Определение № 31603 от 05.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31603 гр. София, 05.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110161008 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от адв. Б. Б., в качеството му на процесуален представител на ищеца В. Х. К., за изменение на Решение № 4372/12.03.2024 г., поставено по гр.д. № 61008/2023 г. по описа на СРС, 167 състав, в частта му за разноските във връзка с дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „К. К М“ ЕАД, чрез юрк. Г, е депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил твърдения за неоснователност на същата.

Извън срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „К.Г“ ЕООД, чрез адв. Д., е депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил твърдения за неоснователност на същата.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 състав, след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира, респ. да преповтаря, приетото в цитираното Решение № 4372/12.03.2024 г. Отделно от това и само за пълнота следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на молителя, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно броя на предявените искове.

Съдът счита, че в настоящия случай не са налице основания за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените искове, на основание чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съпоставяне на фактическата и правна сложност на делото, ниският материален интерес и еднаквостта в защитните средства на ищеца по отношение на всички предявени искове, доколкото претенциите произтичат от едно и също договорно правоотношение и защитата се реализира посредством едни и същи доказателствени 1 средства, присъждането на минимално адвокатско възнаграждение върху всеки един от исковете би довело до неоснователно разместване на имуществени блага. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. трябва да се тълкува корективно, като във всяко отделно производство следва да се вземе предвид характера на предявените искове, обусловеността им и свързаността на фактическите състави за установяване на отделните вземания. Отделно възнаграждение би се дължало при условие, че по всяка от претенциите са налице различни правопораждащи факти, респ. налице е необходимост от самостоятелни процесуални усилия за защита на съответното вземане, което не е налице в настоящия случай. Този извод следва както от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща определяне на възнаграждението не само съобразно броя на предявените искове, но и вида на същите, така и от систематическото и логическо й тълкуване, ведно с разпоредбите на чл. 7 от Наредбата, уреждащи минималните възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела при различните видове искове (в този смисъл са Решение № 1952 от 11.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 7520/2019 г.; Определение № 9322 от 7.08.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7503/2022 г.; Решение № 3841 от 30.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1030/2018 г.; Решение № 3897 от 13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8719/2021 г. и др.).

Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на адв. Б. Б., в качеството му на процесуален представител на ищеца В. Х. К., за изменение на Решение № 4372/12.03.2024 г., поставено по гр.д. № 61008/2023 г. по описа на СРС, 167 състав, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2