Решение № 5139 от 24.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11621/2023
- Вид
- Решение № 5139
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, Герасим Ангелов Пенчев
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.209, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5139 гр. София, 24.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Иванина Ив. Пъстракова
Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511621 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 10676 от 21.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 3 415/2023 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав е отхвърлен предявения от „Ню Проджектс Консулт” ЕООД, ЕИК 202054931 срещу 51-во Средно училище „Елисавета Багряна“, БУЛСТАТ 000668081 иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 415,72 лева, представляваща стойността на доставените и незаплатени плодове за м.11.2018 г., ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по гр.д.№ 62 551/2023 г. на 35 състав, като неоснователен и недоказан.
Със същия акт на основание чл.78, ал.3 ГПК „Ню Проджектс Консулт” ЕООД е осъден да заплати на 51-во Средно училище „Елисавета Багряна“ сумата 545,00 лева – разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Ню Проджектс Консулт” ЕООД, гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че решението е недопустимо, съотв., че същото е неправилно поради нарушения на материалния закон, постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Моли въззивният съд да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения от жалбоподателя положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК за сумата 2 415,72 лева, ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по гр.д.№ 62 551/2023 г. на 35 състав.
Ответникът по жалбата – 51-во Средно училище „Елисавета Багряна“, гр.София с депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор, е оспорил въззивната жалба в цялост, като е релевирал съображения за неоснователност на наведените в нея оплаквания.
Не претендира присъждането на разноски за въззивното производство.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за 1 установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно, но че същото е недопустимо.
В нормативната уредба не е налице легална дефиниция за недопустимо съдебно решение, на е безспорно в теорията и в константната съдебна практика, в т.ч. и задължителната такава, обективирана в т.9 на ППВС № 1/10.11.1985 г., че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо.
В т.9 на ППВС е посочено, че в тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството, а в случаите на недопустимост поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второинстанционният съд следва да изпрати делото за разглеждане на компетентния орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
Съгласно т.7 на Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. по гр.д.№ 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, което е запазило значението си и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г., когато пред въззивния съд, респ. пред ВКС, са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящите инстанции и прекратява производството.
По разглеждания въпрос са дадени разрешения и в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че извън хипотезата на конституиране на надлежен ответник за разглеждане на делото с негово участие, в останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на Тълкувателно решение № 1/2001 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е, че аналогично на разпоредбата на чл.209, ал.1 ГПК /отм./, чл.270 ГПК - в сила от 01.03.2008 г., не предвижда обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба, откъдето следва, че въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, като при неизпълнение на указанията да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл.270, ал.3 ГПК.
Исковата молба е нередовна, когато не отговаря на изискванията, посочени в разпоредбите на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127, ал.1 и чл.
128 ГПК въззивният съд е длъжен да даде указания за отстраняване на недостатъците по реда на чл.129, ал.2 ГПК във връзка с чл.129, ал.4 ГПК.
В конкретния случай с протоколно определение от 18.03.2025 г. решаващият състав на СГС е оставил исковата молба без движение като на ищеца „Ню Проджектс Консулт” ЕООД – въззивник в настоящото производство, е дадена възможност на основание чл.129, ал.4 ГПК във връзка с чл.129, ал.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да отстрани констатираното противоречие в обстоятелствената част и 2 петитума на същата като ясно посочи претендираната сума – предмет на предявения от него установителен иск дали касае доставки на плодове за м.ноември 2018 г. или за м.декември 2018 г., като при уточнението да съобрази и че предметът на исковото производство по чл.422 ГПК следва да съответства на предмета на подаденото заявление, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Със същия съдебен акт ищецът „Ню Проджектс Консулт” ЕООД е предупреден и за неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията на съда, а именно, че исковата му молба ще бъде върната, първоинстанционното решение – обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Указанията на съда, които са подробни и ясни, ведно с неблагоприятните последици от тяхното неизпълнение, са надлежно връчени на ищцовото дружество на 13.01.2026 г., като в дадения законов едноседмичен срок същите не са изпълнени. „Ню Проджектс Консулт” ЕООД не е предприел никакви действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба и недостатъците й не са отстранени.
С оглед горните обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за връщане на исковата молба като нередовна на основание чл.129, ал.3 ГПК във връзка с чл.129, ал.4 ГПК. Като последица от неотстраняването на констатираните недостатъци на исковата молба следва да бъде обезсилено като недопустимо обжалваното от „Ню Проджектс Консулт” ЕООД решение на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, тъй като решението в тази му част е постановено по ненадлежно предявен иск, а производството по делото – да бъде прекратено.
На основание чл.78, ал.4 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 545,00 лева – адвокатско възнаграждение, равностойни на 278,65 евро.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№ 16993 от 23.01.2023 г., подадена от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД срещу 51-во Средно училище „Елисавета Багряна“, като нередовна на основание чл.129, ал.3 ГПК във връзка с чл.129, ал.4 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА решение № 10 676 от 21.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 3 415/2023 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, като недопустимо на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производство по делото.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт” ЕООД, ЕИК 202054931 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Самоков“ № 28, вх.“З“, ет.1, ап.11 да ЗАПЛАТИ на 51-во Средно училище „Елисавета Багряна“, БУЛСТАТ 000668081, с адрес: гр.София, район „Красно село“, ж.к.“Хиподрума“, ул.“Софийски герой“ № 28 на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата 278,65 евро – разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3