Решение № 19389 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19389 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110100519 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 52614/13.02.2025 г./ на П. С. С. срещу „**************“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, инсталация № 4000180979, а именно: 13 450.61 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 11.2006 г. до м. 04.2019 г.; 16 199.93 лв. – мораторна лихва върху главницата от 13 450.61 лв. за период на забава от 01.11.2006 г. до 29.07.2024 г.; 152.87 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 11.2006 г. до м. 04.2019 г.; 162.46 лв. – мораторна лихва върху главницата от 152.87 лв. за период на забава от 01.11.2006 г. до 29.07.2024 г.; 1 568.73 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2023 г. до м. 06.2024 г.; 2.35 лв. – мораторна лихва върху главницата от 1 568.73 лв. за период на забава от 01.05.2023 г. до 29.07.2024 г. Претендират се разноските по делото.

Ищецът С. твърди, че ответното дружество претендира извънсъдебно от него процесните суми чрез множество обаждания по телефон, при които го предупреждава, че при неплащане ще образува съдебно дело, както и чрез издаване на Фактура № 001802806721/30.06.2024 г., с което на практика отправя към него покана за плащане и в която е отразено, че по договорна сметка № 2100639542 и инсталация № 4000180979 към 11.07.2024 г. ищецът има непогасени задължения към дружеството в общ размер на 31 409.09 лв. Излага, че след посещение при ответника се снабдил с подробна официална справка за задълженията си към него към 29.07.2024 г. Оспорва да е собственик или вещен ползвател на процесния имот, поради което счита, че липсва договорно правоотношение между страните, респ. не е налице основание за начисляване на процесните суми. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за процесните задължения. Твърди, че ответникът поставя като условие да зачете последиците от давността сключването между страните на споразумение, в което С. да признае наличието на задължения за необхванатия от давността период, и тяхното плащане, с което ищецът не е съгласен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**************“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими при твърдения, че 1 извънсъдебното претендиране на погасени по давност вземания и воденето им в счетоводството на кредитора не е достатъчно да обоснове наличието на правен интерес у ищеца от предявяване на отрицателни установителни искове, а той може да релевира възраженията си при насочена срещу него претенция на дружеството. В случай на прекратяване на производството поради недопустимост на исковете моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По същество твърди, че в качеството си на собственик на процесния имот ищецът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, който е използвал доставената до имота топлинна енергия през процесните периоди, без да я заплати. Изтъква, че с факта на плащане на свои задължения за имота за други периоди С. фактически е признал, че именно той дължи сумите за този имот. Признава, че задълженията на ищеца за периода от м. 11.2006 г. до м. 04.2019 г. са погасени по давност. Възразява, че погасителната давност за вземанията за периода от м. 05.2023 г. до м. 06.2024 г. не е изтекла преди подаване на исковата молба в съда. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли разноските по делото да бъдат разпределени по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка изтъква, че С. не е предприел действия за извънсъдебно отписване на погасените по давност вземания, както и че въпреки изтеклата давност дружеството има право да ги претендира. Претендира разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Предявен е от „**************“ ЕАД срещу П. С. С. насрещен осъдителен иск за сумата от 1 568.73 лв. – цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *************, с аб. № 110474, инсталация № 4000180979, за периода от м. 05.2023 г. до м. 06.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 24.03.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът по насрещния иск „**************“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на имота, възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че е доставил в имота топлинна енергия през процесния период, но ответникът не е заплатил в срок дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение от „**************“ ООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещната исковата молба от ответника по насрещния иск П. С. С.. Оспорва наличието на договорно правоотношение с „**************“ ЕАД за процесния имот, тъй като не е негов собственик, нито вещен ползвател, нито е подавал заявление за откриване на партида за имота на негово име. Не оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия период на претендираната цена. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземането.

„**************“ ООД – трето лице – помагач на ответника и ищец по насрещния иск „**************“ ЕАД, излага становище, че процесните суми са дължими.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника задължения, произтичащи от доставката на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, инсталация № 4000180979, както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената в същия имот топлинна енергия в размер и за период, съответстващи на тези по единия отрицателен установителен иск.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна 2 процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО, според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.

В конкретния случай начисляването от ответника по отрицателните установителни искове на процесните задължения, произтичащи от доставката на топлинна енергия в процесния имот през исковите периоди, не е спорно по делото, а и е видно от писменото доказателство на л. 10 – 15. Възражението на „**************“ ЕАД за липса на правен интерес от тях, обосновано с твърдения, че извънсъдебното претендиране на погасени по давност вземания и воденето им в счетоводството на кредитора не е достатъчно да обоснове наличието на правен интерес у ищеца от предявяване на отрицателни установителни искове, а той може да релевира възраженията си при насочена срещу него претенция на дружеството, е неоснователно, защото длъжникът не е длъжен да чака да бъдат предявени искове срещу него, а разполага с възможността да заеме процесулната роля на ищец и да иска да бъдат отречени със сила на пресъдено нещо задълженията, които се претендират извънсъдебно от него. Фактът на наличие на такива извънсъдебни претенции на дружеството към ищеца С., преценен наред с това, че в случая то се защитава по отрицателните установителни искове чрез доказване съществуването на оспорените от ищеца негови вземания, несъмнено сочи, че за С. е възникнал правен интерес от отричане със сила на пресъдено нещо на начислените и претендирани от ответника задължения.

От друга страна обаче, съдът счита, че с предявяването на насрещния осъдителен иск на „**************“ ЕАД е отпаднал правният интерес на С. от неговия отрицателен установителен иск за сумата от 1 568.73 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м. 05.2023 г. до м. 06.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има правен интерес от това. Както в процесуалноправната теория, така и в съдебната практика, е прието, че наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск е абсолютна предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно и по всяко време в хода на процеса и следователно при изначална липса на такъв или с отпадането му впоследствие ще е налице недопустимост на иска. След като в случая с насрещната си искова молба „**************“ ЕАД е предявило осъдителен иск за същото вземане, по който със силата на пресъдено нещо ще се разреши правният спор между страните дали С. му дължи сумата от 1 568.73 лв., то интересът от защита на С., търсена с този отрицателен установителен иск, макар и да е бил налице при предявяването му, е отпаднал, което води до неговата недопустимост /в този смисъл – Определение № 269/01.07.2022 г. по ч. т. д. № 1087/2022 г. на ВКС, I ТО/. По изложените съображения производството по отношение на отрицателния установителен иск за сумата от 1 568.73 лв. следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.

По отношение на останалите за разглеждане искове съдът намира следното:

Ищецът по отрицателните установителни искове отрича материалноправните предпоставки за възникване на вземанията на „**************“ ЕАД, оспорвайки наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия 3 между страните, а също така релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

С отговора на исковата молба ответникът по отрицателните установителни искове прави признание на факта на изтичане на погасителната давност за вземанията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в процесния имот през периода от м.

11.2006 г. до м. 04.2019 г., т.е. за главниците за този период и мораторните лихви върху тях.

Възражението за погасителна давност обаче като правопогасяващо възражение подлежи на разглеждане, само и единствено ако е налице валидно възникнало материално право. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. По заявените от ищеца С. възражения за несъществуване на предпоставките за възникване на вземанията не е налице признание от страна на ответника, което налага те да бъдат разгледани.

В производството по предявени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтичат отричаните права.

Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1 ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.