Определение № 259 от 17.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. Варна, 17.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно търговско дело № 20263001000159 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 66, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № при ДОС 2735/03.04.2026 г., подадена от Н. С. В. и М. С. А., чрез адвокат П. М., срещу Определение № 182/27.03.2026 г., постановено по т. д. № 126/2025 г. по описа на ДОС.

Агументите по частната жалба се свеждат до твърдение за неправилно приложен закон с искане за отмяна на съдебния акт. В конкретика се сочи, че даденото от първоинстанционния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 64, ал.2 от ГПК е неправилно, доколкото безспорно от доказателствата, събрани в това производство, се установява наличието на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и е причина за пропускане на срока. Проц. представител адв. М. е с внезапно влошено здравословно състояние и освен това е избрала опция за получаване на съобщения, през ЕПЕП, по който начин е следвало да бъде уведомена за Разпореждане № 827/26.09.2025 г. Отделно настоява, че поначало указанията на съда по цитираното разпореждане са незаконосъобразни, доколкото в нарушение на чл. 47 от ХОПЕС и разпоредбите на чл. 29 от ГПК е вменено задължение на ищците да заплащат разноски за особен представител на юридическо лице.

С оглед процесуалния етап на производството пред ДОС, при отсъствие на конституиран ответник, чл. 276, ал.1 от ГПК не се прилага.

Жалбата е допустима за разглеждане и депозирана в срока за обжалване на Определение № 182/27.03.2026 г. от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване.

Производството пред ОС Добрич е образувано по предявен от Н. С. В. и М. С. А., чрез упълномощен проц. представител конститутивен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна решения на ОС на „АГРОСПЕКТЪР“ ООД, проведено на 25.09.2025 г.

С Разпореждане № 827/26.09.2025 г., на осн. чл. 129, ал.2 от ГПК, съдът е указал на ищците отстраняване на пречки по съдопроизводството, 1 изразяващи се в необходимостта от предплащане на разноски за назначаване особен представител на ответното дружество в хипотезата на чл. 29, ал.4 от ГПК, доколкото ищецът е единствен представляващ ответното дружество и е налице противоречие в интересите между представляван и представител.

Съобщението е изпратено на адреса на адвокатската кантора и е получено от колега на адв. М., на 07.10.2025 г., респективно в срока, изтичащ на 14.10.2025 г. страната е проявила процесуална пасивност, а като последица е постановено и Разпореждане № 899/20.10.2025 г., с което, на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК, исковата молба върната и производството по делото прекратено.

По отношение на горецитираното разпореждане е проведен инстанционен контрол по почин на ищците. С определение по възз.ч.т.д. № 497/2025 г. на ВАпС обжалваният акт е потвърден, а въззивният акт недопуснат до касационен контрол с Определение № 257/28.01.2026 г., постановено по ч.т.д. № 47/2026 г. по описа на ВКС, 1во ТО. В това производство е разрешен въпроса досежно правилността на дадените от първоинстанционня съд указания по чл. 29, ал.4 от ГПК. Този въпрос се явява заявен извън предметните предели на настоящото дело, респективно не се дължи нарочно произнасяне по повторното му въвеждане с частната жалба.

Молбата за възстановяване на срок е депозирана на 22.10.2025 г. (л. 36 по делото на ДОС), в срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК, с оглед датата на Разпореждане № 899/20.10.2025 г. и правилно е разгледана след като преюдициалният въпрос досежно пропускането на срока е разрешен окончателно в производството по обжалване на прекратителното разпореждане на ДОС.

По същество частната жалба е основателна, доколкото анализът на релевантните факти и представените доказателства налага извод за осъществен фактически състав по чл. 64, ал. 2 от ГПК.

В съдебната практика се застъпва трайно становището, че „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК са тези, възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса, като внезапното заболяване е сред тях. Препятствието трябва да е освен изненадващо и непреодолимо, да продължава през периода на срока и да е единствена причина за пропуска.

От събраните в производството доказателства се установява, че с експертно решение от 18.10.2023г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина – Варна“ ЕАД на адв. П. В. М. е определен 50% трайна неработоспособност със срок до 01.10.2026г. и вписани придружаващи заболявания хронично посттравматично главоболие и световъртеж от централен произход. В срока за изпълнение на дадените от съда указания (от 07.10.2024г. до 14.10.2024г.) адв.

М. е била извън гр. Варна във връзка с възникнало усложнение на нейното заболяване. Последното се установява от представена служебна бележка от Хотел „Макси“ гр. Велинград, според която на адв. М. са извършвани процедури в периода 08.10.2025 г. – 17.10.2025 г., както и от дадените пред първоинстанционния съд показания на св. В. – колега по кантора.

В анамнезата, в решението на ТЕЛК се сочи, че адв. М. е претърпяла ПТП като пешеходец с дифузна травма на главен мозък и счупване на дяска ключица през 2016 г. като периодично са налице оплаквания от замайване, 2 залитане и силно главоболие. В резултат на ПТП същата е и с придружаващи заболявания, в това число хронично посттравматично главоболие и световъртеж от централен произход. От друга страна, от служебната бележка за проведените рехабилитационни процедури се установява, че са налице предписания по ТЕЛК за провеждането им. Необходимостта от такава процедура, при отсъствие на данни за предварително планиране, следва да се възприеме за внезапно възникнало препятствие от обективен характер за периода, в който е следвало да се изпълнят указанията по Разпореждане № 827/26.09.2025 г. В допълнение следва да се посочи, че избраният от ищеца предпочитан начин за връчване на съобщения е през ЕПЕП. Видно от материалите по т.д .№ 126/2025 г. на ДОС, не само депозирането на исковата молба е чрез портала за електронно правосъдие, но и всички останали молби и искания, включително настоящата частна жалба. С извършването на процесуалното действие в електронна форма страната се е съгласила да приема електронни изявления и документи, съобщения и призовки в производството (чл. 38а ал.3 от ГПК) и това е очакваният от нея начин за комуникация със съда, който би позволил на процесуалния представител да бъде информиран за разпорежданията на съда и да следи за движението на производството дистанционно. Препятствието за процесуалния представител следва да се приравни на пропуск на срока по особени непредвидени обстоятелства и за страната, която представлява.

При гореформирания извод, обжалваното определение ще бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Указанията, за чието изпълнение се иска възстановяване на срок, свързани със заплащане на разноски за особен представител са изпълнени (платежно нареждане от 06.11.2025 г., л. 53 по делото на ДОС).

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 182/27.03.2026 г., постановено по т. д. № 126/2025 г. по описа на ДОС.

ВЪЗСТАНОВЯВЯ срока по молба вх. № 6965/22.01.2025 г., допълнена с молба вх. № 6974/22.10.2025 г., депозирана от ищците, чрез проц. представител, за изпълнение на Разпореждане № 827/26.09.2025 г. и връща делото на ОС Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3