля. Ищцата не се отнасяла с любов към Д.. Ищцата се отнасяла много грубо към двете си деца – биела ги и ги кълняла. В един такъв момент свидетелят хванал ищцата за шията, за да спаси детето от майка му.
Тогава ги видяла сестрата на ищцата и извикала полиция. Когато ищцата е напуснала дома на ответника с децата, тя излъгала свидетеля, че ще води децата на лекар. Нито свидетелят, нито ответникът подозирали за плановете на ищцата.
Разпечатката съдържа 38 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a55b51b-9173-4ae6-93e3-a43f9dafa615