Присъда № 16 от 11.05.2023, Районен съд - Димитровград

Мотиви към присъда № 16/11.05.2023 г., постановена по НОХД№ 354/ 2022 г. по описа на РС- Димитровград.

1. Против Б.С.М., родена на **** г. в гр.Димитровград, жив. в гр.Димитровград, ул.“************************, със средно образование, ЕГН **********, осъждана, е повдигнато обвинение в това, че на 30.03.2022 г. в гр. Димитровград, обл.Хасково, в „А.Д.“ държала акцизни стоки без бандерол - тютюневи изделия общо 8.205кг. нарязан тютюн за пушене /„за лула и цигари“/, на обща стойност 1841. 20 лева, при единична цена за килограм 224, 40 лева, когато такъв се изисква по закон, а именно: съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 100, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия , като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно престъпление по чл.234, ал.З, т.1, вр. ал.1 във вр.чл.28, ал.1 от НК.

2. ПРОКУРОРЪТ- г- жа Попова поддържа обвинението, предлага осъдителна присъда и ефективно наказание лишаване от свобода.

3. ЗАЩИТНИКЪТ – адв. Б. И. при ХАК пледира невиновност, изнася доводи в подкрепа на пледоарията си.

4. ПОДСЪДИМАТА- Б.С.М. не се признава за виновна.

Материален закон:

5. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.

Чл. 234. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 (2)

Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и лишав от права по чл. 37, ал. 1, т. 7, когато деянието:

1. е извършено по

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Факти по делото.

6. Подсъдимата към момента на прочитане на присъдата е била три пъти осъждана.

По НОХД № 33/01 г. на ХОС, за престъпление по чл. 343, ал.1 от НК й било наложено наказание лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, като актът на съда е в сила от 23.03.01 г. По НОХД№ 296/12 г. на РС- Димитровград за престъпление по чл. 234, ал.1 от НК й било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, отложено на основание чл.

66 от НК за срок от 3 години, като актът, с пкойто е била осъдена е в сила от 28.0612 г. Накрая, по НОХД№ 71/ 20 г. с определение в сила от 17.09.20 г. за престъпление по чл. 234, ал.1 от НК била осъдена с наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, отложено по реда на чл.- 66, ал.1 от НК за срок от 3 години.

7. В хода на съдебното производство е било издадено постановление за отказ да се образува наказателно производство против г- жа М. за престъпление по чл. 234 от НК, извършено на 15.11.22 г., тъй като било преценено, че случаят е маловажен и следвало да се търси административно- наказателна отговорност.

Няма данни за изхода на този случай.

8. В един неголям интервал от време починал мъжът, с който живеела г- жа М. на семейни начала и детето й, което било на 28 години в будна кома, допълнително имала и друго дете.

1

9. Г- жа М. помагала на св. А. още от дете, последната била кръгъл сирак, а М. давала средства за препитание на свидетелят, включително й осигурявала работа в дълги периоди от време. Така св. А. се грижела за детето й в кома, а към март 2022 г. работела в автомивката към комплекс „Д.“. Там миела коли, имала достъп и до търговската част.

10. След смъртта на мъжът, с който живеела, г- жа М. имала интимна връзка с мъж, която била прекратена, двамата били в обострени отношения. Последният тормозел физически и вербално нея и св. А. и след като връзката била прекратена.

11. На 30.03.2022 г. служителите на МВР- Димитровград, а именно св. П. на длъжност „Началник група охрана на обществен ред“ , св. Ст. И.- автоконтрольор в КАТ, св. А.- автоконтрольор в КАТ и св.Х. – „Началник група охранителна полиция били заедно по обяд в гр. Димитровград, облечени в униформи. Около 12:00 часа преминавали по улица **** в кв. Славянски, когато решили да проверят автокомплекс „Д.“, находящ се на същата улица. Комплекса представлявал оградено място в жилищен квартал, на което имало паркирани коли, както и масивни постройки. В една от тях , разделена на две имало автомивка, а във втората част- помещение, предназначено за продажба на напитки. Последното помещение представлявало зала с барплот, няколко хладилни витрини. Зад барплота имало малко складово помещение, със стелаж и плот. Входът в търговската част се осъществявал от улица **** през поставена врата, на една стена с вход към автомивката, която е била с ролетна врата, достатъчно голяма да влезе от там най- малко един автомобил.

12. Св. П. поел инициативата по извършване на проверка на обекта, възприел работници, които попитал, кой е на работа в търговската част на обекта, получил отговор, че това е г- жа М.. Видял я и я попитал, дали това е така, тя потвърдила.

Поканил г- жа М. вътре в търговската част, с цел да ограничи вниманието от страна на трети лица, в частност- работниците с целта и хода на извършване на проверката. Св. П. след това попитал г- жа М. дали има забранени вещи, които са в обекта. Тя се смутила, казала, че има и закарала дошлите към помещениетосклад, където посочила черна торба от найлон. Видели свидетелите, че вътре имало листна маса, приличаща на тютюн, г- жа М. потвърдила, че е тютюн и казала, че е неин. Същото било изтеглено на находящ се в обекта кантар , който показал 8, 205 кг.Съставен бил протокол за доброволно предаване, подписан от гжа М., с положен от нея надпис, че тютюна е неин. В последствие били извършени други следствени действия- оглед на обекта, заснемване, за които били издадени и съответни протокол и снимков албум.

13. Изготвена била физико- химическа експертиза, в отговор на която вещото лице е посочило в заключението си, че ставало въпрос за нарязан тютюн , годен за пушене, без допълнителна обработка, попадащ в изискванията на чл. 12, ал.1 от ЗАДС.

14. Според съдебно – оценителна експертиза, стойността на 8,205 кг. тютюн възлизала 1841.20 лева , а размера на акциза- 1247.16 лева.

15. Горните факти се установиха от съда, при анализ на доказателства по начин, отразен по- долу.

По обвинението от правна страна:

16. Настоящото производство се е провело по начин такъв, че една част от доказателствата в него са събрани в нарушение на процесуалните правила, другапо – голяма са със съмнителна достоверност, трети доказателства са напълно елиминирани и съдът бе поставен в обективна невъзможност да ги довери, като в крайна сметка води до резултат, че не е доказано авторство и виновност на 2 твърдяното обвинение.

17. Започвайки от процесуалните проблеми, съдът отбелязва, че едно от допустимите доказателствени средства са обясненията на подсъдимият.

18. В досъдебното производство, фигурата на обвиняем възниква от момента, в който той е привлечен като такъв. По делото г- жа М. е привлечена с постановление от 13.05.22 г.

19. Всичко казано от нея като обвиняем на досъдебното производство е допустимо да се цени от съда единствено при условията на прочитане на обяснение в хипотезите на чл. 279 от НПК, каквото искане няма, действия на съда в тази връзка- също.

20. Единствените обяснения са дадени в последното с.з., те са ценени от съда, но дават твърде малко сведения за твърдяното престъпление.

21. По същата логика, всичко казано от г- жа М. преди 13.05.22 г.- например в качеството й на свидетел на 03.05.22 г. е недопустимо да се използва от съда при постановяване на присъдата.

22. С още по- голяма достоверност може да се конкретизира, че изявления на г- жа М., внедрени в писмени документи по делото, следва да се преценяват от настоящият съд като правно нищо. По- конкретно става въпрос за вписаното в протокол за доброволно предаване от 30.03.22 г., а именно „тютюна е мой“.

23. Действително, макар и да не фигурира изрично като доказателство/ доказателствено средство, протоколът за доброволно предаване на общо основание е писмен документ, който е допустимо писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 127 от НПК, ако е съставен в изискуемата форма по чл. 128- 130 от НПК.

24. Пропуска се обаче, че този протокол е доказателствено средство единствено за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства- чл.131 от НПК.

25. Съдържанието на протокола е обяснено в чл. 129, ал.1 от НПК- вписват се датата и мястото на действията по разследване и съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства.

26. Следвайки горните разпоредби, протокола за доброволно предаване, който в конкретният случай кореспондира с изискванията на чл. 128- 129 от НПК следва да се цени като доказателствено средство единствено в посока, че на 30.03.22 г. гжа М. е предала доброволно „черен найлонов чувал съдържащ ситно нарязана жълто кафява листна маса с мирис на тютюн. Листната маса с чувала е с тегло 8,205 кг.“. Протокола е подписан от г- жа М. като предал, и ст. Разследващ полицай в МВР- Димитровград като приел.

27. В бланката има празно място, където се дава възможност да бъдат дадени пояснения, там именно фигурира текста „тютюна е мой“. Няма как да се довери и изобщо да се цени това. То е извън изискванията на съдържанието на протокола по смисъла на чл. 129, ал.1 от НПК.

28. Дори и да се приеме, че става въпрос за „бележка“, което законът допуска , то тогава фразата следва да се прецени с оглед на факта, че по същество това е изявление на подсъдимата, дадена в никакво качество. Фактът, че в последствие е привлечена като обвиняема, още в по- голяма степен насочва към извода, че изявлението може да се приеме за дадено, единствено устно и непосредствено пред съда, във формата му на обяснение, съответно- да се прочете по реда на чл.

279 от НПК, нещо, което не се е случило.

29. Така съдът приема, че това изявление не е „съответно доказателствено средство“, 3 т.е. не е обяснение на обвиняем , така и не може да се ползва от този съд. Апропо, не е възможно да се ползва и от прокурора при формулиране на обвинителната си теза.

30. Следващ процесуален проблем представлява начина, по който е проведен оглед на местопроизшествието, материализиран в протокол за оглед – л.8-9, плюс снимков албум – л.10- 15 от досъдебното производство.

31. Специалните изисквания към огледа е, че той се извършва в присъствието на поемни лица(чл.156 от НПК), това са лицата, които подписват протокола за оглед, съобразно и чл.129, ал.2 от НПК.

32. Без да се навлиза в теоретични постановки, потвърдени от ВС/ ВКС, тук само се посочва, че поемните лица присъстват по време на целият оглед и те удостоверяват как той е извършен. В случаят това са св. М.Д. и св. Д.В.

33. Видно от отбелязване в протокола, огледът е започнал в 12:40 часа и е завършил в 13:00 часа, не са иззети веществени доказателства, но е извършено заснемване.

Последното, материализирано като снимки в снимков албум има значение за установяване на обективната истина по това дело, тъй като дава ясна представа, какво представлява търговският обект, какъв достъп има до него, къде се твърди, че е намерена инкриминираната вещ(торба и нейното съдържание), как и къде е претеглено количеството на това вещество.

34. Според М.Д., той е бил в съседно заведение, повикан е бил от полицаи, които му казали „ела да видиш какво видяхме“ , стоял пет минути и се подписал на протокола. Този свидетел възпроизвежда като достоверно заснетото в снимките, направени пред него, не видял показания на кантара. Твърди, че св. Д.В.не е бил там, но протоколът бил изготвен пред него.

35. Св. Д. В. пък заявява, че не е видял как се извършва огледа, просто случайно е бил там и се е подписал в протокола, без да чете съдържанието му, но бил запознат с него. Не бил влизал в помещението, не е бил поканен за това, видял чувала, видял положен преди него подпис, но не и кой го е положил.

36. Крайният резултат е, че по време на огледа не е имало поемни лица(в множествено число, т.е. поне двама едновременно), така без съмнение може да се счете, че огледът като следствено действие има проблем да бъде ценен.

37. Тук трябва да се отвори една скоба. Налага се виждане в новата съдебна практика, според което, доказателства, макар и събрани в нарушение на НПК, все пак могат да бъдат използвани като допустими. На този състав на съда му се струва, че такова виждане не може и не следва да се абсолютизира. Принципът е, че „отровното дърво ражда отровни плодове“- след като дадено доказателство не е събрано по надлежен ред, то следва да бъде изключено от доказателственият материал.