Решение № 253 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Валя Рушанова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора М. Гр. К. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200024 по описа за 2026 година

Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура- гр. Варна срещу решение №141 от 21.11.2025 г., постановено по ВНОХД №20253000600236, по описа на Апелативен съд- гр. Варна, с което е изцяло потвърдена присъда №10 от 21.05.2025 г., постановена по НОХД №20243300200386 по описа на Окръжен съд- гр. Разград.

С присъдата подсъдими подсъдимият О. А. Ч. е признат за невиновен в това, че за времето от месец септември 2010 г. до 31.08.2015 г. в гр. Кубрат, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице- заместник кмет на Община Кубрат, подписвал без да упражнява реален контрол документи с невярно съдържание, съставени по договор от 21.09.2005 г. с предмет- сметосъбиране, извозване и депониране на твърди битови отпадъци от територията на Община Кубрат е с това причинил значителни щети на Община Кубрат в особено големи размери- 1 259 228, 19 лева, които представляват протоколираните и платени за периода в повече от реално депонираните в регионално депоРазград, като случаят е особено тежък, като на основание чл.304 НПК съдът е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.219, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК.

С присъдата подсъдимият Б. И. Б. е признат за невиновен в това, че за същия периодот месец септември 2010 г. до 31.08.2015 г., в условията на продължавано престъпление, като собственик и управител на дружествата „*****“ ЕООД, „*****“ ЕООД, „******“ ЕООД, „******“ ЕООД, „******“ ЕООД, „******“ ЕООД, „*******“ ЕООД- всичките регистрирани в гр. Варна, чрез съставяне и използване на документи с невярно съдържание, 1 което се изразявало в протоколираните и платени за периода в повече от реално депонираните в регионално депо- Разград твърди отпадъци, сам и с подсъдимия Ч. и с В. С.

Б.а (починала) дал възможност на посочените по- горе дружества да получат без правно основание имущество на Община Кубрат- сумата от 1 259 228, 19 лева, като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, като на основание чл.304 НПК този подсъдим е изцяло оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.212, ал.5, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК.

С въззивното решение постановената първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена.

В касационния протест са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

В протеста прокурорът от Апелативна прокуратура- гр. Варна е отразил оплаквания за неправилен анализ на събраните в хода на воденото наказателно производство доказателства. Поддържа, че предходните съдебни състави погрешно са приели, че подсъдимия Ч. не е имал ангажимент да контролира извършването на дейноста по сметосъбиране и извозване на битови отпадъци. Твърди, че това задължение е произтичало от естеството на длъжността, която е заемал, а именно зам. кмет на Община Кубрат. Моли да бъде отчетено и това, че дължимия от Ч. контрол е изисквал да бъде следен и обема на събраните и депонирани отпадъци, като очевидно такъв не е бил осъществяван, защото в хода на производството е било установено, че за инкриминирания период са били депонирани в пъти по- малко отпадъци от отразените в протоколите по договора и издадените въз основа на тях фактури. Твърди, че в резултат на липсата на контрол Община Кубрат е претърпяла значителна щета в размер на 1 259 228, 19 лева, която представлява заплатена стойност на недепонирани отпадъци. Моли да бъде прието, че това обстоятелство е безспорно установено не само от приетата по делото експертиза, но и от докладите на АДФИ и конкретно от доклада на свидетелката Д.- служител на агенцията, извършила контрол на изпълнението на договора.

В протеста се твърди, че неправилното установяване на фактите по делото са довели до погрешния извод, че подсъдимият Ч. не е осъществил състава на престъплението по чл.219, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, а подсъдимият Б.- на това по чл.212, ал.5, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, което представлява неправилно приложение на материалния закон.

В касационния протест се съдържа и оплакване, че въззивният съд е нарушил процесуалния закон, като това е довело до нарушаване на процесуалните права на държавното обвинение. Конкретни доводи в подкрепа на това оплакване не са посочени. В протеста не е отразено и кои процесуални права на държавното обвинение се твърди, че са засегнати.

На тези основания се прави искане атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В хода на проведеното касационно съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа протеста. Твърди, че неправилно въззивният съд е отдал твърде голяма значение на съставените план- сметка за отделните периоди, като погрешно е приел, че той определя дължимите от възложителя Община Кубрат по договора средства. Моли да бъде отчетено това, че в договора е посочено, че плащанията по него следва да бъдат правени въз основа на двустранно подписан протокол за приемане на работата и издадена по този протокол фактура, като отчитането на дейността трябва да зависи от обема на извършената работа.

Поддържа, че в хода на производството е било установено по несъмнен и категоричен начин, че депонираните отпадъци са били в пъти по- малко от отразените в двустранните 2 протоколи и заплатени от Община Кубрат, като твърди, че по този начин и двамата подсъдими са осъществили съставите на престъпленията, в извършването на които са обвинени.

На тези основания моли протеста да бъде преценен като основателен и решението на въззивния съд да бъде отменено.

Подсъдимият Ч., редовно уведомен за касационното съдебно заседание не се явява и не взима отношение по касационния протест.

Подсъдимият Б., редовно уведомен за касационното съдебно заседание не се явява и не взима отношение по касационния протест.

Защитникът на двамата подсъдими, редовно уведомен за касационното съдебно заседание не се явява и не взима отношение по касационния протест.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационният протест е неоснователен.

По оплакванията за допуснатите нарушения на процесуалните правила Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за непълен и погрешен доказателствен анализ, като в протеста се твърди, че неправилно въззивният съд е интерпретирал доказателствените източници, като погрешно е приел, че за подсъдимия Ч. не е съществувало задължение да контролира количеството заплащани от Община Кубрат твърди битови отпадъци по сключения договор за сметосъбирането и депонирането им с дружествата, управлявани от подсъдимия Б.. В касационния протест не са посочени кои доказателства или доказателствени средства са интерпретирани погрешно, респективно как е следвало да бъдат ценени.

Преди да се отговори на това възражение касационният съд намира за необходимо да отбележи, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание законодателят не е предвидил.

При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

При внимателен преглед на огромния обем от доказателства, събрани в хода на воденото досъдебно производство, може да се направи извод, че същите не са противоречиви, а напротив установяват по несъмнен и категоричен начин релевантните за изхода на делото обстоятелства. Няма спор за длъжностното качество на подсъдимия Ч., за времето, през което той е изпълнявал задълженията си като заместник кмет на Община Кубрат, както и за задълженията му съобразно длъжностната му характеристика и приложените по делото заповеди №1078/2009 г., 1071/2010 г., №925/2011 г., №1088/2012 г., 3

№1103/2013 г., №1027/2014 г. и №1246/2015 г. с които са му делегирани правомощия, свързани с контрол на изпълнение на сключен договор за събиране, извозване и депониране на битови отпадъци.

По делото не се спори и за съдържанието на сключения на 21.09.05 г. договор за обществена поръчка с предмет извършване на посочената по- горе дейност и конкретно поетите ангажименти от страна на дружеството- изпълнител и дължимото му възнаграждение. Не спорно и това, че в изпълнение на договора страните по него е следвало да съставят ежемесечни двустранни протоколи и въз основа на тях се издавали и фактури, като протоколите били подписвани от подсъдимия Ч., като представител на Община Кубрат, а голямата част от тях и от подсъдимия Б..

В хода на производството са безспорно установени дружествата, които са изпълнявали през инкриминирания период дейността по събиране, извозване и депониране на битови отпадъци, както и това, че те са били правоприемник на дружеството, което е сключило договора от 2005 г., както и това, че техен управител е бил подсъдимия Б..

Установено е и съдържанието на инкриминираните двустранни протоколи и това на издадените фактури. Установени са били и стойностите на приетите от Общински съвет- гр.

Кубрат годишни план- сметки за инкриминирания период.

В рамките на воденото производство не са били установени конкретните количества събрани твърди битови отпадъци (измерени в тонове) за инкриминирания период, като в приетите по делото заключения на експертизи с поставена задача за установяването им те са определени на базата на осреднена величина на обеми, съобразно количествата за населени места и общини със сходна територия и население.

Единственият спор между страните в производството е по отношение на конкретните задължения, които са били поети от страните по договора за изпълнение на обществена поръчка от 21.09.2005 г. , сключен между Община Кубрат и дружеството „*****“ ЕООД за сметосъбиране, извозване и третиране на битови отпадъци.

Касационният съд изцяло споделя изводите на въззивната инстанция, че от съдържанието на сключения договор не може да бъде прието, че уговореното между страните по него възнаграждение за изпълнителя зависи от количеството на събраните битови отпадъци, определен на база обем или тежест. В чл.3, ал.1 на договора е отразено, че възложителят дължи на изпълнителя месечно възнаграждение, представляващо 1/12 от годишния размер, определен съобразно план- сметка на необходимите разходи по чл.66 ЗМДТ за съответната година, като съгласно чл.3, ал.2 от договора тази цена се коригира ежегодно на базата на приетата от Общински съвет- гр. Кубрат план- сметка. Задължението за изплащане на възнаграждение на изпълнителя е предвидено и в чл.5, ал.1 от договора, както и в чл.5, ал.2 е посочено, че възложителят дължи да организира контрол по спазване на изискванията на наредбите на Общински съвет гр. Кубрат във връзка с поддържане на чистотата на населените места и управлението на отпадъци.

В чл.3, ал.2 на договора било отразено и задължението на страните заплащането да бъде извършвано въз основа на фактури, съставени от изпълнителя и двустранно подписан протокол за приемане на извършената работа, като не било определено съдържанието на този протокол.