Решение № 255 от 01.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Варна, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900249 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от П. И. С., ЕГН ********** от гр. Варна, действаща чрез адв. Д. С., обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗАД „АРМЕЕЦ" АД ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.04.2020 г. в гр. Варна, по вина на Г. И.ов Д. като водач на автобус „Соларис Урбино“ с peг. № ***, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно полица № BG/11/119002633076, както следва: сумата от 105 424,37 евро( след допуснато изменение на иска с протоколно определение от 7.05.2026г.), изразяващи се в бъдещи (планирани) разходи за изработване, поставяне и обучение на миоелектрична протеза;

- извършени разходи за лечение и рехабилитация в общ размер на 424,37 евро, от които 510 лева за извършена рехабилитация в периода от 24.03.2025 г.-27.03.2025 г., 60 лева за електромиография на горни крайници, както и 260 лева за психологически консултации, претенция ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба пред съда– 24.04.2025 година, до окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че е претърпяла загуба на ляв горен крайник в резултат на произшествие, причинено от водач, застрахован за управление на МПС автобус „Соларис Урбино“ с peг. № ***, съгласно застрахователна полица № BG/ 11/ 119002633076, сключена с ответника, с период на покритие от 16.09.2019 г. до 15.09.2020 г. и валидна към датата на произшествието- 27.04.2020 г. Отговорността на водача е установена с влязло в сила споразумение от 15.03.2021 г. по НОХД № 365/2021 г. по описа на Варненски районен съд.С влязло в сила решение № 1

177/10.05.2022г. по т.д.№ 509/2021г. на Варненски окръжен съд в полза на П. С. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 360 000 лева.

По делото ищецът поддържа, че загубата на лявата ръка значително влошава здравословното й състояние. Сочи, че загубеният крайник може да бъде в известна степен компенсиран с поставяне на протеза, която поне частично да подобри качеството й на живот. След извършена консултация е получила оферта за поставяне на миоелектрична ръка на „Ottobock"- водещ производител в областта на протезирането. При проведените тестове от специалист на производителя, ищцата е успяла да завърти протезата в различни посоки, да хваща и да пуска предмети.

Предстоят нови изследвания при следващото пристигане на специалист от фирматапроизводител в България.

Поддържа, че за лечение и рехабилитация на уврежданията е сторила разходи за рехабилитация, електромиография на горни крайници, както и реализирани психологически консултации.

Ответникът оспорва иска. Счита, че претендираните за репарация разходи не са необходими и не биха довели до възстановяване на уврежданията. Намира, че протезирането с миоелектрична ръка е обективно невъзможно предвид физиологичните особености на мястото на осъществената ампутация на крайника на ищцата, както и отстранените при операцията мускулни и нервни тъкани, обуславящи невъзможността подобен вид протеза да функционира пълноценно. Възразява, че не е налице необходимата проводимост, предпоставяща поставянето на миоелектрична ръка. Предвид изложеното, счита, че липсата на електромиографски сигнали предполага поставянето или на конвенционална протеза или на протеза с пасивно задвижване, но не и на миоелектрична ръка. Извършването на разноски за в бъдеще счита за несигурно. Претендираният размер на вредите намира за прекомерен и несъответстващ на средни пазарни стойност за изработване и обучение на миоелектрична ръка. Евентуално счита, че подобни разходи се покриват от НЗОК или поне до размер на сумата от 7 708 лева съгласно Списък-спецификация с помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия и ремонтни дейности за хората с увреждания и стойности, които НЗОК ще заплаща за 2025 година, в сила от 10.03.2025 г.

В съдебно заседание страните, че процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора. Ищцата, чрез адв. С., представя подробни писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:

На осн. чл. 300 от ГПК установено е по задължителен за гражданския съд начин, съгласно споразумение от 15.03.2021 г. по НОХД № 365/2021 г. по описа на Варненски районен съд, че Г. И.ов Д. виновно на 27.04.2020 г. в град Варна, при управлението на моторно превозно средство– автобус „Соларис Урбино“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на П. И. С. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на левия горен крайник.

С влязло в сила решение № 177/10.05.2022г. по т.д.№ 509/2021г. на Варненски окръжен съд в полза на П. С. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 360 000 лева и сумата от 1526,43 лева-за имуществени. За да присъди този размер на вредите, съдът е приел, че е налице безвъзвратна инвалидизация.

2

По делото е представена оферта от СМЛТ Ортомедикс ООД относно разходите за поставяна на миоелектрическа протеза - ръка на П. С. с 5 години гаранция.

По делото е представено ЕМГ изследване от МЦ „Св.Анна“ ЕООД, гр.Варна от 27.11.2024г., относно дисталната демиелинизация за моторни и сетивни вл. на N.Мedianux dex в карпалния канал както и фактура № 2000102771/27.11.2024 г. за проведеното изследване на стойност 60 лева.

Ищцата е представила фактура № 8/27.03.2025г. и издадени към нея касови бонове (л. 41-л.43 ) за проведена рехабилитация, за което е заплатила сумата от 510 лева.

Отделно са представени три фактури –от 09.08.2024г., 29.08.2024г. и 4.11.2024г. за консултации на обща стойност 470 лева.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че ампутацията е извършена на ниво горен крайник на средна трета на хумеруса. Сетивността на кожата на ампутационния чукан е запазена напълно във всичките му области. Двигателната активност на наличните мускули и лявата хумероскапуларна става е наблюдава в пълен обем, без образуване на бридове и получаване на постампутационни контрактури. След консултация със специалист по нервни болести, вещото лице дава заключение, че електромиографският запис сочи нервна проводимост в здравата ръка е запазена с малки възрастови промени. Поради това, че сензорите се поставят не само върху ампутационния чукан, но и в областта на левия гръден мускул, при ищцата са съхранени възможностите за електромиографски сигнали.

Според експерта протезирането на горен крайник има повече от естетичен ефект. То подпомага ежедневните дейности и възстановява симетрията на тялото и подпомага рехабилитацията на запазената част от горния крайник. Колкото по-рано след загубата се пристъпи към протезиране, толкова по-лесно пациентът привиква към новата ръка.Понастоящем са познати козметични протези(без функционални възможности), кинематични или механични протези, и миоелектрически протези. Кинематичните протези се задвижват от срещуположно рамо чрез система от колани и кабели. Те предоставят възможности за различни захвати чрез задвижване на китката.

Миоелекртичната протеза се доближава във функционално отношение най-близо до анатомичния горен крайник. При нея протезираният пациент, чрез съкращаване на мускулна група, генерира миопотенциал от 15-20 mW, който чрез кожен датчик стартира движение в протезата. Системата МИО плюс позволява на пациента да обучи протезирана ръка чрез използване на изкуствен интелект. При подобно протезиране се постигат ежедневните движения, извършване от длан и пръсти- държане, носене и вдигане на големи предмети. Поради осигурения захват на ръкостискане e възможно използването на домакински инструменти и дори държане на плоски предмети и уреди за хранене. Заключава, че този вид протезиране може да компенсира липсата на крайник до 70 %. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в България има само четири дружества, одобрени за поставяне на миоелектрически протези, но вещото лице не е успяло да се свърже с тях.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е пряк иск срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за имуществени вреди под формата на извършени и бъдещи (планирани) разходи за лечение за увреждания от настъпило застрахователно събитие. Деликтният 3 състав, покриващ състав на престъпление, за което е ангажирана наказателната отговорност на застрахования водач е установен по реда на чл. 300 от ГПК с одобреното от наказателния съд по НОХД № 365/2021 г. по описа на Варненски районен съд споразумение. Валидното застрахователно правоотношение, покриващо отговорността на виновния водач, представлява преюдициален въпрос, обхванат от силата на пресъдено нещо на решението по т.д. № 509/2021г. по описа на ВОС, тъй като въпросното правоотношение е правопораждащ факт за спорното субективно материално право, признато с влязъл сила акт по делото.

Спорните по делото въпроси са относно относимостта на бъдещите (планирани) разходи към уврежданията и обосноваността им.

Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са пряка и непосредствена последица от увреждането. Подлежащите на обезщетяване вреди могат да са както вече възникнали, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане. В съдебната практика, която се споделя от настоящия състав, се приема, че настъпването на бъдещите вреди, за които на пострадалия се следва обезщетение, трябва да бъде сигурно, а размерът им да е установим- Решение №50035/20.12.2023 по т. дело №2728/2021г. на ВКС. Сигурното настъпване на вредите е факт, който се преценява с оглед особеностите на конкретното дело, по което е заявено искането за обезщетяване.

Настоящият състав намира, че сигурни са само неизбежните вреди. Това са такива разходи, които не могат да бъдат избегнати, тъй би се стигнало до влошаване на състоянието на пострадалия (например планирана оперативна интервенция), или същите са необходими за осигуряване на придружител, тъй като състоянието на пострадалия не позволява самостоятелно обслужване-напр. Решение №197/02.02.2015 по т.дело №869/2012 на ВКС. Тоест, присъждане на обезщетение за бъдещи вреди в практиката се допуска по изключение, и то в случаи в които е невъзможно пострадалият да избегне тези разноски.

В случая по делото се претендират разноски за поставяне на имплант (заместваща бионична ръка), които разходи не могат да се определят като неизбежни.

Не съществуват достатъчни правни гаранции, че ищцата би вложила присъденото обезщетение в изготвянето и обучението на миоелектрическа протеза, за разлика от случите, когато обезщетението се присъжда за болногледач или за предписана оперативна интервенция.

Различна би била ситуацията, ако ищцата беше направила разноски за протезиране и иска тяхното присъждане като вече понесени имуществени вреди.

На следващо място, съдът съобразява, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното застрахователно събитие в размер от 360 000 лева е определено именно поради безвъзвратната загуба на горния крайник.

Протезирането с миоелектрична става, според експертизата, би компенсирало загубата на крайник от 70 %. Следователно, присъждането на обезщетение в поискания размер би било в противоречие с размера на вече присъденото обезщетение.