Решение № 343 от 01.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Благоевград, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500052 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 783/19.11.2023г., постановено по гр.д. № 1076/2023г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от ТПК "ЕДЕЛВАЙС", ЕИК 101054297, със седалище и адрес на управление: гр. Банско, п.к. 2770, ул. България № 22, представлявано от председателя Д. Г. С.; Кооперация "ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ЕДИНСТВО"", ЕИК 101526374, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, п.к. 2700, бул./ул.„Крали Марко“ № 4, представлявано от председателя З. М. Ч. и Кооперация "ТПК "СИЛА"", ЕИК 000008564, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, п.к. 2700, бул./ул. Тодор Александров № 14, представлявано от председателя В. Г. М., чрез пълномощника им- адвокат Х. Д. Х., член на *, с която се иска неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно.

Навадени са с жалбата оплаквания, че атакуваното решение на РС Благоевград е изцяло неправилно и в противоречие с материалния закон, като се иска от въззивния съд да бъде отменено изцяло, а съставът на ОС Благоевград да постанови друго такова по съществота на спора, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 58 от ЗК.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че с оглед на заявените основания с ИМ, същият не дължи проверка досежно редовното свикване на ОС. Излагат се доводи, че служебно задължение на съда е да направи проверка дали Общото събрание е било свикано 1 валидно и редовно в съответствие, както с устава на ОСТПК, така и с приложимите разпоредби на ЗК, което обаче не е сторено от РС Благоевград. Поддържа се че по делото са представени редица писмени доказателства, от които съдът е можел да направи проверка и да установи, че Общото събрание не е било свикано валидно и редовно, оттук проведеното на 11.05.2023г. Общо събрание е изцяло незаконосъобразно.

Развити са в тази насока с въззивната жалба съображения, че:

-Свикването на ОС, провело се на 11.05.2023г. е незаконосъобразно, защото е свикано от УС, който отдавна е трябвало, да прекрати своята дейност. В него са взели участие двама членове -С. К. и И. П., които повече от година нямат качеството Председател на Кооперация. Това се установява и от ТР по партидите на съответните кооперации - ТПК “Нов свят“ се представлява вече от г-жа Е. К., а ПКИ “Георги Казепов“ от -г-жа К. А.. В списъка на поканените присъстват техните имена, както се вижда и от доказателствата към заявлението, постъпило на 22.05.2023г. в ТР за вписване на взетите решения на Общото събрание, чието охранително производство е спряно с Определение на ОС Благоевград;

Изложени са с въззивната жалба съображения, че според чл. 16 ал.1 от Устава на ОСТПКОбщото събрание е върховният орган на съюза, което се състои от представители на съответните кооперации. От тази норма следва че върховният орган на съюза се състои от Председателите на кооперациите, или техните заместници. Тъй като нито една кооперация, членуваща в ОСТПК към момента на провеждането на събранието 11.05.2023г. няма заместник-председатели, то като пълномощници на съответните кооперации остават само Председателите. В нарушение на тази разпоредба на устава след отпадането на качеството на Председатели на съответната кооперация, посочените по-горе лица не са били заменени с подгласника, какъвто се явява г-н Г.. Нито пък е свикано изборно Общо събрание за попълване състава на УС с някой, който има качеството Председател на кооперация, след като и г-н С. К. престава да бъде Председател на ПКИ“Георги Казепов“;

Изложени са доводи с в. жалба, че пълномощници биха могли да бъдат други членкооператори за конкретното Общо събрание и при положение, че Общото събрание на съответната кооперация ги е излъчило, да представляват същата, но само за конкретно Общо събрание и до мандата на пълномощното. Недопустимо е обаче да продължават работата си като редовни членове на Управителния съвет, защото в крайна сметка, те са избрани измежду Председателите.

Поради изложените съображения, поддържа се от въззивната страна че управителния съвет, който е свикал Общото събрание, е бил в незаконосъобразен състав, тъй като не е отговарял на изискването на чл. 16 ал.1 от Устава на ОСТПК. Поради това Управителен съвет не е имал законовото право да свиква Общото събрание. Гореизложеното не е било поставено под анализ от РС Благоевград, поради което само на това основание, обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Във връзка с оплакването за неправилност, наведени са доводи с въззивната жалба, че РС Благоевград неправилно е подложил на анализ и тълкуване разпоредбите на чл. 17 ал. 1 и ал.

2

2 от ЗК, съотв. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Устава на ОСТПК. В мотивите на обжалваното решение се сочи, че ищците не твърдят „първоначална липса на кворум на Общото събрание от 11.05.2023г., т.е. че при започване провеждането на събранието не са били спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗК, съотв. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Устава, а се твърди, че в хода на провеждането му и конкретно преди вземане на атакуваните решения, поголямата част от членовете са напуснали Общото събрание, поради което и при вземането на тези решения Общото събрание вече не е имало кворум“. Първоинстанционният съд е констатирал че според ищците, от първоначално присъстващите 17 човека с пълномощните, преди вземане на процесните решение на събранието са били останали 11 човека, като останалите са напуснали.

Навеждат се правни доводи от кооперациите жалбоподатели, чрез пълномощника им адв. Х., че по делото е спорен въпроса дали така установения факт обуславя извод за липса на кворум на Общото събрание при вземане на процесните решения, което е основание за незаконосъобразността им.

Сочи се с въззивнтаа жалба, че видно от мотивите към обжалвания съдебен акт, съставът на РС Благоевград е приел, че съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗК изрично е предвидено, че ако не се явят необходимият брой членове, събранието се провежда един час по-късно, независимо от броя на присъстващите. След като изискването за определен процент присъстващи отпада с отлагането на събранието с един час, то това изискване не възниква наново в хода на провеждане на събранието. Следователно, напускането на някои или дори на повечето от членовете на общото събрание в хода на провеждането му не може да доведе до липса на кворум, тъй като изискването за определен такъв важи единствено за първоначално насрочения час за провеждането му и до изтичане на един час по-късно.

Първоинстанционният съд е изложил доводи, че в хода на провеждане на събранието въпросът за броя на присъстващите е от значение с оглед определяне на необходимото мнозинство при вземане на решенията, но не и като условия за законност на общото събрание.“ /РС Благоевград се е позовавал на Решение № 164 от 01.02.2013г. по т.д. № 982/2011г. на ВКС, I т.о./, Съставът на РС Благоевград е приел, че решението на Общото събрание на кооперацията не противоречи на нормата на чл. 17 от ЗК, ако към момента на откриване на заседанието е бил налице необходимият кворум за провеждането му, но в гласуването на атакуваните решения са участвали само част от член - кооператорите, поради напускането на останалите.

Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, досежно наличието на изискуемия от закон кворум към момента на вземането на атакуваните решения на ОС, с предявения иск по чл. 58 от ЗК пред РС Благоевград. Поддържа се от въззивната страна, че е нарушен чл. 17, ал. 1 от Закона за кооперациите, съгласно който Общото събрание е законно и може да взема решения, ако присъстват повече от половината членове (пълномощници), а за изменение или допълнение на устава, за преустройство и за ликвидация на кооперацията, за избор на председател и на членове на управителния и на контролния съвет и за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях - ако 3 присъстват повече от две трети от членовете (пълномощниците). Същият кворум е предвиден и в чл. 20, ал. 1 от Устава на ОС на ТПК гр. Благоевград. Сочи се във въззивната жалба, че установено е от доказателствата събрани пред РС Благоевград, че в настоящия случай на проведеното на 11.05.2023г. годишно отчетно- изборно общо събрание на ОС на ТПК, при разглеждане на т. 6, подточки 1, 2 и 3 от дневния ред, са присъствали общо 11 членове на съюза, което е по-малко от предвидените в чл. 17 от ЗК повече от 2/3 или в нашия случай изискуемият кворум е 13 (тринадесет) членове. Навеждат се правни доводиче проведените избори за управителни органи на съюза, са проведени при липса на кворум.

Излагат се доводи, че е в противоречие със ЗК да се гласува избор на председател и на членове на управителния и на контролния съвет при наличието само на 11 члена на ОС, при условие, че законът изисква да присъстват повече от 2/3 от членовете. Членовете са общо 19 на брой, съгласно Книгата на членуващите кооперации, поради което за да е налице законовия 2/3 кворум, присъстващите на ОС следва да са повече от 11 члена. Въпреки липсата на необходимия брой присъстващи членове събранието пристъпва към гласуване на решения, за чието вземане се изисква квалифицирано мнозинство. Ето защо поддържат се от въззивниците чрез пълномощника им доводи, че в противоречие на чл. 17, ал. 1 от ЗК е проведено едно незаконно общо събрание, в частта му избор на управителни органи (т.6 от дневния ред).

Развити са правни съображения с въззивната жалба по делото, че съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗК, решенията на общото събрание се вземат с мнозинство от повече от половината присъстващи членове или пълномощници по чл. 17, освен ако ЗК или уставът предвижда друго. Тази разпоредба на ЗК е диспозитивна правна норма, поради което следва да се приложи Устава, който предвижда квалифицирано мнозинство. В Устава на ОС на ТПК гр.

Благоевград, и по-конкретно в чл. 21, ал. 2 е предвидено и квалифицирано мнозинство за вземане на решения за определяне на броя на членовете и подгласниците на Управителния и Контролния съвет, както и за избор и освобождаване на председателя на Съюза. Тази разпоредба на Устава също е нарушена. Видно от Протокола от 11.05.2023г., след проведеното явно гласуване с 10 гласа „за“ и 1 глас „против“ на г-н И. Ч. се е взело решение, а именно: Общото събрание на ОС на ТПК гр. Благоевград избира за Председател на съюза г-н Г. Б., което е взето както в нарушение на ЗК, така и в нарушение на Устава, поради което с настоящата искова молба молим за неговата отмяна като незаконосъобразно.

Поддържа се от въззивната страна, че след като са нарушени нормите за кворум при провеждането на ОС и за мнозинството при гласуване на решенията, то те подлежат на отмяна на това основание.

Навеждат се възражения от правна страна, че Решение 164/1.03.2013г, по т.д.982/2011г. на ВКС, на което съставът на РС Благоевград се е позовал, не е тълкувателно, единично е и като такова не може да се счита за трайна съдебна практика, като със същото се прави особен прочит на нормите на ЗК, поради което изводите на същото не могат да са аргумент в полза на законността на проведените избори на управителни органи и председател на годишното отчетно изборно събрание на ОС на ТПК Благоевград, проведено на 11.05.2023г.

4

Според начините за изчисляване в горното решение на ВКС, на събранието са присъствали 17 пълномощници/представители, като мнозинството от 2/3 от присъстващите 17 за избор на всеки от органите и председателя е равно на 11 не е налично. Във всички случаи гласувалите „за“ са 10 или по малко, следователно и в този случай отново не са избрани.

Оспорват се с въззивната жалба изводите на РС Благоевград, който при изводите си изложени в мотивите към обжалваното съдебно решение, приравнява напускането на 7 членкооператори на събранието с хипотезата на „спадащ кворум“, предвидена в чл. 17, ал. 2 от ЗК. Спадащият кворум е разгледан и в цитираното Решение на ВКС № 164 от 01.02.2013г. по т. д. № 982/2011г., но същото не е относимо към процесния казус, тъй като Общото събрание от 11.05.2023г. не е проведено при условията на спадащ кворум, поради което изводите на съда за изцяло неправилни. Спадащият кворум е предвиден в чл. 17, ал. 2 от ЗК, съгласно който ако не се явят необходимият брой членове, събранието се провежда един час по-късно, независимо от броя на присъстващите. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като в началото на събранието са присъствали 17 членове, т.е. не е налице хипотезата на спадащ кворум, тъй като ОС не е следвало да изчака 1 час, защото са се явили достатъчен по смисъла на ЗК брой членове, за да се проведе събранието. В допълнение, считаме че това решение на ВКС не представлява и задължителна съдебна практика за настоящия съд.