Решение № 266 от 02.04.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Шумен, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20253630100069 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск от С. К. А. срещу Д. Д. А. за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Посочва основанията за това и иска да бъде прекратен гражданския брак по вина на ответника. Желае възстановяване на предбрачното фамилно име.

От брака страните имат едно дете, което е малолетно. Желае местоживеенето на детето да бъде определено при майката, с определяне на стандартните лични контакти и издръжка за бъдеще време. Ищцата не претендира за издръжка.

Ответната страна в рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК не депозира отговор на исковата молба.

Ищецът, в открито съдебно заседание, лично и чрез представителя си, поддържа исковата молба. Повтаря фактите от същата. Счита, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника. Желае предоставяне на родителските права върху роденото от брака малолетно дете, определяне на издръжка, която ответника да заплаща за детето, определяне на режим на лични контакти на детето с бащата. Желае възстановяване на предбрачното име. Моли да бъде издадено разрешение заместващо необходимото съгласие от ответника за пътуване на детето в чужбина и напускане пределите на Република България придружено от ищеца или трето лице за период до 2030 година. Не претендира издръжка.

Съдът е събрал като относими по делото представените писмени доказателства, както и изготвеният социален доклад. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на един свидетел, воден от ищцовата 1 страна.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна, за което не се спори между страните:

Страните били съпрузи, по силата на сключения между тях през 2023 г. граждански брак, като по време на него имали родено едно дете М. Д. Д., роден на 16.11.2024 г. За настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, ищецът сочи факти от живота на съпрузите, с които обосновава разпадане на брачната връзка, липса на доверие, взаимно уважение и разбирателство. Моли за постановяване на решение, с което брака между страните бъде прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака поради виновното поведение на ответника. Претендира предоставянето на родителските права върху малолетното дете М. Д. Д., определяне на режим на лични контакти между детето и ответника, определяне на издръжка, платима от бащата за малолетното дете в размер на 200 евро месечно, както и предоставяне на семейното жилище, което посочва, че е нейна лична собственост. Желае възстановяване на предбрачното си фамилно име. Не претендира издръжка. Моли да бъде издадено разрешение заместващо необходимото съгласие от ответника за пътуване на детето в чужбина и напускане пределите на Република България придружено от ищеца или трето лице за период до 2030 година. Претендира разноски.

В хода на делото е разпитан един свидетел воден от ищцовата страна - Г.

П. Н., приятелка на ищцата, която споделя своите впечатления от живота на страните, като съдът не намира основание да не приеме и кредитира, тези показания.

СЪДЪТ, след като взе предвид установените фактически констатации, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, формира следните правни изводи:

По делото се установи липсата на фактическо съжителство, както и липса на контакти между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Отчитайки установеното категорично нежелание на съпрузите да възобновят съжителството си, съдът заключава, че бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите, без реални перспективи за заздравяването му. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Съдът приема, че с поведението си именно ответникът е допринесъл за разстройството на брачните отношения, поради което той следва да понесе отговорността за разтрогването на брака. Същият след раждането на детето се променил, започнал да посещава игрални зали и да играе хазарт, където залагал голяма част от доходите им. В края на месец ноемви 2024 г., 1015 дни след раждането на детето им ответникът окончателно се изнесъл от жилището, което страните обитавали. С оглед горното, съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има ответника.

2

По отношение на въпросите относно упражняването на родителските права, а от там местоживеенето на детето, съдът формира мнение, че в интерес на детето е, към настоящият момент да се отглеждат в семейната среда на майката, за което не се спори. Решаващо значение при предоставяне родителските права имат интересите на децата. Установено по делото е, че до настоящият момент детето е живяло с майка си, която е полагала преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги полага, или които да опровергаят родителските й качества.

Съобразявайки горното, както и привързаността на децата към всеки един от родителите, пол и възраст, така и съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като бъде определено местоживеенето на децата при нея.

На бащата, при гарантираната от закона възможност и с оглед възрастта на децата, следва да се определи режим на личен контакт. Преценката е служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищеца или тази на ответника, ако има такава.

По отношение на предявените искове за издръжка във връзка с чл.143 от СК, съдът приема следното:

При определяне на размера на издръжката, съдът е задължен да определи размер на издръжката в съответствие с възможностите на родителите да дават такава.

Предвид изложеното, както и съобразявайки нормативно установените задължения, съгласно които родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед нуждите му от издръжка, съдът намира, че за детето М. Д. Д., следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 500,00 евро. Съдът приема за критерий, потребителският паричен разход необходим за издръжка, средно на един член на семейство в левове, като разходи в домакинствата в РБ, приет от НСИ през 2025 г. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им. Предвид изложеното относно страните, съдът намира, че родителят, при който детето М. Д. Д. не живее, следва да участва в издръжката със сумата от 300,00 евро, който размер е съобразен с възможностите. Началният момент на дължимост на издръжката е датата на завеждане на исковата молба, тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка.

Относно производството по чл.127а, ал.2 от СК, се иска от съда да бъде разрешен съществуващият между страните в качеството на родители спор по въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина. Спорните обстоятелства са свързани с това: Налице ли е разногласие между страните в качеството на родители по въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина?

Във връзка с посоченото съдът в настоящият си състав, намира за 3 основателно да отбележи следното относно допустимостта на исковата претенция:

В разпоредбата на чл. 76, т.9 от Закона за българките лични документи е предвидено, че може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.

Представянето на нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина е основание, граничните власти да допуснат детето да напусне територията на Република България със съответния придружител.

Отсъствието на нотариално заверено писмено съгласие предполага наличието на правен спор.

Ето защо, съдът приема, че е налице правен интерес, тъй като са налице предпоставките за допустимост на предявения иск с правно основание чл.

127а, ал.2 от СК. Съгласно чл. 10, ал. 2, изр. второ от Конвенцията за правата на детето, правото на детето или на неговите родители да напускат, която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която, при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че е налице разногласие на родителите по отношение на въпроса за пътуването на детето в чужбина, паради което предявеният иск по чл. 127а, ал.2 от СК, следва да бъде разгледан по същество.

Съдът по същество намира, че в случая изцяло в интерес на детето е, да му се разреши да пътува извън пределите на страната по реда на т.н. заместващо съгласие, във връзка с чл.127а, ал.2 от СК, с оглед правната и житейска сигурност и предвидимост. Както беше посочено по-горе, при разглеждане на съдебното производство и постановяване на решение, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.

В § 1, т.5 от Закона за закрила на детето, безалтернативно е посочено, че „Най-добър интерес на детето" е преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В подкрепа на горното са и решенията на ЕСПЧ по отношение на 4

България, в които се посочва, че българският съд следва да няма прекалено формалистичен подход, а да прецени всички факти от значение за интереса на детето. Както беше посочено и по-горе, съдът е на мнение, че правната и житейска сигурност и предвидимост са от значение при наличието на разногласие между родителите.

Към настоящият момент, не са налице данни, сочещи, че евентуалните пътувания, респ. пребиваването на детето в сочените държави носи някакъв риск за него. В тази връзка, не са налице факти и обстоятелства, даващи възможност на съда да направи извод, че предстоящите пътувания биха навредили на интересите на детето.

Относно периодът от време, съдът се съобразява с ТР №1/2016 г. на ОСГК на ВКС; също така намира за основателно да съобрази и чл. 45, ал. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите-членки.

Ето защо съдът е на мнение, че така предявената молба е основателна и следва да се уважи така, както е поискана от ищцата, тъй като пътуването зад граница на детето в посочените държави, за посочените периоди, не го застрашава и не крие опасност за него, както и е изцяло в негов интерес. За това намира, че са налице предпоставките за заместване волята на бащата на детето с решение по чл.127а, ал.2, вр. с ал.1 от СК.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.