Решение № 5298 от 04.09.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... град София, __.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР

МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА

ГЪЛЪБОВА младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 14062 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 172210 от 22.07.2017 г., постановено по гр. д. № 42794/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 74-ти състав, районния съд е допуснал делба между съделителите Г.Д.К., Н.Д.К. и Т.Б.Т., на следните недвижими имоти:

- апартамент № 53, с идентификатор №

*** по ККРР на град София, одобрени със заповед №

РД-18-38/10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град София, ж.к. „*********, с площ по нотариален акт 87,73 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи на същия етаж с идентификатор № ***, под обекта – с идентификатор № ***, и над обекта – с идентификатор № ***, ведно с 3.950 % идеални части от общите части на сградата, с прилежащото към същия апартамент избено помещение № 29 – мазе с площ от 3.42 кв.м., при следите квоти: за Г.Д.К. – 7/27 идеални части, за Н.Д.К. – 7/27 иделани части, и за Тодорор Б.Т. – 13/27 идеални части.

- поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Панчарево, община София, област София, одобрени със заповед № РД-18-24/ 02.03.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село Панчарево, вилна зона „*********, с площ 910 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници/съседи: ПИ № ***, ПИ № 55.419.6704.586, ПИ № ***, ПИ №

***, ПИ № *** и ПИ № ***, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с изградената в имота постройка – двуетажна жилищна сграда с кадастрален идентификационен № ***, както и две стопански постройки с кадастрални номера ***. и ***, при следните квоти: за Г.Д.К. – 4/9 идеални части, за Н.Д.К. – 4/9 идеални части, и за Т.Б.Т. – 1/9 идеални части, като е отхвърлил иска за делба на имота по отношение на Л.Б.Д., ЕГН **********, и Н.Б.Х., ЕГН **********, поради депозирани от тях откази от наследство;

Срещу постановеното решение, в частта, в която процесните недвижими имоти са допуснати до съдебна делба, в указания законоустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от Т.Б.Т., в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в частта, в която са определени квотите на съделителите. Акцентира се, че в противоречие на събраните по делото доказателства е прието, че наследници на починалия в хода на делото съделител Б.Т.Б. са и Г.К. и Н.К.. Сочи се, че наследници на същия са въззивника и Н.Х. и Л.Д., при дялове 1/3 за всеки, като отказа от наследство на последните две е уголемил дела на въззивника. Съобразно изложеното се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, в която са определени квотите на съделителите и същите да бъдат определени в съответствие със закона и данните по делото. Не се претендират разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Г.К. и Н.К., в който е заявено, че не възразяват срещу изложеното във въззивната жалба и считат, че в нея правилно са посочени делбените квоти за разпределение на делбената маса. Не се претендират разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Н.Х. и Л.Д..

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.

Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Съдът има задължение да индивидуализира точно имотите като самостоятелни обекти на собственост с посочването на техните основни белези – местонахождение, вид, площ, граници, тъй като от това зависи разрешаването на въпроса за начина на извършване на делбата във втората фаза.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд, в частта в която процесните недвижими имоти са допуснати до съдебна делба и са определени квотите на съделителите. В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила – чл.

296, т. 2 ГПК.

По аргумент от чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. С оглед данните по делото, същото е неправилно, като съображенията за това са следните:

По иска за делба на недвижим имот – апартамент

№ 53, находящ се в град София, ж.к. „*********.

Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 18.05.1994 г. (л. 7 от делото пред СРС), обсъжданият недвижим имот е придобит чрез договор за продажба от Б.Т.Б., С.И.Б. и Т.Б.Т., като на всеки от тях е прехвърлена по 1/3 идеална част от имота.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № РСТ16-УГ01-6080 (л. 5 от делото пред СРС), издадено от Столична община – район „Студентски”, С.И.Б. е починала на 28.04.2006 г. и е оставила следните законни наследници: Б.Т.Б. – съпруг, Г.Д.К. – дъщеря, и Н.Д.К. – син.

В хода на делото – на 30.10.2017 г., преживелият й съпруг Б.Т.Б. е починал. Видно от служебно извършена справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. законни наследници на същия са Л.Б.Д. – дъщеря, Н.Б.Х. – дъщеря, и Т.Б.Т. – син. Същите са конституирани като страни по делото, на основание чл. 227 ГПК, с определение от 30.07.2018 г. По делото са представени съдебни удостоверения от 01.04.2019 г., от които се установява, че Л.Б.Х. и Н.Б.Х. са подали заявления за отказ от наследството на Б.Т. Борисовм вписани в особената книга на съда под № 518/01.04.2019 г. и под № 519/01.04.2019 г. Предвид изложеното, исковете за делба на имотите са отхвърлени спрямо тях, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Предвид така установените факти, въззивният съд намира, че наследници по закон на С.И.Б. са Б.Т.Б.

– съпруг, Г.Д.К. – дъщеря, и Н.Д.К. – син, като на основание чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 ЗН, всеки от тях има право на 1/3 идеални части от наследството й.

Предвид факта, че Б.Т.Б. е починал в хода на процеса и е оставил е трима наследници по закон, от които двама са депозирали откази от наследство, право на цялото му наследство по закон има единствения неотказал се от същото наследник – Т.Б.Т..

След смъртта на С.И.Б. на 28.04.2006 г. притежаваните от нея 1/3 идеални части от имота са наследени от наследниците й по закон, т.е. Б.Т.Б. – съпруг, Г.Д.К. – дъщеря, и Н.Д.К. – син, са придобили по 1/9 идеални части от имота. Т.е. преди датата на смъртта си преживелият съпруг Б.Т.Б. е бил собственик на 4/9 идеални части от имота – придобитите с договора за покупко продажба 1/3 идеални части + 1/9 идеални части, наследени от Стефка Б..

След смъртта на същия, притежаваните от него 4/9 идеални части от имота се наследяват от единствения му наследник по закон – сина му Т.Б.Т., т.е. последният е собственик на 7/9 идеални части от имота – придобитите 1/3 идеални части по договора за продажба + 4/9 идеални части от наследството на неговия баща.

В обобщение, следва да бъде допусната делба на процесния недвижим имот – апартамент № 53, между съделителите Г.Д.К., Н.Д.К. и Т.Б.Т. при следните квоти: 1/9 идеални части за Г.Д.К., 1/9 идеални части за Н.Д.К. и 7/9 идеални части за Т.Б.Т..

По иска за делба на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Панчарево, община София, област София, одобрени със заповед № РД-18-24/ 02.03.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село Панчарево, вилна зона „*********, с площ 910 кв. м.:

За да се допусне делба, следва по безсъмнен начин да се установи наличие на съсобственост върху делбения имот. Затова е необходимо да се представят доказателства за принадлежността на имотите към наследството на наследодателя, посочени примерно в чл. 341, ал. 1, т. 2 ГПК – удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти. В зависимост от въведения придобивен способ /чл. 77 ЗС/, в определени случаи принадлежността на имотите към наследството може да се доказва и чрез свидетели за установяване на придобивна давност.

В процесния случай от доказателствената съвкупност по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК, праводателят на Г.К. и Н.К. – С.И.Б. и преживелият и съпруг Б.Т.Б. (починал в хода на процеса и заместен по реда на чл. 227 ГПК от Т.Б.Т.) да са придобили процесния имот въз основа на твърдения придобивен способ.

С определение №

30247 от 04.02.2019 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, на основание чл.

146, ал. 2 ГПК, районният съд е дал указания на ищеца Г.К., че не сочи доказателства (титул за собственост) относно имота.

В съдебно заседание, проведено на 19.03.2019 г., процесуалният представител на ищцата е направил изявление, че имотът е придобит по реда на параграф 4 ЗСПЗЗ, като е представил удостоверение № 17 от 1985 г. за предоставяне на право на ползване на земя на Б.Т.Б. и С.И.Б. и оценителен протокол № П-068-Б/28.09.1994 г. Други доказателства относно правото на собственост върху имота не са ангажирани по делото пред районния съд. В съдебно заседание, проведено на 23.04.2019 г., процесуалният представител на Г.К. и Н.К. е заявил, че във връзка с имота е депозирана молба до Община Панчарево за снабдяване със заповед по параграф 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но отговор не е получен.

С разпореждане от 06.11.2019 г. на съдията-докладчик по настоящото дело е изискано от Столична Община, район „Панчарево” да изпрати заповед, съставена по реда на параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот, съставена във връзка с представения пред СРС оценителен протокол № П-068-Б/28.09.1994 г., съгласно който ползватели на имота са Б.Т.Б. и С.И.Б..

В изпълнение на разпореждането по делото е приложен заверен препис от съхраняваната в районната администрация административна преписка, въз основа на която е изпратено писмо до нотариус с изх. № П068-5/10.10.2014 г.на Кметския наместник на ТОА Панчарево за снабдяване с нотариален акт за лицата Б.Т.Б. и С.И.Б., съгласно параграф 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и параграф 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху следния недвижим имот: неурегулирано дворно място от 600 кв. м., находящо се в землището на с. Панчарево, местност Градище, съставляващо имот № 605 по кадастрален лист № Г-11-5-А.

Въззивният съд намира, че от включените в административната преписка документи – удостоверение № 17 от 1985 г. за предоставяне на право на ползуване на земя, молба от 02.06.1992 г. от Б.Т.Б. до Техническа служба при Кметство Панчарево, Оценителен протокол от 28.09.1994 г. вноски бележки, издадено кредитно авизо и писмо от ТОР „Панчарево” до нотариус при Софийска нотариална служба с изх. № П-068-5/10.10.2004 г., част от които представени и пред районния съд, не се установява пълно и главно, съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, праводателите на съделителите да са придобили описания исковата молба и молба-уточнение към нея от 31.07.2017 г. недвижим имот, находящ се в с.

Панчарево с площ от 910 кв. м. На първо място, от представените документи не се установява да са осъществени всички предпоставки, предвидени в приложимата към казуса редакция на параграф 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 105 от 1992 г., бр. 83 от 1993 г.), съгласно която гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по предходния параграф, придобиват право на собственост върху същите, когато са построили сграда върху земята, ако до 30 септември 1994 г. заплатят земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район. Съществено е и че съгласно § 4з.