Решение № 2620 от 29.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2620 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20241100107466 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. А. П., ЕГН:**********, постоянен адрес: гр. София, ул. „*********, срещу „Инвестбанк“АД с ЕИК:831663282, със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1404. р-н „Триадица“, бул. „*********, с която са предявени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията, предмет на Изпълнителен лист от 11.12.2012г. , издаден от Софийски районен съд на основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от дата 11.12.2012г. по гр.д. № 55189/2012г. по описа на СРС, а именно: сумата в размер на 28 975.14 евро /двадесет и осем хиляди деветстотин седемдесет и пет евро и четиринадесет евроцента/, представляваща главница по Договор за ипотечен банков кредит от 27.02.2008г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 1 104.24 евро /хиляда сто и четири евро и двадесет и четири евроцента/, представляваща договорна лихва за периода от 03.11.2011г. до 19.11.2012г.; сумата в размер на 3 044.56 евро /три хиляди четиридесет и четири евро и петдесет и шест евроцента/, представляваща наказателна лихва за периода от 03.12.2011г. до 19.11.2012г.; сумата в размер на 118.94 евро /сто и осемнадесет евро и деветдесет и четири евроцента/, представляваща такса; сумата в размер на 2 400.52 лв. /две хиляди и четиристотин лева и петдесет и две стотинки/, представляваща разноски /1 300.35 лв. държавна такса и 1100.17 лв. юрисконсултско възнаграждение/, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело № 747/2013г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838, с район на действие СГС, е от 19.05.2015г когато ЧСИ извършва въвод във владение на купувача от публичната продан на ап.49. След 19.05.2013г. до настоящия момент не са извършвани никакви изпълнителни действия, годни да доведат до прекъсване на давността, поради което и е изтекла предвидената петгодишна погасителна давност.

В законоустановения срок ответникът „Инвестбанк“АД е подал отговор на исковата 1 молба, с който е оспорил производството по делото като недопустимо. Твърди, че по молба на длъжника, с постановление от 13.05.2024г., процесното изпълнително дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради перемпция. Ответникът признава, че след 2015г. по процесното изпълнително дело не са извършвани изпълнителни действия, като кредиторът не е предявявал претенции по отношение на сумите по изпълнителния лист.

Поради това се твърди липса на правен интерес за ищеца .

При условие, че съдът приеме иска за допустим ответникът е направил признание на иска, като също твърди, че процесните суми са погасени по давност. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК се иска възлагане изцяло върху ищеца сторените по делото разноски, тъй като с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и с отговора признава напълно предявения иск.

В съдебно заседание на СГС от 10.04.2025г. ищецът е направил изменение на исковете, като се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията, предмет на Изпълнителен лист от 11.12.2012г., издаден от Софийски районен съд на основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от дата 11.12.2012г. по гр.д. № 55189/2012г. по описа на СРС, а именно: сумата в размер на 51,13 евро /, представляваща главница по Договор за ипотечен банков кредит от 27.02.2008г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1100,17лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

В съдебно заседание на СГС от 10.04.2025г. ответникът е потвърдил направеното признание, че сумата в размер на 51,13 евро /, представляваща главница по Договор за ипотечен банков кредит от 27.02.2008г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1100,17лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, не се дължат от ищеца, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 ГПК са допустими и следва да се произнесе по същество.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Определение № 304 от 17.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3451/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 58 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 309/2021 г., I т. о., ТК, и др. предмет на предявения иск по чл. 439 ГПК е единствено вземането по изпълнителното основание, което установява правото към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство и се ползва със сила на присъдено нещо между страните. Годен предмет на искова защита не са разноските в изпълнителния процес, тъй като същите не се обхващат от силата на присъдено нещо на решението, което се изпълнява. Годен предмет на искова защита е законната лихва, като законна последица на заявлението, поради това с протоколно определение от 10.04.2025г. съдът е приел, че молбата за изменение на иска така, както е направена от ищеца с молба от 09.04.2025г. е частично допустима за сумата 51,13 евро, представляваща главница по договор за ипотечен банков кредит от 27.02.2008г., ведно със законната лихва до датата на 2 подаване на исковата молба 27.06.2024г., както и сумата от 1100,17 лева представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В останалата част молбата за изменение е оставена без уважение, тъй като вземанията или не се годен обект на съдебна защита в производството по чл.439 ГПК или такива вземания не са предявявани с първоначалната искова молба.

Съгласно Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

По основателността:

Видно от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от дата 11.12.2012г. по гр.д. № 55189/2012г. по описа на СРС, както и от издаден въз основа на същата изпълнителен лист от 11.12.2012г. по ч.гр.д.№55189/2012г. на Районния съд в гр. София ищецът е осъден да заплати на „Креди Агрикол България“ЕАД посочените суми, сред които и сумата 51,13 евро, представляваща главница по договор за ипотечен банков кредит от 27.02.2008г., ведно със законната лихва до датата на подаване на исковата молба 27.06.2024г., както и сумата от 1100,17 лева представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №774/2013г. на ЧСИ М.Б..

Видно от заключението по СИЕ на в.л. И. Д., неоспорено от страните, по процесното изпълнително дело е събрана сумата в общ размер на 67 270,66лв. Същата сума е събрана в резултат на изпълнителни действия по същото дело.

Видно от същата СИЕ по процесното изпълнително дело не са събрани, като са дължими следните суми: сумата 51,13 евро, представляваща главница по договор за ипотечен банков кредит от 27.02.2008г., ведно със законната лихва до датата на подаване на исковата молба 27.06.2024г., както и сумата от 1100,17 лева представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

В отговора на исковата молба ответникът признава, че последното изпълнително действие по процесното изпълнително дело е извършено през 2015г., като оттогава не са извършвани изпълнителни действия. Изпълнителното дело е перемирано, а процесните вземания са погасени по давност.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

3

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.

2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 11.12.2012г., когато е издаден изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в процесния изпълнителен лист.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО;

Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по т. д. № 3/2020г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. Процесното изпълнително дело №774/2013г. на ЧСИ М.Б. е образувано преди 26.06.2015г., поради което до същата дата не тече погасителна давност за процесните вземания.

Между страните няма спор, че за периода 2015г. -27.06.2024г., когато е образувано настоящето дело, по процесното изпълнително дело не са извършвани изпълнителни действия.

Предвид изложеното съдът намира, че е изтекла петгодишната давност, поради което и e погасено правото на принудително изпълнение на процесните вземания. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

И двете страни претендират присъждане на направените по делото разноски.

4

Ищецът претендира разноски в общ размер на 6188,50лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза, като е представил доказателства за реалното им извършване. При първоначално предявени искове с левова равностойност от 69 712,43лв. са уважени такива с левова равностойност 1200,17лв., поради което и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 106,54лв., представляваща направени по делото разноски в съответствие с уважената част от исковете.