Решение № 1025 от 17.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20245300100110 по описа за 2024 година

Ищецът А. Е. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****, представляван от пълномощника му адв. С. П. М., твърди, че на 08.09.2020 г. на основание чл. 72, ал.

1, т. 1 ЗМВР е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на ****** и му е направена полицейска регистрация по чл. 68 от ЗМВР, а с постановление о т 10.12.2020 г. е привличен к а т о обвиняем по образуваното на 08.09.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК д.п. № 500 по описа на ***** за 2020 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на *******г., в гр. ******* е управлявал МПС - лек автомобил марка „Форд“, модел „Мустанг“, peг. № *******, след употреба на наркотични вещества - **** и 3,4-**** /****, ****/.

Въпреки заключението по изготвената хода на досъдебното производство химикотоксикологична експертиза, според което в дадената от обвиняемия проба урина е установено присъствие на наркотични вещества, но не и в предоставената от него проба кръв, на 26.02.2021 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив е внесен в Районен съд - Пловдив обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.

343б, ал. 3 НК, по който е образувано н.о.х.д. № 1509/2021 г. С Присъда № 93/08.10.2021 г. той е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Срещу така постановената присъда от страна на представител на Районна прокуратура - Пловдив е подаден протест, по който е образувано в.н.о.х.д. № 841 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2023 г., с окончателно Решение № 248/08.06.2023 г. по което първоинстанционната оправдателна присъда е изцяло потвърдена.

От незаконното му привличане като обвиняем и поддържането на обвинението за периода от 22.01.2019 г. до 05.07.2019 г. ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди.

Още при привличането му като обвиняем и п р и извършената му полицейска 1 регистрация по чл. 68 ЗМВР изпитал силен дискомфорт, неудобство и притеснение.

Отвеждането му в специални помещения в ******** за фотографиране, снемане на пръстови отпечатъци и ДНК проба се отразило силно негативно на психиката му, тъй като до този момент той бил с чисто съдебно минало, никога не бил задържан от органите на МВР, а извършените действия го накарали да почувства, че бива третиран като истински престъпник.

Ищецът изпитал още по-сериозни неудобства от разкриването, че срещу него е започнато наказателно производство пред семейния, приятелския и професионалния му кръг. Родителите му останали крайно разочаровани от случилото се и отношенията им с него сериозно се влошили след привличането му като обвиняем. Баща му, който преди пенсионирането си бил дългогодишен служител на МВР, дори отказал да комуникира с него, тъй като според разбиранията му било недопустимо член на семейството да извършва престъпления от общ характер. Отношенията помежду им се подобрили едва след влизане в сила на оправдателната присъда, но разрушаването на семейните връзки, макар и временно, се отразило силно негативно на психическото и емоционалното състояние на ищеца.

Той изпитал, също така, истински срам и цялостни негативни емоции в отношенията с приятелите си, още повече че последните не гледат с добро око на употребата на наркотични вещества. Част от тях започнали да се шегуват с него, че е „престъпник и наркоман“ и независимо, че често тези шеги били добронамерени, това допълнително обременило психиката му. Друга част от приятелите му, обаче, се дистанцирали от него и отношенията им силно охладнели.

След изготвянето на химикотоксикологичната експертиза по досъдебното производство Я. се успокоил, но впоследствие останал силно изненадан, че прокурорът не прекратил производството по делото, а внесъл обвинителен акт в съда.

Така в продължение на 33 месеца бил под постоянен стрес и напрежение, произтичащи от факта, че допускал възможността да бъде намерен за виновен по повдигнатото му обвинение. Дори след оправдаването му, за да изчисти името си сред близките, приятелите, колегите и работодателя си, той показвал едва ли не на всеки, който знаел за повдигнатото му обвинение, оправдателната присъда.

Повдигнатото обвинение се отразило негативно и на работното място на ищеца.

Налице бил цялостен спад на тонуса и н а работоспособността му. Отделно от това водено срещу него наказателно производство довело до увреждане на реномето и на доброто му име, тъй като в процесния период работел по трудово правоотношение като представител за България на голяма международна компания в областта на енергетиката, а също така бил член на съвета на директорите в две търговски дружества, развиващи дейност в същата сфера, което довело до влошаване на работоспособност му и му създавало постоянно неудобство и дискомфорт в хода на работния процес. Нещо повече - бил и силно притеснен повдигнатото обвинение да не приключи с осъдителна присъда, което би довело до невъзможност да заема длъжностите, на които бил назначен, както и да остане без работа. Не без значение е и обстоятелството, че ищецът е правоспособен юрист, като една влязла в сила присъда за престъпление от общ характер до голяма степен би препятствала възможността му да работи по специалността си. Цялото това напрежение и очакване на изхода от делото се отразили крайно неблагоприятно на психическото и емоционалното му състояние и му създавали постоянен стрес и дискомфорт.

Друга негативна последица в личната сфера на ищеца от воденото срещу него наказателно производство била отнемането на разрешението му за придобиване, 2 съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси, каквото притежавал към датата на привличането му като обвиняем. Той членувал в стрелкови клуб по динамична стрелба, бил изключително активен член, като участвал редовно в тренировките на отбора и се явявал на множество състезания в страната и в чужбина.

Упражнявал този спорт с голяма страст и удоволствие, с оглед на което отнемането на разрешението му за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси го лишило от възможността да упражнява любимия си спорт, което довело до значителни негативни емоции у него, още повече че той трябвало да продаде притежаваните към онзи момент огнестрелни оръжия.

В рамките на двете години и девет месеца от датата на образуване на наказателното производство срещу ищеца до влизане в сила на оправдателната присъда, той бил силно депресиран, с понижено настроение, което се отразило цялостно на личния му живот. Не е можел да спи добре, постоянно бил напрегнат и в лошо настроение. След консултация с лекар започнал да взима успокоителни и сънотворни лекарства, за да може да спи. Това от своя страна имало като странична последица сънливост през деня, поради която трудно се справял с ежедневните задачи, най-вече на работното си място.

Стресът и напрежението от воденото срещу ищеца наказателно производство довели до депресия, при което той загубил всякакво желание за нормални социални контакти. Затворил се в себе си, отдръпнал се от приятелския си кръг, силно ограничил социалните си контакти. В един момент започнал да взима антидепресанти.

Превърнал се в бледа сянка на активната и пълноценна личност, която бил преди повдигане на процесното обвинение.

Цялото напрежение се отразило негативно и на интимните му отношения. През процесния период постоянно се карал с приятелката си и имал понижено либидо.

Впоследствие това довело и до тяхната раздяла.

От незаконното привличане като обвиняем и поддържането на обвинението на ищеца са причинени и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него адвокатски възнаграждения за защита в наказателното производство в общ размер от 5500 лв., от които: 1 500 лв. по Договор за правна защита и съдействие № 53435/10.12.2020 г. с предмет - „процесуално представителство, защита и съдействие по досъдебно производство № 500/2020 по описа на III РУ на МВР“; 2 000 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 30.03.2021 г. с предмет - „осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие по нохд № 1509/2021 год. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XXI н. с.; 2 000 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2023 г. с предмет - „осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие по внохд № 841/2023 год. по описа на Окръжен съд - Пловдив, до приключване на производството по делото пред въззивната инстанция.“

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати горните суми, а също и обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното му обвинение в размер на 26 000 лева ведно със законната лихва върху всяка главница о т 08.06.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ответникът Прокуратура на Република България, ЕИК 1218177309, с адрес – 3 гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от изпълняващия функциите ****, а по делото - от прокурор при Окръжна прокуратура К., в депозирания по делото отговор на исковата молба изразява становище за неоснователност на предявените искове, тъй като : наведените твърдения за претърпени неимуществени вреди са голословни и неподкрепени с доказателства, като ангажираните такива са оскъдни и не установяват безспорно и категорично действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението; претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна практика и с икономическите условия в страната; за твърдяното 24-часово задържане по реда на ЗМВР не следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България; с оглед на твърденията и приложените съдебни актове се налага извод, че досъдебната и съдебната фаза на две инстанции са протекли в разумни срокове, като липсват твърдения и ангажирани доказателства за интензивни процесуални действия с участието на ищеца в хода на наказателното производство; неоснователни са и претенциите за имуществени вреди – представените договори за правна защита и съдействие доказват направени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, но липсват доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощен адвокат на съответната фаза на наказателния процес, а също и че тези договори за правна защита и съдействие се намират в кориците на делото. По тези съображения ответникът моли съда да отхвърли предявените искове, а в случай, че бъде прието, че претенцията за неимуществени вреди и доказана по основание – да бъде намален размерът на поисканото обезщетение.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

В настоящия случай се претендира присъждане на обезщетения за вреди от неоснователно повдигнато обвинение, което право произтича от чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, според която разпоредба за уважаването на предявените искове трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки : повдигане на обвинение в извършване на престъпление и оправдаване на лицето, съответно прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; вреди; причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото обвинение от правозащитните органи и вредоносния резултат, като отговорността на държавата е безвиновна.