Решение № 205 от 28.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора К. Н. М. като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604428 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 13.02.2019г. по НОХД № 6312/2016г. по описа на Софийски районен съд наказателно отделение 97 състав подсъдимия К. Т. Ф. е признат за невиновен за това, че на 23.09.2015г. в гр. София, отнел чужди движими вещи – дамско портмоне, сумата от 240 лева, един брой банкнота с номинална стойност от 1 песо, на обща стойност 267,20 лева от владението на Е. Х. Б. без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои поради което на основание чл. 304, пр.2 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

Срещу присъдата е подаден протест от Деян Захариев прокурор при Софийска районна прокуратура с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че именно подсъдимия е извършил деянието за което е бил привлечен към наказателна отговорност. Изтъква, че съдът е изопачил същността на някои доказателства по делото като им е придал съдържание каквото те не носят. Сочи че съдът неправилно е оценил факта че двете разпитани свидетелки Б. и Б. не са видели подсъдимия Ф. да бърка в чантата, респективно да взима инкриминираната вещ като достатъчен за разколебаване на обвинението. Сочи че този извод на съда е неправилен, тъй като към момента когато в офиса на фондацията се намира подсъдимия и неговия брат не е имало други посетители. Установено било същевременно че братът на подсъдимия бил в срещуположния край на помещението спрямо 1 бюрото и раницата на пострадалата. Излага също че веднага след излизането от помещението на подсъдимия, пострадалата забелязала че раницата и е отворена и портфейлът и липсва. Ето защо предлага за отмяна на постановената присъда и постановяване на друга с която подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото обвинение.

В закрито заседание на 08.11.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 328 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание протестът се поддържа от аналогични на изложените в него съображения и съобразно направеното предложение.

Частният обвинител Е. Х. Б. се явява лично в открито заседание и заявява че поддържа всичко написано и изложено до момента.

Защитата в лицето на адв. Георгиев оспорва протеста и моли съдът да го остави без уважение.

Подсъдимият се явява лично поддържа казаното от защитника, а в последната си дума заявява че моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите в протестът и жалбите, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледана по същество, протестът е неоснователен.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.

За да постанови обжалваната присъда, районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. Т. Ф. е роден на ****г. в гр. Етрополе и живее в гр.

София, същият е осъждан.

Към месец септември 2015г., свидетелката Е. Х. Б., работила във фондация „Н.“ и била неин председател. На 23.09.2015г. във връзка със свои служебни задължения свидетелката трябвало да посети банков клон поради което поставила необходимите документи заедно с със своето дамско портмоне, в което имало сумата от 240 лева, един брой банкнота с номинална стойност от 1 песо. Раницата била на стол до работното и място на бюрото.

На същия ден офиса на фондацията бил посетен подсъдимия К. Т. Ф.. В това време в офиса били свидетелката Е. Х. Б. заедно със своя колежка свидетелката С. Б.. Междувременно в офиса бил влязъл и брата на подсъдимия. Свидетелката Б. настанила подсъдимия на стол до бюрото си в 2 дъното на помещението и започнали да коментират и обсъждат продуктите предлагани от дружеството. По някое време подсъдимият помолил да отиде до тоалетната и свидетелката Б. му показала къде се намира. Малко след това Ф. се върнал с мокра риза и казал на пострадалата, че водата от тоалетната го намокрила и да отиде да я спре. Тя отишла да провери какъв е проблема с тоалетната, а като се върнала, подсъдимият казал че му се налага да излезе за да премести колата си. Малко след това излязъл и брат му. Двадесетина минути след напускането на двамата мъже пострадалата и колежката и установили, че от раницата липсва дамското и портмоне, а по-късно установили че маркуч в тоалетната бил срязан.

Въпреки, че във фондацията от сутринта на същия ден били влизали още 5-6 човека пострадалата и нейната колежка се усъмнили именно във Ф. и сигнализирали полицията.

По отношение на инкриминираните вещи е назначена оценителна експертиза, като в заключението на вещото лице се сочи, че стойността им е 267,20 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Е. Х. Б., С. Б. протоколите за оглед и разпознаване на лица, заключението от съдебно-оценителната експертиза.

Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянията и авторството на подсъдимия, които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност.

Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства, които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция, последователност и вътрешно - логична връзка.

Интерпретацията на тези доказателства, направена в мотивите на първоинстанционната присъда, е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция.

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил следните правни изводи, които се споделят и от настоящата въззивна инстанция:

Подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, а именно, че на 23.09.2015г. в гр. София, отнел чужди движими вещи – дамско портмоне, сумата от 240 лева, един брой банкнота с номинална стойност от 1 песо, на обща стойност 267,20 лева от владението на Е. Х. Б. без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.

Деянието по чл. 194, ал. 1 от НК е несъставомерно както обективна, така и от субективна страна по внесеното обвинение, тъй като от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява подсъдимия да е осъществил деянието, за което е внесено обвинение спрямо него, противно на изложеното в протеста. Правилно е преценено от първата инстанция, че не е осъществено деянието от обективна страна и субективна страна, като 3 изложеното в подадения протест от СРП е неоснователно, тъй като подсъдимия не е осъществил състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.

В тази връзка следва да се държи сметка, че по делото са събрани единствено косвени доказателства досежно съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние. Практиката на ВКС е еднозначна, че при наличието на доказателства, които не установяват пряко извършването на деянието от страна на подсъдимия (косвени доказателства) е необходимо да отговарят на определени условия, за да послужат като основание за постановяване на осъдителна присъда:1. Да са няколко, а не едно; 2.

Направените въз основа на тях изводи са единствено възможните; 3. Всяко косвено доказателство да е свързано с основния факт на делото и да е от такова естество, че обсъдено във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят изводи относно основния факт.

В конкретния случай на въпросната дата 23.09.2015г. от раницата на пострадалата били откраднати дамското й портмоне и намиращите се в него 240 лева и банкнота от едно песо. Установява се и че подсъдимият бил в същия ден в офиса на управляваната от свидетелката Б. фондация. Но липсват събрани доказателства по делото, че именно подсъдимият е отнел инкриминираните вещи. В този смисъл, веригата на косвените доказателства не позволява направата на единствено възможен извод за авторството на деянието от страна на привлечения към наказателна отговорност, тъй като освен подсъдимия в офиса на фондацията същият ден е имало и други посетители /5-6 човека по данни на пострадалата/ всеки от които е могъл да извърши деянието по чл. 194, ал.1 от НК.

Предвид изложеното неоснователни са оплакванията на прокурора, който излага, че не е имало други посетители освен подсъдимия и брат му.

При извършената служебна проверка, въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда.

Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда на СРС е законосъобразна и същата следва да бъде потвърдена, а протестът да се остави без уважение.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.02.2019г. по НОХД № 6312/2016г. по описа на Софийски районен съд наказателно отделение 97 състав.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5