Определение № 2460 от 12.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2460 гр. София, 12.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20258002104884 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. О. И., чрез адв. К. П., срещу въззивно решение № 186 от 18.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 348/2024г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 10 от 22.01.2024 г., постановено по гр. д. № 159/2023 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.

С последното е :

- отхвърлен искът по чл.127, ал.2, вр.чл.59, ал.9, вр.чл.150 от СК, предявен от Д. О. И., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й. Т. Д., чрез процесуалния й представител адв.Х. Г. П. от АК – Враца, срещу Т. Д. И., за изменение на режима на лични отношения по чл.59, ал.2, пр.4 от СК на бащата Т. Д. И., с детето Й. Т. Д., като вместо определения по ГД №496/2022г. по описа на PC - Козлодуй режим, бъде определен режим на лични отношения както следва - всяка първа и трета седмица на календарния месец, за времето от 17.00 часа на петъчния ден, е преспиване при бащата, до 17.00 часа в неделя; всяка седмица на календарния месец в дните вторник и четвъртък, за времето от 17.00 часа до 20.00 часа на конкретния ден; всяка календарна година сумарно по един месец през лятото, разделен за времето от 1

15.07. до 30.07. и от 15.08. до 30.08., с преспиване при бащата; на рождения ден на бащата - 10.02. и на именния ден на бащата - 14.02., за времето от 09.00 часа до 21.00 часа на съответния ден, при съобразяване на занятията на детето в детско или учебно заведение; през четните години за Коледните празници / за времето от 24 до 28 декември / и за Великденските празници / от Велики петък до понеделник / за времето от 10.00 часа до 18.00 часа; през нечетните години за Новогодишните празници / за времето от 28.12. до 02.01. / и почивните дни за периода от 01.05. до 06.05. за времето от 10.00 часа до 18.00 часа; на рождените и именните дни на детето имат право да присъстват и двамата родители, независимо от постигнатото съгласие за упражняване на родителските права и режима на лични отношения и контакти; на рождения ден на майката / 25.06. /, независимо от гореописания режим, детето ще бъде при нея; при осъществяване на посочения режим, бащата взема от жилището по местоживеене на майката и го връща отново там.

- изменен е на основание чл.59, ал.9 от СК утвърдения е протоколно определение от дата 09.06.2022г., постановено по ГД №496/2022г. по описа на PC - Козлодуй режим относно упражняването на родителските права по отношение на детето Й. Т. Д., ЕГН: [ЕГН], местоживеенето на детето, режим на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права и издръжката на детето, като определя следния режим:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Й. Т. Д., на бащата Т. Д. И.; ПОСТАНОВЯВА роденото от съвместното съжителство на Т. Д. И. и Д. О. И. малолетно дете Й. Т. Д., да живее при бащата Т. Д. И., като определя местоживеенето на детето в [населено място], ул.„ ***„ ***, както и на всеки друг адрес, на който бащата се премести да живее, за което обстоятелство следва да уведоми майката;

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на малолетното дете Й. Т. Д. с майката Д. О. И., както следва - майката да взима и връща детето всяка първа и трета седмица от месеца - от 17.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя с преспиване, като майката взема и връща детето от адреса и до адреса на бащата; правото да взема детето при себе си за по четиридесет дни / 40 / дни през летните месеци всяка година, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и правото да взема при себе си детето всяка нечетна календарна година през Коледните празници - от 10.00 часа на 24.12. до 16.00 часа на 29.12.; всяка четна календарна година по време на новогодишните празници - от 10.00 часа на 28.12. до 16.00 часа на 02.01.; всяка нечетна календарна година по време на Великденските празници - от 16.00 часа на Велики петък до 16.00 часа в понеделник, всяка четна календарна година на рождения и именния ден на детето с преспиване, на рождения ден на майката - 25.06., както и по всяко друго време по споразумение между родителите; ПОСТАНОВЯВА на основание чл.59, ал.9, 2 вр.ал.3 от СК бащата Т. Д. И. да осигури подходящи условия за осъществяване на отдалечена връзка на детето Й. Т. Д., с майката Д. О. И., посредством подходящи телекомуникационни средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка, като бъде осигурена възможност майката да разговаря с детето по телефон и чрез интернет свободно, в рамките на определения от съда режим за лични контакти, както и извън него по преценка на бащата и в рамките на свободното си време, съобразно дневния режим, определен от бащата;

ОСЪЖДА Д. О. И. да заплаща на малолетното си дете Й. Т. Д., чрез неговия баща и законен представител Т. Д. И., месечна издръжка в размер на 233.25 лева / двеста тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки / до 15-то число на месеца, за който се отнася, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане; ПОСТАНОВЯВА на основание чл.138а, ал.З от СК двамата родители Т. Д. И. и Д. О. И., заедно или поотделно, но всеки съвместно с детето Й. Т. Д., да ползват дългосрочна социална услуга в Център за обществена подкрепа с участието на психолог за подобряване и възстановяване на връзката родител - дете; подобряване на комуникацията и родителското сътрудничество между майката и бащата; спазване на режима на лични отношения на детето с майката и създаване на подходящ график за общуване по телефон; консултация на родителите за невъвличане на детето в конфликти и осигуряване на правото му да контактува свободно с всеки един от тях, както и активно участие на страните в отглеждането му предвид споделените родителски права; РАЗРЕШАВА на малолетното дете Й. Т. Д., чрез неговия баща и законен представител Т. Д. И. да бъде издаден документ - задграничен паспорт за пътуване в чужбина, без да е необходимо за целта съгласието на майката Д. О. И., след изтичане на валидността на сегашния международен паспорт с №386476272, издаден на 03.10.2019г. от МВР и валиден до 03.10.2024г.;ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на майката Д. О. И., ЗА ТОВА малолетното дете Й. Т.

Д., само със съгласието на своя баща и законен представител Т. Д. И., да осъществява неограничен брой задгранични пътувания до страни - членки на ЕС, до Република Сърбия, Република Северна Македония и Република Турция с цел почивка, екскурзия или училищно мероприятие за срок от шест години, но за не повече от 50 дни годишно, считано от влизане на решението в законна сила, придружавано от баща си Т. Д. И., или посочено от него пълнолетно лице, като пътуванията се осъществяват съобразявайки се с определения режим на лични отношения на детето Й. Т. Д., с майката Д. О. И.;

Със същото решение е отхвърлено искането за допускане на предварително изпълнение на решението по чл.127а от СК и са присъдени разноски .

С това решение съдът е указал на ДСП - К. и ДСП - К. да издадат на страните 3

Т. Д. И. и Д. О. И. направление за ползване на дългосрочна социална услуга в Център за обществена подкрепа с участие на психолог по местоживеене на страните и детето, и да окажат съдействие на страните при ползване на постановената с настоящето решение социална услуга, както и да предприемат мерки за закрила в семейна среда на основание чл.23 от Закона за закрила на детето.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т.

3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да се предоставят родителските права на майката, за определяне на режим на контакти на детето с бащата и осъждане на последния да заплаща издържка за детето.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът пространно излага касационните си оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, несъгласието си с анализа на доказателствата, извършен от съда, както и с решаващите изводи по същество на спора, преповтаряйки изложеното в самата касационна жалба. Във втората част на изложението посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните правни въпроси: 1/ „Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство?“ – твърди противоречие с ППВС №1/53г.,ППВС№7/65г., ППВС№ 1/85г. и решение по гр.д.№2736/2017г. на ІV ГО на ВКС; обосновава наличието на противоречие с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата във връзка с въпроса реално ли е осъществено домашно насилие от страна на майката спрямо детето, както и, че въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, но не е изложил собствени фактически и правни изводи; 2/ „Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си с наличието на парафилия като описаното състояние липсва от 547 случая на парафилни състояния, описани от клиницистите?- във връзка с този въпрос се позовава на ППВС, посочени и във връзка с първия въпрос, като обосновава твърдението си за противоречие с оплакванията за неправилност и необоснованост на фактическите и правни изводи на съда и неправилна интерпретация на заключението на вещото лице;

3/ „Бил ли е длъжен въззивният съд да обсъди всички факти, взаимовръзката между тях при обосноваване на своите правни изводи, за да приеме, в конкретния случай, че Т. И. притежава необходимия родителски капацитет и да му предостави родителските права на Й. Т., или би следвало да предостави упражняването на родителските права на моята доверителна при изпълнено задължение за изследване на взаимовръзката между фактите имащи значение за изхода на делото?- счита, че липсата на такова обсъждане е довела до 4 постановяване на решение, което е в противоречие с практиката на ВКС по тези въпроси, обективирана в Решение № 27/02.02.2015год на ВКС по гр.дело №4265/2014год. на ІV г.о.,Решение № 331/19.05.2010год. по гр.дело №257/2009год. на ВКС ІV г.о., Решение № 457/01.07.2010год. на ВКС по гр.дело №1264/2009год. на ВКС ІІІ г.о.

В изложението си касаторът посочва, че така поставените процесуалните въпроси са относими към правомощията на въззивната инстанция като инстанция по същество и прилагането разпоредбата на чл.272 ГПК, чл.235,ал.2 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК – позовава се на Р №63/2015г. по т.д.

№.674/2014г., II т.о., Р №186/2015г. по гр.д.№4465/2014, IV г.о.

Поддържа, че са налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсва формирана съдебна практика, „която да е дефинирала какво представлява парафилията в релация кърмене на детето като при това определяне да са използвани възможните обективни критерии, които да допринесат най-общо за изясняване на причините, последствията, възможните предписани от клиницистите и практиката пътища за детайлната отлика между двете фактически състояния, а именно смученето на майчината гръд като проява на парафилия и смученето на майчината гръд като резултат от кърмене на детето. Според касатора следва да се има предвид, че по парафилията като заболяване има налични решения на ВКС, но те касаят други нейни проявни форми, нямащи нищо общо с конкретния случай.

Поддържа също така, че е налице и очевидна неправилност на постановеното решение, която се изразява в следното: „ОС Враца е извършил грубо нарушение на процесуалните норми на защита, с приемането, че непроверена и непризната и недоказана парафилия като теоретична конструкция и нейното практическо проявление /кърменето на детето/ е годна да обуслови и обоснове правните изводи и заключения на съд, реално ОС Враца очевидно неправилно е интерпретирал фактическите твърдения, грубо е нарушил правилата на формалната логика извел е правни изводи от несъществуващи научни постановки, предоверил се е на псевдонаучни твърдения и концепции, за които вещото лице на два пъти заявява „може и да бъркам“ и това е обусловило очевидна неправилност на решението“.