Определение № 1168 от 09.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1168 гр. Пловдив, 09.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20225300500794 по описа за 2022 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от жалбоподателите М.Б.Д. и Х.Б.Д.., чрез тяхната майка и законен представител М.Б.Д., чрез адв. С.Л., с която моли да бъде изменено постановеното по делото Определение № 758/23.03.2022 г. по в.гр.д. 20225300500794, като се намали присъдените в полза на Б.Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, а именно 200 лв.

Счита, че постановеното определение страда от пороци, налагащи неговото изменение, като присъдения адвокатски хонорар е явно прекомерен и завишен, при съобразяване на правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от същата минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1/3 от минималния размер за една инстанция, но не по-малко от предвиденото в чл. 11, а последното е 200 лв.

Не е постъпил отговор от насрещната страна Б. К. ДР., получил препис от молбата, чрез адв. К..

Съдът счита, че молбата е допустима, подадена е в срока за обжалване на постановеното решение от заинтересована страна по делото. С представените доказателства с допълнителни молби от 12 и 13.04.2022 г., подадени от пълномощника на молителите адв. Л., е видно, че молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена по пощата на 04.04.2022 г., или същата се явява подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:

По настоящото дело 20225300500794 е постановено Определение № 758/23.03.2022 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на М.Б.Д. и Х.Б.Д.., чрез тяхната майка и законен представител М.Б.Д., чрез адв. С.Л., против протоколно определение № 1380/21.02.2022 г. по гр.дело № 18476/2021 г. по описа на РС Пловдив, като са осъдени жалбоподателите да заплатят на Б. К. ДР. сумата от 400 лв. представляваща разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Прието е, че с оглед изхода на делото и своевременно направеното искане на 1 въззиваемия Б. К. ДР. се дължат направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, установени по размер в договор за правна защита и съдействие от 14.03.2022 г.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да бъде заявено от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. Когато разноските са присъдени в закрито заседание и предвиденият в ГПК ред за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с направеното от противната страна искане и представените доказателства във връзка с разноските, искането за намаляване на разноските може да бъде заявено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. (в този смисъл трайната практика на ВКС, прим.

Определение № 196 от 29.05.2018 г. по т. д. № 1599 / 2017 г. на ВКС). Отговорът на частната жалба не се връчва на жалбоподателя, поради което частните жалбоподатели са узнали за претендираните разноски след постановяване на определението, поради което за тях с получаването му възниква правото да искат редуциране на размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, а на съда – възможността да се произнесе по така направеното възражение по 78, ал. 5 ГПК, без което не може служебно да го изменя.

Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е основателно. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид обстоятелството, че въззивното производство не се е развило в открито заседание, настоящият съдебен състав счита, че присъденото на адвокатско възнаграждение в размер 400 лв. е прекомерно. С оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено такова в минимален размер по чл. 7, ал.

1, т. 7, във вр. с чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на минимално предвидения от 200 лв. за защита в производство по частни жалби. Молбата за изменение на определението в частта за разноските се явява основателна и следва да бъде уважена, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено на 200 лв..

С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

Изменя, на осн. чл. 248 от ГПК, в частта за разноските, постановеното по настоящото въззивно частно гражданско дело № 20225300500794 Определение № 758 от 23.03.2022 г., като намалява от 400 лв. на 200 лв. (двеста лева) размера на адвокатското възнаграждение, което М.Б.Д., ЕГН**********, и Х.Б.Д.., ЕГН**********, чрез тяхната майка и законен представител М.Б.Д., ЕГН **********, и тримата с адрес град *************************************** са осъдени да заплатят на Б. К. ДР., ЕГН **********, съдебен адрес гр. ************************ Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3