Решение № 1057 от 25.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Пловдив, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300502565 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 251 ГПК и чл.63 ГПК.

Постъпила е молба с вх.№20127/04.06.2025г. от адв. М. В. Г., като процесуален представител на Х. З., последната депозирала въззивна жалба против Решение №499/06.12.2023г., постановено по гр.д.№1014/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград, IV гр.състав, по повод на която е образувано въззивно гр.д.№2565/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, IX в.гр.с.

С настоящата молба страната моли да бъде изтълкувано Решение №322/24.03.2025г., постановено по в.гр.д.№2565/2024г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, IX гр.състав, след което да бъде продължен срокът за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, считано от постановяването на акта за тълкуване. Сочи се, че жалбоподателят бил затруднен да определи правния си интерес от обжалване на постановеното от Окръжен съд- Пловдив съдебно решение, тъй като волята на съда била неясна и следвало същата да бъде изтълкувана.

Сочи се в молбата, че с решението си въззивният съд приел, че увеличението на първоначално предявения иск, в частта за извънредния труд, както и в частта за увеличените претенциите за трудови възнаграждения до техния пълен размер, е недопустимо, тъй като първоначално искове са били предявени като частични, а при увеличението не е уточнено коя част от увеличените размери се отнася за трудовите възнаграждения и коя част касае претенцията за извънреден труд. Конкретно по претенцията за извънредния труд, настоящият състав приел, че не може да се предяви като увеличение на иска за трудово възнаграждение, а съставлява нов иск, поради което тази част от претенцията следва да бъде отделена от Районния съд, който не е сторил това, поради което решението му е недопустимо и на това основание.

С оглед така направените от настоящия съд констатации, сочи се от молителя, че не 1 било ясно за него дали претенцията за извънреден труд, както и претенцията за разликата от първоначално заявения размер на трудовото възнаграждение до пълния размер, трябва да бъдат разгледани в отделни производства, или пък трябва при връщане на делото за ново разглеждане, производството да продължи относно претенцията за пълния размер на трудовите възнаграждения, след отделянето на претенцията за извънредния труд в самостоятелно производство, при съответно уточняване на това коя част се отнася за извънредния труд и коя за увеличаване на вече заявения частичен иск за трудови възнаграждения до пълния им размер.

На следващо място се акцентира в молбата, че в решението на въззивния съд липсвала яснота при произнасянето по възражението за прихващане, направено от ответната страна.

Настоящият съд в мотивите на решението си изложил, че възражението за прихващане е недопустимо, но изрично произнасяне в тази насока нямало. Паралелно се говорило за недопустимост с оглед материалния закон, което водело до отхвърляне на претенцията като неоснователна. Тази неяснота затруднявала защитата на страната и пречела да бъдат съобразени касационните основания, респ. да бъдат посочени пороците на решението по чл.

281 ГПК.

От друга страна, при присъждането на разноските съдът приел, че жалбата на молителката била неоснователна, поради което на същата не се следват разноски. В тази връзка обаче част от оплакванията във ВЖ били свързани именно с възражението за прихващане, което районният съд уважил, в която част първоинстанционният съдебен акт не бил потвърден от Окръжния съд, видно от диспозитива на съдебното решение на въззивната инстанция. В този случай настоящият съд следвало да уточни дали възражението за прихващане е отхвърлено като неоснователно или е прието за недопустимо, тъй като молителката имала частичен успех с жалбата си, равнозначен на повече от 10 000 лв., което не би следвало да я остави без разноски за въззивната инстанция.

Така се пораждала неяснота относно възражението, за част от жалбата на страната, което имало отношение към преценката дали страната има интерес от обжалване въобще, тъй като ако възражението било отхвърлено, то молителят не би имал интерес от касационна жалба.

Поради тези неясноти и неразграниченост на произнасянето в мотивите, страната не могла да определи кои части от решението подлежат на касационно обжалване, какъв е размерът на обжалваемия интерес, тоест да се прецени има ли интерес от обжалване и на кои части от решението.

Не ставало ясно на последно място дали принципно биха могли някои части от решението да подлежат на обжалване пред ВКС въобще, съобразно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като претенциите за трудови възнаграждения и извънреден труд касаели отделни периоди, като тези претенции за трудови възнаграждения били под прага на 5 000 лв., а искът за извънреден труд сумарно бил над 5000 лв. Изясняването на горното се налагало, за да се прецени дали в частта относно обезсилването на решението е налице право на касация.

С оглед всичко изложено се прави искане за тълкуване на въззивното решение: 1) в частта относно възражението за прихващане – дали същото е отхвърлено като неоснователно или недопустимо, за преценка дали в тази си част страната има право на жалба; 2) в частта относно обжалването на въззивното решение – кои части подлежат на касационен контрол, съобразно изискванията на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК; 3) както и да бъде разпоредено срокът за отстраняване на нередовностите на касационната жалба да започне да тече от деня на съобщаване на постановения акт за тълкуване/допълване.

Прави се искане, в случай, че настоящата молба се счете за неоснователна, респ. ако се прецени, че нуждата от тълкуване на решението не е основания за отлагане на обжалването на въззивното решение за след изясняване волята на съда, за удължаване срока за обжалване на решението с поне 10 дни, считано от съобщаване на акта за произнасяне по настоящата 2 молба.

Съдът, след като разгледа така депозирана молба и съобрази материалите по делото, намира следното:

По първото посочено в обстоятелствената част на молбата искане, съдът намира, че не се налага извършването на тълкуване. Когато в хода на производството се предявят нови претенции, то те подлежат на разглеждане в отделно производство.

По второто наведено искане досежно възражението за прихващане следва да се посочи, че в случая настоящият състав не се е произнесъл по същество на самото възражение, а е обезсилил обжалвания съдебен акт. След като въззивният съд е обезсилил атакуваното съдебно решение, то това е причина и за непроизнасянето по същество на възражението за прихващане. Липсва произнасяне по същество не само по възражението за прихващане, но и по другите претенции. Въззивната инстанция е счела, че следва да върне делото за ново разглеждане, като е дала и съответните указания в тази насока, че в това производство е недопустимо да се разглежда подобно релевирано възражение за прихващане. Въззивният съд не дължи нарочно произнасяне в тази насока в диспозитива на съдебното си решение.

Дадени са указания в мотивната част на въззивното решение, които са насочени към новия състав, който ще разглежда делото.

От изложеното следва и отговор на третия постановен от страната проблем, този за разноските. По разноските се произнася съдът в акта си, с който решава делото по същество, докато настоящият състав, със своя акт, е обезсилил първоинстанционното съдебно решение, поради което не дължи произнасяне по разноски.

На последно място, постановеното от въззивния съд решение подлежи на обжалване пред касационната инстанция в своята цялост – както в частта, с която се обезсилва първоинстанционния съдебен акт, така и в частта, с която се уважават претенциите за трудово възнаграждение до първоначално заявения с исковата молба размер. Това е така, тъй като искът за дължимост на трудово възнаграждение е един, въпреки че претенцията касае отделни периоди, при които разгледани самостоятелно размерът на претенцията за трудово възнаграждение е под 5 000 лв. С оглед горното, цената на иска в случая е над съответния установен от закона праг, поради което решението и в тази част подлежи на касационна проверка.

В решението на съда ясно и мотивирано е посочено, че разглеждането на възражението за прихващане е недопустимо. Волята на съда, във всички части на съдебното решения, не е неясна, за да бъде тълкувана, няма и непълнота, поради което и молбата за тълкуване подлежи на отхвърляне.

По отношение искане за удължаване на срока с 10 дни, считано от съобщаване на настоящия акт, съдът намира следното:

В принципен план разпоредбата на чл. 63, ал.1 ГПК дава възможност на страната да поиска продължаването на законни или определени от съда срокове, когато са налице уважителни причини за това, като молбата следва да е подадена от заинтересованата страна преди изтичането на съответния срок, чието продължаване се иска. Това правило обаче не се прилага за т.нар. решителни срокове, което е изводимо от чл. 63, ал. 3 ГПК, съгласно която норма възможността за продължаване не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Поради изложените съображения искането на молителя следва да бъде оставено без уважение на именно това основание- поради изричната забрана на закона. Както изрично е посочено в Определение № 180 от 20.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1841/2015 г. на ВКС, I г. о.., Определение № 345 от 05.12.2013 г. по гр. д. № 5304/2013 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 155 от 07.10.2016 г. по гр. д. № 2324/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., Определение № 384 от 31.10.2012 г. по гр. д. № 640/2012 г. на ВКС,. ІІ г. о., Определение № 3257 от 27.10.2023 г. по ч. гр.д. № 3310/2023 г. на ВКС, ІІ г. о. и мн. др., разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ГПК провежда познатото в правната теория и съдебната практика деление на сроковете на решителни и нерешителни. От тях, нормата на чл. 63, ал.

3 от ГПК изрично изключва възможността да бъдат продължавани от съда т. нар. решителни 3 срокове, а именно тези за обжалване, независимо от вида на акта – решение, определение или разпореждане, както и тези за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.

По отношение на всички останали срокове процесуалният закон допуска възможността за продължаването им. Според последователното и безпротиворечиво тълкуване в практиката на съдилищата на нормата на чл. 63, ал. 3 от ГПК, законодателната воля е тези срокове (за обжалване и за отмяна на влязло в сила решение) да бъдат с точно установена продължителност.

На тези основания не може да се уважи и направеното в т.3 от диспозитива на молбата искане, а именно да бъде разпоредено срокът за отстраняване на нередовностите на касационната жалба да започне на тече от деня на постановяване на настоящия съдебен акт за тълкуване на решението.

По тези съображения, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№20127/04.06.2025г. от адв. М. В. Г., като процесуален представител на Х. З. за тълкуване на Решение №322/24.03.2025г., постановено по в.гр.д.

№2565/2024г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, IX гр.състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 251, ал.5 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. В. Г., АК-Пловдив, с адрес: гр. П., ул.

„***, в качеството си на пълномощник на жалбоподателя Х. А. З. , ЕГН **********, за продължаване срока за обжалване на Решение №322/24.03.2025г., постановено по в.гр.д.

№2565/2024г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, I X гр.състав с 10 дни, считано от съобщаването на настоящия съдебен акт, съответно за разпореждане срокът за отстраняване нередовностите на касационната жалба да започне да тече от деня на съобщаване на настоящия съдебен акт.

Доколкото съдебният акт, постановен по реда на чл. 63 ГПК, не препятства временното или окончателното развитие на производството, нито в закона е изрично предвидена неговата обжалваемост, то същият не подлежи на инстанционната проверка.

Разпечатката съдържа 43 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a50dbfd-f4b4-4b4a-9a68-4170ecb6f990