Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2401 от 28.07.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 987/2025
Вид
Определение № 2401
Подписан
28.07.2025
В сила
28.07.2025
Състав
Елеонора Чаначева, Васил Христакиев, Елена Арнаучкова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2401 гр. София, 28.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Частно касационно търговско дело № 20258003900987 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна адв. П. К., в качеството й на пълномощника на П. Б. С., Б. С. С., действаща със съгласието на своята майка П. С. и Н. С. С. срещу определение № 97 от 10.03.2025 г. по в.т.д. № 237/2024г. на Пловдивски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното :

С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е изменил постановеното от него решение по делото, в частта му за разноските, като е приел, че искането за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност следва да бъде съобразено, а възнаграждението редуцирано, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Частната жалба е неоснователна.

Страната е направила оплакване за неправилност на определението на съда, поради приетото, че Наредба № 1/2004г. е неприложима като задължителен за съда норматив в случая при определяне на разноските.

Изложени са доводи за неприложимост и на решението на СЕС, на което се е позовал състава. Развити са пространни съображения за неправилност на редуциране на възнаграждението като прекомерно, като е посочено, че 1 минималния адвокатски хонорар за тези претенции по Наредбата е дължим, тъй като няма договор, с който пълномощника да се е съгласил на по-ниско възнаграждение от определеното в НМРАВ, като съдът бил задължен да присъди възнаграждение не по –ниско от така определеното, а освен това и Наредбата била нормативен акт, издаден от компетентен орган.

Доводите са правно необосновани.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 г. по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. не съответстват на правото на ЕС. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. В тази връзка правно необосновано страната счита, че това разрешение не следва да бъде съобразявано, както и прилагано само след анализ, еманиращ защитната теза на жалбоподателите.

Правилно в случая е разбирането на състава, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, фактическите и правни действия на адвоката и други обективни фактори, установяващи адекват на действително положените от пълномощника усилия за представителството.

В случая, законосъобразна е и преценката на състава за това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Това е така, с оглед създадената константна практика по тези дела, еднотипната защита пред инстанциите, като пред ПАС делото е приключило в едно открито съдебно заседание. Освен това, защитата както на пострадалата, така и на нейното непълнолетно дете и другия пострадал е една и съща, поради еднаквите правопроизводящи факти, обосноваващи исковете. Законосъобразно е съобразена и цялостната висящност на спора, с оглед депозираната жалба и на противната страна. В тази насока правило съдът е съобразил изхода на спора- преценка за отхвърлените и уважени части от исковете, обуславящи отговорността за разноски, така е определил дължимите разноски в размер на 5622лв.

С оглед изложеното се налага извод, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 97 от 10.03.2025 г. по в.т.д. № 237/2024г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3