Решение № 52 от 10.02.2025, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 1669/2024
- Вид
- Решение № 52
- Подписан
- 10.02.2025
- В сила
- 11.03.2025
- Състав
- Елица Юлиянова Орманова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 52 гр. гр. Лом, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620101669 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., чрез пълномощника адв. С. З. от САК, срещу К. Б.
Й., ЕГН:**********, адрес: гр. ******, и Т. Г. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. ******, като е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Иска се: да бъде признато за установено, че К. Б. Й., ЕГН: **********, адрес: гр.
******, и Т. Г. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. ******, дължат солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., по Договор за потребителски кредит FL503834/24.11.2009 г., сумата общо 7673.05 лв., от които: 5614.89 лв. главница за периода от 24.09.2018 г. до 30.01.2022 г., 1094.71 лв. възнаградителна лихва за периода от 24.09.2018 г. до 24.11.2021 г., 399.25 лв. мораторна лихва за периода от 24.09.2018 г. до 20.12.2019 г., 564.20 лв. неиздължени такси за периода от 24.11.2019 г. до 30.01.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 232/2022 г. по описа на ЛРС.
Твърди се, че на 24.11.2009 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД/ в качеството му на кредитор, от 1 една страна, и К. Б. Й. и Г.Т.Й., в качеството им на кредитополучатели, и Т. Г. Т., ЕГН:
**********, в качеството му на поръчител, от друга страна, бил сключен Договор за потребителски кредит № FL503834/ 24.11.2009 г. По силата на чл. 1 от този Договор банката предоставила на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 11570 лв. за текущи нужди, срещу което кредитополучателите се задължили да върнат отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план, представляващ неразделна част към договора съгласно чл. 7. ал. 1 от него. На 24.11.2009 г. кредитополучателите усвоили предоставения кредит в размер на 11570 лв., видно от банково бордеро № 5020518 от 24.11.2009 г. Кредитополучателите подали и молба - искане за потребителски кредит, с която поискали отпускане на потребителски кредит в размер на 11570 лв. за срок от 144 месеца, като това тяхно искане е удовлетворено от банката със сключване на процесния договор за банков кредит. Вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД/ като кредитор по договор за потребителски кредит е изцяло изискуемо поради настъпил краен срок - падеж, на цялото кредитно задължение, на дата 24.11.2021 г., на основание чл. 6 от Договор №
FL503834/24.11.2009 г. Освен неиздължената главница в размер на 5614.89 лв., ответниците дължат на банката и възнаградителна лихва в размер на 1094.71 лв. за периода от 24.09.2018 г. до 24.11.2021 г., на основание чл. 3 от процесния договор за банков кредит; мораторна лихва в размер на 399.25 лв. за периода от 24.09.2018 г. до 20.12.2019 г. на основание чл. 9 от процесния договор за кредит, неиздължени такси по договора в размер на 564.20 лв. за периода от 24.11.2019 г. до 30.01.2022 г. Кредитополучателят дължи и платените от банката такси за изпращане на уведомления за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди настъпване на падежната дата на договора. С оглед на обстоятелството, че кредитът станал изцяло предсрочно изискуем поради настъпил краен срок на договора – падеж, «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД подал заявление по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателите и поръчителя по договора. След преценка на компетентния районен съд, че приложеният към заявлението документ по чл. 417 ГПК, а именно извлечение от счетоводни книги на банката, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, в полза на ищеца били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 232/2022 г. по описа на PC- Лом. Било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ М.И. с район на действие: ОС – Монтана. Горепосочената заповед за незабавно изпълнение била връчена на длъжниците К. Б. Й. и Т. Г. Т. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а на длъжника Г.Т.Й. - при условията на отказ на 02.04.2024 г. В изпълнение на чл.
415 ГПК съдът постановил разпореждане, с което на заявителя «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД било указано да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника К. Б. Й..
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника Т. Г. Т..
2
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се представлява. В писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание отв. Т. Т. се явява лично, като заявява, че няма възражения по делото и не оспорва „нищо“.
В проведеното по делото открито съдебно заседание по делото отв. К. Б. Й. не се явява, като не представя и писмено становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 232/2022 г. по описа на ЛРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от заявителя – настоящия ищец, срещу длъжниците К. Б. Й., ЕГН: **********, Г.Т.Й. с ЕГН ********** и Т. Г. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. ******, за следните суми, съставляващи задължение по Договор за потребителски кредит с FL503834/24.11.2009 г., претендирани при условията на солидарност от тримата длъжници - 7673.05 лв., от които:
5614.89 лв. главница за периода от 24.09.2018 г. до 30.01.2022 г., 1094.71 лв. възнаградителна лихва за периода от 24.09.2018 г. до 24.11.2021 г., 399.25 лв. мораторна лихва за периода от 24.09.2018 г. до 20.12.2019 г., 564.20 лв. неиздължени такси за периода от 24.11.2019 г. до 30.01.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство - 153,46 лв. за платена държавна такса и 598,27 лв. за адвокатско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 10.02.2022 г., връчена на длъжниците К. Б. Й. и Т. Г. Т. при условията на чл.47, ал. 5 ГПК, а на длъжника Г.Т.Й. – при отказ по чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК. Поради това ищецът, с оглед дадените от заповедния съд указания, е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си вземане, срещу двама от солидарните длъжници – К. Б.
Й. и Т. Г. Т., което вземане е предмет на разглеждане в настоящето производство.
От представения по делото
Договор за потребителски кредит
№FL503834/24.11.2009 г. се установи, че на 24.11.2009 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ от една страна и К. Б. Й. и Г.Т.Й. – от друга страна като кредитополучатели, е сключен договор за потребителски кредит.
Договорът за кредит е подписан от поръчител ответникът Т. Г. Т.. Съгласно договора на кредитополучателите е предоставена сума в размер на 11570, 00 лева за текущи нужди.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за връщането на кредита и за другите задължения по договора лицата, подписали договора като кредитополучатели, отговарят солидарно.
Срокът на издължаване на кредита е 144 месеца, т.е. до 24.11.2021 г. По силата на договора за кредит ищецът е предоставил на двамата кредитополучатели потребителски кредит в общ размер на кредита 11570,00 лева, като Годишният процент на разходите е в размер на 18.05 %, лихвеният процент за първата година – 12.00 %, а за всяка следваща година – БЛП за съответния период плюс надбавка от 4,250 пункта, като действащият базов лихвен процент 3 за потребителски кредити към датата на подписване на договора е 12,750 %. Падежните вноски по погасителния план са на 24-то число на съответния месец. Дължи се такса за поддържане на сметката, обслужваща кредита – ежемесечна такса 2,50 лв. Предвидени са и последиците при неизпълнение задълженията на кредитополучателите. Уговорено е, че при забава на плащането на една или повече месечни вноски ще се начисли такса и обезщетение за забава. В чл. 15 от договора е предвидено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. В чл. 17 от договора е предвидено, че поръчителите се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя пред Банката за цялото задължение по сключения договор, в т.ч. главницата, лихвите, таксите, комисионите и всички други разноски по събирането на вземането, до окончателното погасяване на всички задължения, включително и когато Банката обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем и при всички условия по договора за кредит. Посочените факти и обстоятелства са и безспорни между страните. Няма спор и, че ответниците не са изпълнявали редовно задълженията си по договора за плащане на вноските по кредита, като впоследствие са спрени плащанията по договора изцяло. В този смисъл в откритото съдебно заседание по делото лично ответникът Т. Т. заявява, че няма възражения по делото и не оспорва нищо.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е поискано от ищеца назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда като обективно дадена и неоспорена от страните. Съгласно ССЕ на 24.11.2009 г. по сметката на кредитополучателя К. Б. Й. е постъпила сумата от 11570 лева и сумата е усвоена на 24.11.2009 г., като е подробно посочено нейното разходване от вещото лице, като и страните не спорят по усвояване на сумата. Неизплатената част от главницата за периода 24.09.2018 г. 30.01.2022 г. е 5614,89 лв. Изчислената от експертизата възнаградителна лихва е 1095,45 лв., а претендираната такава е 1094,71 лв. за периода от 24.09.2018 г. – 24.11.2021 г.
Изчислената от експертизата мораторна лихва за периода 24.09.2018 г. – 20.12.2019 г. е 706,54 лв., като претендираната е 399,25 лв. Сумата от 529,20 лв. съставлява разходи за справки и уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, подробно описани от вещото лице, а месечната такса за обслужване на разплащателната сметка за периода от 24.10.2018 г. – 24.11.2019 г. е в размер на 35,00 лева, или общо такси - 564,20 лв.
Счетоводните записвания са водени редовно от Банката. Банката е взела предвид и срока по чл. 6 от ЗМДВИПОРНС за периода от 13.03.2020 г. – 13,05.2020 г., като не са начислявани лихви по кредита и не се претендират такива. Експертното заключение не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно дадено.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да 4 докаже образуването на заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер. Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.