Решение № 223 от 16.08.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Кюстендил, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело № 20231500100225 по описа за 2023 година

Делото е образувано след изпращането му от РС-Кюстендил по подсъдност на ОСКюстендил и има за предмет разглеждане на предявен от Й. П. П., с ЕГН **********, с адрес в гр.*****, чрез пълномощника му адв.Д. Б., против В. К. Г., с ЕГН **********, с адрес в ******, иск с правно основание чл.42 б.„б“ във вр. с чл.25 ал.1 изр.1 от ЗН за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от дата 02.11.2021г., съставено от П. Й.ов П., с ЕГН **********, починал на ***г. в с***** (вж. и уточнение в този смисъл, направено в съдебно заседание от 24.11.2023г.), поради това, че текстът на завещанието не е написан от самия завещател.

В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник по закон на П. Й.ов П., б.ж. на с.К., бидейки негов син. Сочи се, че по негово искане е било обявено от нотариус Е.П., с рег.

№188 по Регистъра на Нот.камара, саморъчно завещание на наследодателя, оставено за пазене при нотариуса и заведено като нот.д.№16.2022г. по Регистъра на саморъчните завещание, при което станало ясно, че П.П. е направил универсално завещание в полза на жената, с която е живеел преди смъртта си – ответницата В. К. Г..

Ищецът твърди, че П. П. не е бил в състояние да изписва саморъчно текст, съответно – не е написал собственоръчно обявеното завещание, поради факта, че е имал увреждания на дясната ръка – през месец февруари 2014г. е бил ампутиран десния антебрахиум (частта от лакътя до китката), в резултат на което не е могъл да използва функциите на дясната си ръка.

Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата В. Г. е подала писмен отговор на исковата молба, в който е изразила становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Изложени са пространни съображения, от които може да се заключи, че според ответницата, увреждането на ръката на П. П. не е било пречка да може да изписва саморъчно текст с дясната си ръка. Според Г., отношенията между ищеца и покойния му баща не били добри, ищецът не се интересувал от здравословното му състояние и не желаел да вземе участие в грижите за него, включително и непосредствено преди смъртта му. Ответницата твърди, че единствено и само тя е била до П.П., който страдал от онкологично заболяване и който на 1

17.11.2022г. взел решение и изрично настоял да отидат до нотариус, за да остави за съхранение направено от него завещание. Моли се отхвърляне на предявения иск, поради неговата неоснователност и се претендират разноски.

С определение №742 от 21.11.2023г. съдът е допуснат участието на подпомагаща страна - трето лице, което да помага на ищеца, а именно Т. П. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес в *****.

Окръжен съд-Кюстендил, след като прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Й. П. П. е наследник по закон от първи ред, като низходящ от първа степен – син, на П. Й.ов П., б.ж. на.с.К., починал на ***г. Т. П. И. е негова дъщеря, съответно – също негов наследник по закон.

Ответницата В. К. Г. е жена, с която П. Й.ов П. е живял във фактическо съпружеско съжителство от 2011г. до неговата смърт. Двамата живеели в собствена на Г. къща в с.К..

Не е спорно, а и се установява от представените медицински документи, че на 02.02.2014г. наследодателят П. при работа с циркуляр срязал дясната си ръка в областта на горната част на предмишницата и лакътната става. Била извършена операция по спешност, при която са били стабилизирани счупените кости и раната е била зашита. От представено изследване от направена на 11.04.2014г. електромиография и от констатациите на в.л. травматолог д-р Е. Л. в приетото заключение с вх.№ 1882/22.04.2024г. по назначена съдебномедицинска експертиза, се установява, че при изследването е констатирано наличие на тежка периферно стволова увредана нервус радиалис и нервсс улнарис на дясната предмишница, със засягане на сетивите влакна на нервус медианус в дясно и тежка неврогенна атрофия на мускулите на същата предмишница. На 22.07.2014г. П.П. е постъпил в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД за операция с цел възстановяване на част от срязаните мускули и нерви, каквато е била извършена и пациентът е бил изписан с подобрение и препоръка за щадене на оперирания крайник, постепенно натоварване след сваляне на имобилизацията и проследяване. На 15.01.2015г. П.П. отново постъпил в същото лечебно заведение за продължаване на лечението, като е бил изваден поставения остеосинтезен материал и е била направена тенопластика на на трети и четвърти пръсти на дясната ръка. Изписан е на 19.01.2015г. с поставена гипсова имобилизация за 25 дни.

На 27.04.2018г. П. П. се е явил на ТЕЛК, където са били описани като диагнози:

„Състояние след субтотална ампутация на дясна предмишница и реимплантация.

Контрактура на дясна лакътна става. Лезия на нервус радиалис, нервус медианус и нервус улнарис в дясно (02.2014г.). Десностранна горна вяла монопареза, по-изразена в дисталните групи мускули. Травматична ампутация на палеца на лявата ръка (2003г.), където в обективно състояние е описано, че освидетелстваният е ортопедичен статус – анкилоза на дясна лакътна става под ъгъл около 90 градуса и ампутация на палеца на лявата ръка и неврологичен статус – клинични и ЕМГ данни за тежка периферна лезия на нервус радиалис, нервус улнарис и нервус медианус в дясно с дистална вяла монопареза. Няколко години покъсно П.П. е диагностициран с онкологично заболяване.

Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е посочило, че след тежката увреда, получена от П.П. през месец февруари 2014г., същият първоначално не е можел да използва дясната си ръка, поради анкилоза (трудна подвижност) в областта на лакътната става и невъзможност за движение на пръстите, но след направените в последствие още две оперативни интервенции в медицинските документи единствено е отбелязано, че има ограничени движения в областта на дясната лакътна става и пръстите на същата ръка, без отбелязване да е било невъзможно тяхното движение и използването на ръката, от което вещото лице е направило извод, че П.П. е има възможност да използва ръката си за извършване на дейности, макар и в непълен обем.

2

В проведеното на 21.05.2024г. съдебно заседание д-р Л. е пояснил, че уврежданията на нервус радиалис, нервус медианус и нервус улнарис са увреждания, засягащи движението и сетивността на пръстите, а наличието на лезия на същите означава – срязване на трите нерва, като в случая – палецът на дясната ръка и трети и четвърти пръст са били свити, но без наличие на данни да са били неподвижни, а операциите са били правени с цел да се подобрят движенията на пръстите, като П. е имал хватателна способност и възможност да извършва действия с предметите, които държи, включително с химикал.

От показанията на свидетеля Й. М., провеждал рехабилитация на П. П. след травмата на ръката му през 2014г., се установява, че увреждането е било тежко, а процесът на рехабилитация – дълъг, болезнен и мъчителен, започнал след сваляне на имобилизацията след първата операция и продължил и след следващите две операции, с паузи между отделните курсове. В началото всички пръсти на дясната ръка били във флексионна контрактура, с изключение на малкия пръст, на който П. има предишна травма. Целта на рехабилитацията била да се раздвижат раменната и лакътната стави на дясната ръка и първите четири пръста, които били свити „до неузнаваемост“. Ответницата неизменно придружавала П., който старателно изпълнявал упражненията и постепенно в крайна сметка около година- две след началото на процеса достигнал до състояние – което му било непосилно преди това - при което можел да се облича и съблича, да държи, макар и по странен според свидетеля начин, бръснарско ножче и да се бръсне сам. П. се хвалил и показвал на М., че се подписва и може да изписва името си, като му го демонстрирал, държейки, според свидетеля – също по много странен начин и химикала. Това било поне две години след началото на рехабилитационния процес. Свидетелят изразява предположение, че П. е бил в състояние да изпише дори и цяла страница с ръкописен текст, при положение, че не бърза и го изписва за по-продължителен период от време, независимо, че пишел „доста разкрачено и нечетливо“.

От показанията на свидетелката М. Д. С., която живее в съседен на съвместно обитавания от В. Г. и приживе от П. П. имот в с.К., се установява, че в процеса на възстановяване след срязването на ръката, П. редовно й показвал колко е напреднал, а тя – тъй като по професия е рахабилитатор – му показвала упражнения, които да прави. Според нея, той съумял да развие фината механика на движенията на пръстите на дясната ръка и можел да се бръсне и да пише. Свидетелката сочи, че П. продължил да използва основно дясната си ръка и бил в състояние да извършва почти всичко, което правел и преди – шофирал, точел вода, поливал цветя, плевял, използвал електрическа резачка за срязване на по-тънки клони, вадел и подавал на С. разсад от двора и прочее.

С оглед твърдението на ищеца, че поради увредата, която имал на дясната си ръка завещателят не бил в състояние да изпише собственоръчно и не е написал ръкописния текст на завещанието, по делото по искане на ответницата, която като ползващо се от завещанието лице, носи тежестта да установи при условията на главно и пълно доказване автентичността на текста, са приети три заключения, изготвени от вещи лица – графолози.

В заключение с вх.№48/05.01.2024г. на в.л.А. Г., което е работило с по-ограничен откъм обем сравнителен материал, вещото лице е направило извод, че подписът за завещател в саморъчно завещание от 02.11.2021г. е изпълнен от П. П., както и, че ръкописният текст от завещанието вероятно е изписан от П. П.. В съдебно заседание, проведено на 26.01.2024г. вещото лице е пояснило, че изводът за вероятност произтича от недостатъчния за даване на категоричен отговор сравнителен материал.

В допълнително заключение с вх.№1146/08.03.2024г. на в.л.А. Г., в което вещото лице е проверявало и допълнителен сравнителен материал – четири документа, изцяло или частично с ръкописен текст, приети в съдебното заседание на 26.01.2024г., е посочено, от една страна, че въпросните документи, зададени като сравнителни образци, са изписани от едно и също лице, а от друга – документите са изписани от същото лице, което е изпълнило 3 и текста на останалите документи, за които няма съмнения, че са с автор – завещателя.

Вещото лице е отбелязало констатацията си за наличие на някои разлики в общите признаци на почерка като темп на изписване, координация на движенията и степен на обработеност, които са по-високи в първоначално представените сравнителни образци, но е приело, че тези различия имат ниска информативна и идентификационна стойност и не могат да окажат влияние на категоричното заключение, че и двете групи сравнителни образци са изписани от П. П.. Разликата в общите признаци вещото лице обяснява с това, че втората група документи са били изготвени на много по-късен етап и са последващи злополуката от 02.02.2014г. При извършеното сравнително изследване на текста на завещанието и сравнителните ръкописни текстове, вещото лице е направило извод за наличие на съществени съвпадения в частните признаци на почерка и за налична идентична вариантност при изписване на отделните буквени знаци, които образуват достатъчна съвкупност, даваща основание да се заключи, че ръкописният текст в завещанието от 02.11.2021г. е изпълнен от П. Й.ов П..

В заключение с вх.№2802/20.06.2024г. по назначена разширена съдебно-почеркова експертиза, изготвено от вещите лица В. С., В. К. и Г. М. са направени сходни изводи на тези в гореобсъжданото заключение. Прието е, че всички сравнителни образци на почерка са написани от едно и също лице; има разлики в отделни графически признаци, дължащи се на годините на изписания сравнителен материал, а също така и на здравословни проблеми.