Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4587 от 06.10.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2011/2025
Вид
Определение № 4587
Подписан
06.10.2025
В сила
06.10.2025
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Цанкова Райкова, Ралица Каменова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4587 гр. Варна, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502011 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.1 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 59214/01.07.2025г./вх. No на ВРС/ от "Йеттел България" ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Разпореждане No 26434/ 26.06.2025г., издадено по ч.гр. дело № 8223 / 2025г. на Районен съд - Варна, 51 –ви състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление с вх. № 55821/23.06.2025 г. от „Йеттел България", ЕИК 130460283, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. Ю. Л., ЕГН **********, за разликата над сума в размер на 360 лв. с ДДС до претендираната сума в размер на 753,12 лв., като сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че заповедният съд в противоречие с разпоредбите на ГПК и на съдебната практика намалил размера на заплатеното адвокатско възнаграждение без да има възражение от длъжника. Моли за отмяна на разпореждането в тази част и за присъждане на цялото заплатено адвокатско възнаграждение.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата не се е възползвала от правото си да изрази становище.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Производството пред ВРС се е развило по заявление от кредитора заявление на „Йеттел България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу А.

Ю. Л., ЕГН **********, за парично вземане в общ размер на 6551,91 лв., подробно описано в т. 12 от заявлението. Претендират се и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 131,04 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 753,12 лв. с ДДС 1

Към заявлението е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен размер от 753,12 лв. с ДДС, отбелязано е че е заплатена сумата в брой, като е издадена и фактура за извършеното плащане.

Издадено е обжалваното разпореждане No 26434 / 26.06.2025г. на ВРС да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в заявлението суми, вкл. за 360 лв. заплатеното възнаграждение на адв.Никола Шущарков. Мотивите за присъждане на възнаграждението в размер по-нисък от претендираното са съображения за прекомерност, преценени служебно от заповедния съд.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвижда възможност за съда да присъди понисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, като тази възможност е предвидена да бъде упражнена само по възражение в такава насока от насрещната по делото страна. Даденото от закона правно разрешение сочи, че съдът няма компетентността да ревизира размерите на адвокатските хонорари служебно, освен ако не бъде нарочно сезиран за това от заинтересованата страна в процеса и има правомощието да определи сам единствено размерите на юрисконсултските възнаграждения, дължими в гражданското съдопроизводство съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Следва да се съобрази, обаче, че заповедното производство, развиващо се по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, във фазата, в която се е намирало настоящото дело при произнасянето на заповедния съд с обжалваното разпореждане, е било все още едностранно. Тук участие на друга страна няма, респективно и възражение за прекомерност на разходите за адвокатска защита, сторени от заявителя не са въведени. След като възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, отправено от насрещната в производството страна липсва, няма законово основание съдът да ревизира разходите за процесуална защита на заявителя. ВРС е следвало да съобрази реално платените за защитата на страната разноски и прилагайки правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, определящо принципно, че на заявителя в заповедното производство се присъждат разноски, съразмерно на уважената претенция, да изчисли дължимата за възстановяване част от тях.

Доколкото конкретното заявление е уважено за цялото вземане, следователно разноските по делото ще се възстановят в цялост.

За пълнота на изложението, на първо място следва да се отбележи, че администрирането на частната жалба е отложено за изчакване на срока за депозиране на възражение по чл. 414, съответно чл. 414а от ГПК. От това свое право длъжникът не се е възползвал, като не е възразил срещу вземането, вкл. и за заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение.

На следващо място следва да се отбележи, че с частната жалба жалбоподателят първоначално правилно е отправил искане за отмяна на разпореждането на заповедния съд в частта, с която е отхвърлено заявлението за остатъка до целия размер на заплатеното 2 адвокатско възнаграждение. Неправилно заповедният съд е поискал от страната да уточни дали реално не отправя искане за отмяна на издадената въз основа на разпореждането заповед. Самата заповед подлежи на обжалване, но само в частта, в която разноски са определени. За остатъка над уваженото искане съдът дължи или разпореждане за отказ да се издаде заповед /обжалваемо по реда на чл.413, ал.2 ГПК/, както е в процесния случай или допълване на заповедта по общия ред за изменение в частта на разноските.

Предвид гореизложеното и съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане No 26434/ 26.06.2025г., издадено по ч.гр. дело № 8223 / 2025г. на Районен съд - Варна, 51 –ви състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление с вх. № 55821/23.06.2025 г. от „Йеттел България", ЕИК 130460283, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. Ю. Л., ЕГН **********, за разликата над сума в размер на 360 лв. с ДДС до претендираната сума в размер на 753,12 лв., като сторени разноски за адвокатско възнаграждение, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Йеттел България", ЕИК 130460283, със седалище и адрес управление гр. София, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу А. Ю. Л., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Варна, п.к. 9002, ул. „Феликс Каниц“ № 36, ет. 2, ап. 4, за допълнителни 393,12 лв., представляващи разликата над 360лв. до претендираните 753,12лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Варна за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3