Решение № 231 от 11.10.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Враца, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20241420200047 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Микро Кредит”АД-София против НП № К004476/19.12.23 г. на Директора на РД за областите Монтана, Видин и Враца към ГД”КП” при КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.11, ал., т.10 и т.12 ЗПКр. и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., е наложена имуществена санкция от 3000.00 лв.

В жалбата се релевират бланкетни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, с молба за оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 1 и сл.от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е изцяло е неоснователна, при следните съображения:

Във връзка с изпълнение на план на КЗП по спазване на изискванията на ЗПКр., на 21.07.23 г. служители на КЗП-Враца между които и св. С.А., извършили проверка в стопанисван от дружеството-жалбоподател офис, находящ се в гр.Враца, ул.“Лукашов“№10, ет.1, офис 202.

По време на проверката са изискани договори за потребителски кредит, сключени с потребители в офиса на дружеството, но такива не били представени непосредствено при въпросната проверка, което наложило последващото им изискване по съответния ред.

На 10.08.23 г., от страна на настоящия жалбоподател по куриер били представени в КЗП-Враца общо 5 бр. договори за заем „Микрокредит“, между които и договор с №9032-00121771 от 21.11.22 г.

При последващата документална проверка е установено, че в горепосочения договор с №9032-00121771/21.11.22 г., никъде не е посочен годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, като е посочена само обща сума за погасяване. Едновременно с това в договора липсва информация за правото на потребителя при предсрочно погасяне на главницата по договора, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погаситилен план за извършените и предстоящи плащания, както и за това, че въпросния погасителен план следва да съдържа разбивка на вся погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо-допълнителните разходи. Също така е установено, че в представените за проверка „Общи условия“, считани за неразделна част от процесния договор, в раздел 6-ти, т.21 е записано само общо, че: “заемодателят има право във всеки един момент от действието на договора „Микрокредит“, да получи от „Микро Кредит“ безвъзмездно при поискване погасителен план за извършените и предстоящи плащания, посочващ дължимите плащания, сроковете и условията за извършването им“.

Както в договора, така и в цитираните „общи условия“ липсва задължителната информация, че погасителния план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент, и когато е приложимо-допълнителните 2 разходи.

Всички констатации и резултати от първоначалната и последващи допълнителни, документални проверки са подробно обективирани в нарочни констативни протоколи за проверка.

След приключване на проверката, срещу кредиторът-настоящ жалбоподател е съставен АУАН №К-004476/18.10.23 г. за извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПКр., поради липсата на посочен в процесния договор ГПР, както и за нарушение на чл.11, ал.1, т.12 ЗПКр., поради липса на посочване на пълната информация по посочената разпоредба, а именно, че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителни разходи.

От страна на дружеството-жалбоподател е последвало подаване на възражения против АУАН с твърдения за липса на нарушение. Същите са били счетени за неоснователни от АНО, при което е било издадено и обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., на дружеството е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

Така изложеното от фактическа страна, съдът възприе пряко на базата на св.показания на едно от лицата, констатирали нарушението и съставили АУАН- С.А.. Съотнесени към останалата доказателствена маса, тези показания са в пряка, логическа и безпротиворечива взаимовръзка, както помежду си, така и с всички приложени към административната преписка писмени доказателства- процесният договор за кредит с приложения, констативни протоколи за извършена проверка и проверка на документи, кореспонденция между страните по повод проверката и последващото издаване на АУАН и НП.

Данните от горепосочените доказателствени източници са напълно еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и се кредитират от съда изцяло. Отделно от това, в случая от страна на жалбоподателя не се оспорват нито фактите, нито ангажираните за тях доказателства, поради което и съдът не дължи по-подробен доказателствен анализ.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати 3 съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни орГ., съгласно представените заповеди и в сроковете по чл.34 ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. време и място на извършване на нарушението и конкретните обстоятелства, при които е извършено и констатирано. Налице е изчерпателно и надлежно описание на нарушението със съответните релевантни съставомерни признаци, както и коректна правна квалификация, съответстваща на това описание. Процесуални нарушения във връзка с формата и съдържанието на процесните АУАН и НП, в случая не се твърдят и от страна на жалбоподателя.

От материално-правна страна, обжалваното НП се явява и напълно обосновано: от събраните по делото доказателства безспорно се установиха фактите относно твърдяното нарушение, а именно, че кредиторът – настоящ жалбоподател, в стопанисван от него офис, находящ се в гр.Враца, ул.”Лукашов” №10, ет.1, офис 202, на 21.11.22 г. е сключил процесния договор за паричен заем „Микрокредит“ с №9032-00121771 от същата дата, в който в нарушение на чл.11, ал.1,т.10 ЗПКр. не е посочил годишен процента на разходите /ГПР/, а само обща сума за погасяване, както и в нарушение на чл.11, ал.1,т.12 ЗПКр. не е посочил цялата задължителна информация по въпросната разпоредба, а именно, че погасителния план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвен процент, и когато е приложимо, допълнителни разходи.

За това си поведение дружеството следва да понесе административнонаказателна отговорност, съгласно чл.45, ал.1 ЗПКр.

В случая единствено изложеното от жалбоподателя конкретно възражение относно законосъобразността на процесното НП, се свежда до наличие на „маловажен случай“, налагащ приложение на чл.28 ЗАНН, който АНО не е приложил. Настоящият съдебен състав не възприема тези възражения, тъй като: конкретно установеното нарушение е типичен, обикновен случай на нарушение от този вид. По дефиниция същото е формално, а не резултатно и законът по начало не изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат. Следва да се отчете и това, че се касае до субект, осъществяващ кредитна дейност по занятие, което 4 изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред от кредитора, но и полагане на дължимата грижа по отношение на търговските отношения с клиентите. Следва да се отчете и че в случая са налице и още четири, проверени договори за кредит с други потребители от други дати, при които са констатирани идентични нарушения в съдържанието им. При тези съображения, не може да се приеме, че нарушението е “малозначително” или “маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН и тази разпоредба правилно не е била приложена от наказващия орган.

При определяне вида и размера на следващото се наказание, АНО, съобразно чл.45, ал.1 ЗПКр. е наложил имуществена санкция в размер от 3000.00 лв. Тъй като този размер е в законовия минимум, то и не се налага последващо обсъждане относно законосъобразността на този размер на санкцията.

По разноските:

От страна на АНО се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.. От насрещната страна няма надлежно противопоставено възражение за прекомерност, поради което и искането следва да бъде уважено в пълния претендиран размер.

При така изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №К-004476/19.12.23 г., издадено от Директора в РД за областите Монтана, Видин и Враца със седалище Монтана към ГД”Контрол на пазара” при КЗП, с което на “Микро Кредит“АД-София, с ЕИК:202073629, за извършено нарушение по чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПКр. и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

ОСЪЖДА “Микро Кредит“АД-София, с ЕИК:202073629 ДА ЗАПЛАТИ на КЗП-София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

5

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6