Решение № 20 от 21.04.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Раднево, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20265520200019 по описа за 2026 година Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0327-000928 от 19.11.2025 г., издадено от ВПД Началник РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с което на С. Х. Д.. от гр. **** с ЕГН ********** са наложени следните наказания: по т. 1 на основание чл. 179, ал. 2 ,вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП- глоба в размер на 153.39 евро, за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и по т. 2 на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП- глоба в размер на 102.26 евро. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Несъгласен с наказателното постановление останал жалбоподателят С.

Х. Д., който го считал за незаконосъобразно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа подадената жалба. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като не е настъпило ПТП. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли да потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Стара Загора, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Стара Загора, ТО Раднево, редовно призована за съдебното заседание на основание чл. 62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени 1 доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.10.2025г. в 16:43 часа в гр. Раднево, на пешеходна пътека на кръстовището на ул. „Заводска“ и бул. „Георги Димитров“ в посока север-юг, управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост като не пропуска преминаващия по пешеходната пътека пешеходец К. Н. Й. и го блъска с централна предна част на управлявания от него автомобил, като извършва ПТП с пострадало лице. Жалбоподателя е напуснал ПТП-то без да уведоми контролните органи.

Същият ден свидетелят В. Д. Д.. съставил акт за установяване на административни нарушения по чл.119, ал.1 и по чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „А“ от ЗДвП, срещу водача на лекия автомобил марка „***“ с рег. № ***, който го подписал без възражения. На база на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактология настоящата съдебна инстанция установи от свидетелските показания на В. Д. Д., Р. В. А., К. Н. Й. - пострадалото лице и Р.

И. Й. - майка на пострадалото лице К. Н. Й., както и писмените доказателстваредовно съставения Акт за установяване на административно нарушение серия GA №4739151, чиято доказателствена сила не бе оборена, сведение от К. Н. Й. и сведение от С. Х. Д.. Всички тези доказателства са еднопосочни и взаимно се допълват, а и не бяха събрани други, които да ги оборват, поради което бяха кредитирани.

По делото не се спори, че в момента на настъпване на пътния инцидент С. Х. Д. е водач на пътно превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, а при управление от него на "***" с рег.

№ *** и удар на пешеходеца, той поставя в опасност живота и здравето му, след което, макар и да спира, за да провери как е свидетелят К. Н. Й., продължава движението си, но без да съобщи на органите на МВР за произшествието и съответно без да изчака на място, тяхното пристигане.

Съобразно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП

"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, а по т. 27 от същия параграф на разпоредбите участник в пътнотранспортно произшествие е всеки, пострадал при произшествието, или допринесъл с поведението си за настъпването му.

В случая по дефиницията на т. 27 и жалбоподателя С. Х. Д. и свидетеля К. Н. Й. са участници в пътния инцидент, но за жалбоподателя като водач на моторното превозно средство е императива по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.

"а" от ЗДвП да уведоми компетентната служба на МВР.

В тази връзка са несъстоятелни възраженията, че щом като жалбоподателят е спрял, питал е свидетеля К. Н. Й. как е и не е останал от субективна гледна точка с впечатлението, че той няма нужда от лекар, това нарушение не може да му се вмени в отговорност. Самото нарушаване на 2 телесната неприкосновеност на пешеходеца и то от механичен удар с машина с маса десетки пъти по-голяма от на свидетеля К. Н. Й. прави последния пострадал от пътнотранспортното произшествие, от което възниква и задължението за водача на превозното средство да уведоми МВР, без условието предварително да изследва налице ли са у ударения някакви неприятни сетивни усещания или преживявания, свързани с актуално или потенциално увреждане на тялото му. Жалбоподателят е имал обективна възможност да уведоми компетентните органи без риск за здравето и живота си, поради което не са налице обстоятелства, изключващи обществената опасност на деянието по см. на чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 13, ал. 1 от НК – крайна необходимост.

Настъпването на пътно-транспортното произшествие и поведението на водача на автомобила се установяват изцяло от показанията на К. Н. Й., които са източник на преки доказателства. Показанията на св. Й. са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Същият последователно и в необходимата пълнота възпроизвежда фактите, свързани с възникналия инцидент, като неговите показания напълно съответстват и се подкрепят от показанията на св. В. Д. Д., който присъствал на възпроизвеждане на видеозаписа от инцидента.

От показанията на св. Р. И. Й. се установява, че тя е подала сигнала за ПТП , както и че жалбоподателя не е подал такъв.

От показанията на св. Д. се установява, че същият е установил водача на МПС-то, уведомил го и същият в РУ Раднево е попълнил сведение, като си е признал за извършеното от него ПТП.

От правна страна съдът установи следното:

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законоустановения срок.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП.

АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП се съдържа описание както на нарушенията, така и на обстоятелствата, при които са допуснати с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, позволяващи на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност, като са посочени и нарушените законови разпоредби.

По отношение на нарушението по чл. 119, ал. 1 ЗДвП.

Районният съд намира наказателно постановление, в тази му част за 3 материалноправно законосъобразно.

С разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП законодателят е задължил водача на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

От обективна страна се установи, че на 23.10.2025г. в 16:43ч. жалбоподателят като водач на л. а "***" с рег. № *** е преминал през пешеходната пътека, находяща се на кръстовището на улиците „Заводска“ и бул. „Георги Димитров“ без да пропусне пресичащия по пешеходната пътека К. Н. Й., с което е реализирал пътнотранспортно произшествие с негово участие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че приближава пешеходна пътека, че е длъжен да намали или да спре, тъй като по нея преминава пешеходец.

При наличието на тези представи е допуснал осъществяването на нарушението, като не е спрял, за да пропусне пресичащия пешеходец.

Понятието "пътнотранспортното произшествие" е легално дефинирано в т. 30 на § 6 от ДР на ЗДвП , като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По делото безспорно е установено, че Д. е причинил пътнотранспортно произшествие по смисъла на дадената от законодателя легална дефиниция, предвид причиненото на К. Н. Й. нараняване.

Правилно наказанието е определено и въз основа на относимата към случая санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, приложима при причиняването на ПТП като резултат от нарушаването на предписанията на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, в случаите.

Предвид всичко изложено до тук следва обжалваното наказателно постановление в тази му част да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като се установи безспорно извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване на установените процесуални правила, при което е наложено и наказание в законоустановен размер при отчитане на всички 4 относими към деянието и дееца обстоятелства.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДвП.

Съдът установи следното: Както в АУАН, така и в атакуваното НП е описано нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДвП. В случая се установява от доказателствата по делото, че водачът след ПТП с пострадало лице не е уведомил компетентната служба на МВР. Именно в качеството си на участник в ПТП с пострадал, жалбоподателят е бил длъжен да уведоми компетентната служба на МВР, в какъвто смисъл е и задължителната повеля на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДвП. Вместо това, той напуснал местопроизшествието, с което действително е осъществил визираното в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, нарушение. Административно наказващият орган правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за установеното нарушение на задължение, като участник в ПТП, като е наложил две санкции – минималния размер на предвидената "глоба" и тримесечен срок на "лишаване от право да управлява МПС". Така определените размери на двете санкции съдът намира за правилни и справедливи.

От субективна страна предвид формалния характер на нарушението деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. В конкретния случай автомобилът е ударил пострадалия, а освен това жалбоподателя спрял МПС-то и е попитал за удара пострадалото лице, което води до единствения възможен извод, че жалбоподателят е съзнавал участието му в настъпилото пътно – транспортно произшествие, но въпреки това не е уведомил органите на МВР.

Съдът намира за неоснователен доводът на адв. Я., че вмененото на жалбоподател нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б. „а“, от ЗДвП са малозначително. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. По принцип разпоредба е съотносима към всички престъпления от особената част на НК и това е трайната съдебна практика, съответно е съотносима и към всички административни нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН., поради което е принципно приложима по отношение на всички състави на нарушения, вкл. и по ЗДвП. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, съответно нарушение, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна. Други условия законът не предвижда. По силата на тази разпоредба, противоправния 5 характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на "малозначителност" - пълна липса на обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с явна незначителност. Посоченото предполага преценка относно пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание.