Акт № 41118 от 05.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41118 гр. София, 05.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20261110119451 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.

К. Д. срещу „еом“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника суми по Договор за потребителски кредит № 676245 от 26.05.2016 г., сключен с „Кредисимо“ АД и цедиран на ответника;

2. Осъдителен иск с посочено правно основание чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, вр. чл. 39 от Закона за защита на личните данни ЗЗЛД) — за осъждане на ответника „еом“ ЕАД да предприеме необходимите действия за заличаване на всички данни, свързани с ищеца като длъжник по Договор за потребителски кредит № 676245 от 26.05.2016 г., от базата данни на Централния кредитен регистър (ЦКР) към Българската народна банка.

При извършване на задължителната служебна проверка за допустимостта на производството и валидността на предявените искове, съдът констатира следното:

Искът за защита на субективни права срещу обработване на лични данни по Регламент (ЕС) 2016/679 и за заличаване/коригиране на информация в Централния кредитен регистър попада под специалния процесуален режим на чл. 39 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Съгласно константната и задължителна съдебна практика на смесените петчленни състави на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, постановена по реда на чл. 135, ал. 5 от АПК (Определение № 4 от 27.01.2026 г. по адм. д. № 41/2025 г.; Определение № 7 от 11.03.2025 г. по адм. д. № 5/2025 г.; Определение № 5150 от 11.11.2025 г. по к. ч. гр. д. № 2355/2025 г.), нормата на чл. 39 от ЗЗЛД установява специален ред за съдебна защита по АПК пред административните съдилища, който 1 изключва общия исков ред по ГПК. Законът не прави разграничение дали администраторът на лични данни е публичноправен орган или частноправен субект (търговско дружество, финансова институция или цесионер).

Исканията на физически лица, насочени срещу търговски дружества в качеството им на администратори на лични данни, за преустановяване на обработването, заличаване на лични данни или коригиране на подадени данни към регистри (включително ЦКР), са подведомствени на административните съдилища и подлежат на разглеждане по реда на АПК, а не по ГПК (така и Определение № 2032 от 27.02.2025 г. по ч. адм. д. № 1479/2025 г. на ВАС, Пето отделение; Решение № 10167 от 22.10.2025 г. по к. адм. д. № 3675/2025 г. на ВАС, Пето отделение).

В практиката на ВКС (Определение № 1092 от 21.11.2023 г. по к. ч. тр. д.

№ 1646/2023 г., II т. о.; Определение № 406 от 07.06.2023 г. по к. ч. тр. д. № 84/2023 г., I т. о.) също се приема, че задълженията на институциите по Наредба № 22 на БНБ за подаване на информация в ЦКР имат регулаторен административен характер и гражданският съд в исковия процес не може да осъжда финансова институция да подава или заличава определени данни в публичния регистър.

Предвид изложеното, съединените претенции подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред — по ГПК пред гражданския съд и по АПК пред административния съд, поради което на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК съдът следва да раздели производството по двата иска. Производството пред Софийския районен съд по иска за защита на личните данни с правно основание чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, вр. чл. 39 от ЗЗЛД следва да бъде прекратено поради неподведомственост на гражданския съд и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 128, ал. 1 и чл. 133 от АПК делото в тази му част да бъде изпратено по компетентност на надлежния съд - Административен съд - София – град.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗДЕЛЯ производството по предявения от М. К. Д., ЕГН **********, срещу „еом“ ЕАД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на суми по Договор за потребителски кредит № 676245 от 26.05.2016 г., от производството по предявения осъдителен иск за защита на личните данни с правно основание чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, вр. чл. 39 от ЗЗЛД за предприемане на действия по заличаване на данните на ищеца като длъжник по процесния договор от базата данни на ЦКР.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19451/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 128-ми състав, В ЧАСТТА по предявения от М. К. Д. срещу „еом“ ЕАД иск с правно основание чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, вр. чл. 39 от ЗЗЛД, и ИЗПРАЩА делото в прекратената част по компетентност на Административен съд София – град, ведно със заверен препис от 2 исковата молба, приложените към нея писмени доказателства и настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3