Решение № 196094 от 25.11.2020, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 196094 гр. София , 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

ЕМИЛИЯ А. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ А. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20201110212357 по описа за 2020 година

При участието на секретаря Анна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12357 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал 14 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на О. С. К. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 18-4332-024537 от 05.12.2018г., издадено от Началник група при СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 43, т. 4 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че не е управлявал процесния автомобил на датата и мястото, визирани в НП. Твърди, че не е установяван като водач на МПС, тъй като не е спиран.

Възразява, че в акта не е посочен доказателствения материал, въз основа на който е издаден акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, нито такъв му е предявяван.

Твърди, че не е получавал АУАН. Възразява, че в НП по никакъв начин не се описва причината за настъпване на ПТП. Навежда доводи за изтекла изпълнителска давност по отношение на наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Не ставало ясно на какво основание му е наложена глобата в размер на 100 лева, тъй 1 като не било посочено друго нарушение. Твърди се наличие на противоречие между съдържанието на акта и НП при описание на нарушението.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на основанията, изложени в нея.

Въззиваемата страна – ОПП- СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 04.10.2018г. около 20.30ч. в гр. София жалбоподателят О.К. управлявал лек автомобил „*******” с рег. № ********* по ул. „Околовръстен път” с посока на движение от жк. „Младост” към село Казичане.

Пред „Порше София Изток” започнал да изпреварва колона от автомобили, движейки се в насрещното платно. Тъй като срещу него имало насрещно движещ се автомобил, жалбоподателят се опитал да се върне в напуснатото платно безпрепятствено, но не успял и реализирал ПТП с попътно движещия се в тази лента лек автомобил „*******” с рег. № *******, управляван от свид. А.З.. Автомобилът на жалбоподателя се ударил в задната броня и задния калник на автомобила на З. от лявата им страна.

В автомобила на З. се намирали К.П.П. и П.Й.Г..

Свид. З. спрял след удара и подал звуков сигнал на водача на автомобила, който реализирал ПТП, но последният продължил пътя си, като не спрял, за да установи щетите, които е причинил, нито се обадил на органите на КАТ.

По поводи инцидента бил подаден сигнал в полицията, при което на мястото на произшествието пристигнал екип на ОПП-СДВР в състав младши автоконтрольори П.П. и Н. С..

Контролните органи снели обяснения от свидетеля З. и спътничките му, които попълнили декларации, в които описали случилото се и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Посочили и регистрационния номер на автомобила, с който било причинено ПТП, тъй като успели да го видят преди това и да го запомнят.

Бил съставен протокол за ПТП. П.П. изготвил докладна за случая.

Била извършена служебна проверка относно лицето, на което бил регистриран автомобила и било установено, че негов собственик е жалб. К..

Последният бил призован в ОПП-СДВР и се явил пред контролните органи на 13.11.2018г. В ОПП-СДВР попълнил декларация, в която потвърдил, че на 04.10.2018г.

2 именно той е управлявал автомобила си.

На същата дата Е.П. на длъжност младши автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу О.К. в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл. 43, т. 4 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.

Актът бил предявен на нарушителя, но последният отказал да го подпише. Отказът да подпише акта бил удостоверен с подписа на един свидетел Ц.Ц..

На база на АУАН на 05.12.2018г. било издадено атакуваното НП.

По отношение на жалб. О.К. е издадено Експертно решение № 0458 от 18.05.2020г. на „ЦПЗ-София” ЕООД, с което е установена 100 % степен на увреждане без чужда помощ с диагноза: Болест на Паркинсон; състояние след билобектомия в дясно по повод плоскоклетъчен Карцином; псориатика и захарен диабет.

Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на показанията на свидетеля А.З., който е очевидец на инцидента и пресъздава подробни сведения относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и реакцията на виновния водач – напускане на местопроизшествието без да спре.

Съдът се довери изцяло на заявеното от този свидетел, като съобрази, че същият се явява трето незаинтересовано от изхода на делото лице. Показанията му са логични и вътрешно безпротиворечиви, като същите намират подкрепа и в приобщените по делото писмени доказателства: декларация от К.П., декларация от П.Г., декларация от О.С., декларация от З., както и протокол за ПТП.

В тази насока съдът съобрази, че както К.П., така и П.Г. са присъствали по време на инцидента, като също са изложили подробни сведения относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП в попълнените декларации.

Действително, свид. З. пред съда сочи, че не знае какви са били предхождащите удара маневри на виновния водач. Това, обаче, е оправдано предвид изминалия период от време от датата на ПТП през 2018г. до разпита на свидетеля пред съда през 2020г.

Маневрата – изпреварване в насрещното платно, предприета от жалбоподателя преди настъпване на ПТП, се установяват от приобщените по делото писмени доказателства: декларациите, попълнени от лицата, пътували в пострадалия автомобил, което е достатъчно за съда, за да приеме за установена горната фактическа обстановка.

Именно събраните и коментирани по-горе гласни и писмени доказателства мотивираха съда да отхвърли твърдението на жалбоподателя в подадената от него жалба, че не той е управлявал автомобила и за недоказаност на твърдените в НП обстоятелства. В тази насока съдът ще обърне внимание, че по делото е налице и подписана именно от него декларация пред ОПП-СДВР, в която изрично е посочил, че на процесната дата е управлявал собствения си автомобил.

Съдът кредитира и протокола за ПТП, в който са отразени констатациите от контролните органи относно наличие на причинени щети по пострадалия автомобил.

3

Съдът кредитира справката от ОПП-СДВР относно собствеността на лек автомобил „*******” с рег. № ********* към датата на произшествието.

СРС не намери основание да изключи от доказателствената съвкупност и представените от жалбоподателя медицински документи, които свидетелстват за неговото здравословно състояние.

Най-сетне, съдът кредитира и картон за водач, от който се установява, че към датата на нарушението жалбоподателят е имал издадено едно влязло в сила НП за нарушение на ЗДвП и осем електронни фиша за превишена скорост, от които четири влезли в сила.

Съдът кредитира и удостоверение от СДВР отдел „Човешки ресурси” относно заеманата от Г.Б. длъжност към датата на издаване на НП – началник на 01 Група „АНД” на 03 Сектор „Административно обслужване” към ОПП-СДВР, както и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, от които се установява компетентността на актосъставителя /т.1.1.3/ и лицето, издало НП /т.2.2.10/.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи (съответно младши автоконтрольор – т. 1.1.3 и началник АНД ОПП-СДВР- т. 2.2.10).

При служебната проверка по спазване на материалния и процесуалния закон, съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени в нормата. Същият е предявен на нарушителя за запознаване, като отказът да бъде подписан е удостоверен с подписа на един свидетел. С оглед на това възражението на жалбоподателя, че не му е връчен препис от акта е неоснователно, при условие, че същият сам е отказал да го подпише и получи, а никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Спазена е процедурата и по издаване на самото НП. Същото е издадено в срока по чл.

34 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от обективната страна на административните нарушения, извършени от жалбоподателя, като същите съответстват на правните квалификации по чл. 43, т. 4 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.

Обстоятелството, че в АУАН, а и в НП не са описани доказателства, въз основа на които се установяват нарушенията, е ирелевантно, тъй като това по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице. За да са спазени правата му, е достатъчно, в АУАН и НП да са описани всички факти и обстоятелства, при които е 4 извършено дадено нарушение – дата, място и време на извършването му, обстоятелствата, при които същото е осъществено, нарушителя, нарушените норми. Всички тези обстоятелства са съдържат както в АУАН, така и в НП.

С оглед на изложеното съдът не прие за основателни възраженията за липса на описана причина за настъпване на ПТП – като такава е посочена невъзможността виновният водач да се върне безпрепятствано в напусната лента при изпреварване.

В НП ясно и недвусмислено е описано и второто нарушение – напускане на местопроизшествието от страна на жалбоподателя без да уведоми компетентните органи, каквото задължение същият има съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП.

Именно за това нарушение е наложена и глобата от 100 лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

Съдът не констатира и твърдяното в жалбата противоречие между съдържанието на акта и НП при описание на нарушението.

По съществото на спора съдът намира следното:

С действията си на първо място жалбоподателят е изпълнил състава на нарушението по чл. 43, т 4 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба – изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента.

По делото безспорно се установява, че на процесната дата, час и място жалб. О.К. е предприел изпреварване на колона от автомобили в насрещната лента за движение, движейки се по ул. „Околовръстен път” в посока от жк. „Младост” към село Казичане, като не успял да се върне в напусната пътна лента безпрепятствено, поради което реализирал ПТП с попътно движещия се в дясната лента за движение лек автомобил, управляван от свид. З.. От удара били засегнати задната броня и калник в лявата страна.

Нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост, тъй като водачът е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните последици /не е предвидил, че няма възможност да се върне в напуснатото платно при възникнала опасност/, но не го е сторил, въпреки че е имал обективната възможност за това.