Определение № 231 от 06.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. Плевен, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Частно наказателно дело № 20264400200150 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 НПК

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 213, ал. 4 от НПК, по повод депозирана жалба от Р. Д. Д. срещу Постановление на Окръжна прокуратура – Плевен, за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. №5248/2025г., потвърдено с Постановление №6/08.01.2026г., на Апелативна прокуратура – Велико Търново.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на постановлението на Окръжна прокуратура – Плевен, като се твърди, че извършената проверка е непълна, не били изяснени всички относими факти и обстоятелства, както и че са направени неправилни правни изводи относно липсата на данни за извършено престъпление.

Съдът след като се запозна и обсъди изложеното в жалбата, доказателствата по делото, обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.213, ал.4 от НПК и от субект притежаващ необходимата процесуална легитимация за това, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От приложените към настоящото дело пр.пр №5248/2025г., по описа на Окръжна прокуратура – Плевен и пр.пр № 6/2026г. на Апелативна прокуратура – Велико Търново се установява следното:

Р. Д. Д. е подала жалба до ВКП, която служебно е препратена на ОП Плевен, срещу действията на ЧСИ В.С., с рег. №*** по негово изпълнително дело №301/24, с оплаквания, че ЧСИ:

1 . съставил официален документ с невярно съдържание (Покана за доброволно изпълнение №7818/16.04.2025 г.), тъй като отразил размера на 1 дълга към 30.04.2025 г., вместо към 16.04.2025 г., когато изпратил поканата;

2. превишил служебните си правомощия по ЗЧСИ , тъй като жалбоподателката получила две съобщения по изпълнителното дело с Изх.

№16658/07.08.2025 г. и с Изх.№19381/11.09.2025 г. (приложени като доказателства), които били само с печат от друг ЧСИ – „помощник – частен съдебен изпълнител И.С.“.

Въз основа на тези оплаквания, жалбоподателката иска от прокуратурата „да допусне пълна проверка на ЧСИ В.С. и „помощник – частен съдебен изпълнител И.С.“.

Прокурорът от ОП Плевен Лазаров, съобразявайки представените от жалбоподателката писмени доказателства

Изпълнителен лист

№46/22.01.2024г., Съобщения с №16658/07.08.2025г. и с №19381/11.09.2025г., както и процесната покана за доброволно изпълнение (ПДИ)

№7818/16.04.2025г., с Постановление от 08.12.2025 г. приел, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и е отказал да образува досъдебно производство.

В мотивите си е посочил, че предмет на престъплението по чл. 311 НК може да бъде единствено удостоверителния документ, какъвто ПДИ не представлява. Посочено е също, че евентуални несъответствия или спор относно размера на задължението представлява въпрос относно законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, който подлежи на контрол по реда на ГПК, а не обуславя наказателна отговорност.

Срещу това постановление Д. е подала жалба до горестоящата прокуратура, прилагайки още документи – Уведомително писмо от Служба по вписванията – Никопол, че на 16.05.2025 г. по изпълнителното дело на ЧСИ В.С. е вписана възбрана върху идеалните части на недвижими имоти, собственост на жалбоподателката; Аренден договор от 27.01.2009 г.; Писмо от МДТ при Община Плевен до жалбоподателката от 09.08.2019 г. относно предоставяна информация и отчетност за лек автомобил с рег.№ ***.

С Постановление № 6/08.01.2026 г., прокурор в Апелативна прокуратура – Велико Търново е потвърдил постановлението на Окръжна прокуратура – Плевен за отказ да се образува досъдебно производство, като е приел, че извършената проверка е пълна, всестранна и обективна, а събраните по преписката материали не разкриват достатъчно данни за извършено документно престъпление или такова по служба.

Разпоредбата на чл.213, ал.4 НПК, въвежда съдебен контрол върху потвърдените чрез прокурорския инстанционен контрол постановления за отказ да се образува досъдебно производство, поради което Окръжен съд – Плевен в пределите на своите правомощията, следва да извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на постановлението, като прецени дали събраните по преписката материали разкриват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

Повод за възникналото съмнение у жалбоподателя за евентуално извършено престъпление е ПДИ, за която се твърди, че съдържа невярна информация относно размера на дължимото задължение, отразена от ЧСИ С..

2

Основание за образуване на досъдебното производство са наличието на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. В настоящия случай, само първата кумулативна предпоставка е налице – подадената жалба до прокуратурата, но няма достатъчно данни за извършено престъпление – нито документно, нито длъжностно престъпление.

За да е осъществен състав на престъпление по чл. 311 НК, е необходимо длъжностно лице да състави официален удостоверителен документ, в който съзнателно удостоверява неверни факти с правно значение, възприети от него или настъпили пред него, като документът има самостоятелна доказателствена сила относно тези факти.

Поканата за доброволно изпълнение е документ, който има съществено процесуално значение в изпълнителното производство, с нормативно предвидено съдържание.

С изпращане на ПДИ съдебният изпълнител изпълнява повелята на чл.

428, ал. 1 ГПК да покани длъжника да плати задължението си в двуседмичен срок.

Задължителното нормативно предвидено съдържание на поканата е уредено от чл. 428, ал. 2 ГПК: името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.

В поканата надлежно е посочено задължението, както е установено от съда в изпълнителния титул - Изпълнителен лист №46/22.01.2024г., издаден въз основа на акт, подлежащ на принудително изпълнение по реда на ГПК Решение №1246/04.01.2021 г. по ГрД №20214430103536/2021г. по описа на Районен съд – Плевен, който според удостовереното е приложен, а така също е и сред представените от жалбоподателката писмени доказателства.

Фактите с правно значение, с оглед характера на ПДИ, са наличието на изпълнителен титул и задължение към посочения взискател. Това правоотношение и започналото принудително изпълнение, са надлежно удостоверено поканата. Изчислението на размера на законната лихва не е удостоверяване на самостоятелен факт, а е аритметично изчисление към определен момент на размера на дълга.

Отразените в ПДИ такси и разноски по изпълнението възникват в резултат на извършените от съдебния изпълнител процесуални действия и се определят въз основа на нормативно установени тарифи в ТТРЗСЧСИ (Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители). Поради това и в тази част не се касае за удостоверяване на факти, а за определяне на дължими суми, въз основа на извършени действия и приложими правни норми, което има характер на властническо волеизявление.

От изложеното следва, че всички компоненти на размера на задължението отразени в ПДИ, са производни на изпълнителния титул, приложимите правни норми и извършените процесуални действия, а не на 3 самостоятелно удостоверяване на факти от страна на съдебния изпълнител.

ПДИ съдържа и изразено властническо волеизявление на съдебния изпълнител, с което длъжникът/жалбоподателят се приканва да изпълни задължението си в определен срок и се предупреждава за последиците от неизпълнението. В тази си част документът има диспозитивен характер, доколкото поражда правни последици в рамките на изпълнителното производство, като именно тази функция е водеща и определяща за неговата правна природа. Именно гореизложеното изключва възможността процесният документ да бъде квалифициран като предмет на престъпление по чл. 311 НК, доколкото не притежава самостоятелна доказателствена сила относно удостоверяване на факти с правно значение, а отразява вече установени такива и правните им последици.

Без всякаква фактическа обосновка са квалификациите в жалбата, че с действията на ЧСИ е превишил властта си, което би могло да осъществи престъпен състав по чл. 282 от НК. Законодателят е посочил, че за да е налице престъпление по служба е необходимо, длъжностното лице да наруши или да не изпълни служебните си задължения или да превиши властта си, с цел набавяне на облага или да причини вреда, като от това са настъпили или могат да настъпят немаловажни вредни последици. В конкретния случай, по делото не се установяват данни за подобно поведение от страна на ЧСИ С., нито от помощник – ЧСИ И.С..

Действията по издаване на ПДИ и определяне на размера на задължението са извършени в рамките на предоставените от закона правомощия и компетенции по изпълнителното производство – както по отношение на ЧСИ В.С., така и по отношение на неговия помощник – частен съдебен изпълнител, който съгласно чл. 37, ал. 1 ЗЧСИ може да извършва съгласно указанията на частния съдебен изпълнител всички действия от неговата компетентност.

Изпълнителният лист е овластил ЧСИ/неговият помощник да започнат процедурата по принудително изпълнение, поради което няма превишаване на власт.

Дори да се приеме, че при определяне на отделни компоненти на задължението е допусната неточност, това не обуславя извод за превишаване на власт или неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл.282 НК, още по-малко за наличие на специалната цел за набавяне на облага или причиняване на вреда.

В случая с оглед нормативния размер на законната лихва служебно се установи, че в размера, изчислен до 16.04.2025 г. и този, изчислен до 30.04.2025 г., е нищожна – 3,41 лв.

Следва да се отбележи, че действащото законодателство предоставя на длъжника адекватни процесуални средства за защита срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, включително чрез обжалване на същите по реда на ГПК, както и чрез оспорване на размера на задължението по реда на чл. 435 ГПК.

Видно от Съобщения с №16658/07.08.2025г. и с №19381/11.09.2025г., 4 жалбоподателят Д. е предприела действия за защита на правата си, чрез депозиране на жалба до ЧСИ С.. Тези нейни действия не са били доведени до надлежно процесуално развитие, поради което не е осъществен ефективен съдебен контрол върху действията на съдебния изпълнител.

Този пропуск не следва да се използва и да влияе върху обективната преценка за съставомерността на деянието и не обуславя сам по себе си наличие на престъпление. Нереализираната процесуална защита предвидената в ГПК, сама по себе си не обуславя ангажиране на наказателна отговорност, доколкото последната е обусловена от наличието на данни за извършено престъпление, каквото в случая няма.

Твърденията за неправилно определяне на размера на отделни компоненти на задължението, включително на начислената законна лихва за бъдещ период, не обосновават извод за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление. Подобен порок би имал значение единствено в рамките на контрол за законосъобразност на извършените процесуални действия, който подлежат на проверка по предвидения в закона ред, освен ако не е налице съществено, умишлено нарушение на служебни задължения, съпроводено със специална цел за набавяне на облага или причиняване на вреда, каквито в случая не са констатирани.

В разрез с обществения интерес е да се ангажира прокуратурата с искания за намеса в правоотношения, възникнали между друг орган, действащ в властнически, и засегнатия субект, още повече извън правомощията на прокуратурата да извърши „пълна проверка“ на ЧСИ и неговия помощник.

Дори при наличие на основания за цялостна проверка, това е в правомощията на специалния инспекторат към министъра на правосъдието или Камарата на ЧСИ, но не и на прокуратурата.