Решение № 1090 от 16.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1090 гр. София, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000502685 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 278 от ГПК.

С решение №1345 от 07.06.2022г., постановено по гр. д. № 12424/2021г., Софийски градски съд, I ГО, 21 състав е признал за установено по искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал.1 ГПК, предявени от Д. И. С. против „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, че Д. И. С. не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 84 617,92 лева - договорна лихва по договор за кредит, за която са издадени заповед за изпълнение № 5857 от 29.10.2013 г. и изпълнителен лист от 29.10.2013 г. по гр. дело № 7266/2013 г. по описа на РС Перник и образувани изп. дело № 20138410411653 по описа на ЧСИ Н. М. рег. № *** район СГС, изп. дело № 20188130401219 по описа на ЧСИ А. В. рег. № *** район ОС Перник и изп. дело № 202097520400179 по описа на ЧСИ С. Д. рег. № ***, район ОС Перник, поради погасяване по давност. С решението Софийски градски съд, I ГО, 21 състав е отхвърлил като неоснователни предявените от Д. И. С. против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искове с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124 от ГПК в частта им за сумата от 381 447,83 лева – главница по договора за кредит, за сумата 9 321,32 лева - вземане за разноски и за сумата 3 066,40 лева - вземане за адвокатско възнаграждение, предмет на изпълнителните производства. С решението СГС, I ГО, 21 състав е осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на Д. И. С. разноски в размер на 40,48 лева, на основание чл.

78, ал.1 ГПК, а на адвокат К. Й. П. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 1853,54 лева. С решението СГС, I ГО, 21 състав е осъдил Д. И. С. да 1 заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разноски в размер на 191,59 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер 374,85 лева.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника му, в която се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се поддържа възражение, че при постановяване на своя съдебен акт първоинстанционният съд неправилно е приел, че изпълнителните действия по изпълнително дело № 20188130401219 по описа на ЧСИ А. В. с район на действие Окръжен съд-Перник са били извършени не по прекратеното изпълнително дело № 20138410411653 по описа на ЧСИ Н. М. с район на действие Софийски градски съд, а по новообразуваното пред ЧСИ А. В. изпълнително дело. Излага се становище, че в случая подадените от взискателя – „Агенция за събиране на взаменията“ ЕАД молба с вх. № 67253/03.08.2018г. и молба с вх. № 11693/31.07.2020г. за прехвърляне на образуваното изпълнително дело при други ЧСИ за продължаване на действията не прекъсвали погасителната давност, тъй като в случая ставало въпрос единствено за продължаване на изпълнителните действия по вече образуваното изпълнително дело в хипотезата на чл. 427, ал.

2 от ГПК, а не за образуване на ново изпълнително дело, за което, според чл.

426, ал. 1 от ГПК, до съдебния изпълнител следвало да бъде подадена нарочна молба, с приложен към нея изпълнителен лист. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част. Предявява се претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от насрещната страна – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подаден отговор на въззивната жалба. В същия се изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави се искане въззивният съд да потвърди решението в обжалваната част, като се излагат съображения в подкрепа на това. Предявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението на СГС, I ГО, 21 състав като необжалвано е влязло в сила в установителната си част, поради което въззивният съд не дължи произнасяне.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо, което обуславя възможността да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл.

269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при 2 произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в неговата отхвърлителна част.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ищеца, въззивният съд приема следното:

Страните не спорят, че ищецът Д. И. С. е бил съдлъжник по договор за банков револвиращ кредит за сумата от 400 000 лева, сключен на 10.09.2008г. между „УниКредит Булбанк” АД като банка кредитор и „Леон - Ама” ООД като кредитополучател, както и че не е върнал получената сума в уговорените срокове. Между страните не е налице и спор, че поради нередовното заплащане на погасителните вноски по договора от кредитополучателя, на „УниКредит Булбанк” АД бил издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на 29.10.2013г. по гражданско дело № 7266/2013г. по описа на Районен съд Перник, въз основа на който е осъдено търговското дружество „Леон - Ама” ООД, М. Д. С., Д. И. С., В. И. В. и търговското дружество „ Д и В Лоджистик” ЕООД, в качеството им на длъжници да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк” АД сумата от 381 447.83 лева главница по договора за кредит, сумата от 84 617.92 лева - договорна лихва за периода от 28.01.2013г. до 24.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 9321.32 лева държавна такса и 3066.40 лева адвокатско възнаграждение. Не се спори, че на основание процесния изпълнителен лист, по молба на банката-кредитор, било образувано изп. дело № 11653/2013г. по описа на ЧСИ Н. М.. Не се спори по делото, че в хода на изпълнителното производство банката-кредитор е прехвърлила вземането си на ответника по настоящото дело „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез договор за цесия, редовно съобщен на ищеца. По искане на цесионера от 03.08.2018 г. изпълнителното дело било прехвърлено на ЧСИ А. В. за опис, оценка и публична продан на имота, предмет на договорната ипотека и при този съдебен изпълнител било образувано изп. дело № 1219/2018 г. Не се спори, че впоследствие, по искане на взискателя от 31.07.2020 г., изпълнителното дело било прехвърлено на ЧСИ С. Д., при която било образувано изп. дело № 179/2020 г.

Не се твърди издадената заповед за изпълнение да е била оспорена по реда на чл. 414 ГПК, нито да е подаден иск за установяване на вземането по чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на делото са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал.1, вр. с чл. 124 от ГПК, с които се оспорва вземането по 3 изпълнителното основание - в случая заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, за което е издаден изпълнителен лист и за удовлетворяване на което е предприето срещу длъжника – ищец принудително изпълнение по изпълнително дело № 11653/2013г. по описа на ЧСИ Н. М.; изп. дело № 1219/2018 г. по описа на ЧСИ А. В.; изп. дело № 179/2020 г. по описа на ЧСИ С. Д.. Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия случай, отричане съществуването на процесните суми - за главница и лихви е основано на твърдения за погасяването им по давност за времето от 11.11.2014г ., /за която дата се твърди, че е било извършено последното изпълнително действие/ до подаване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че последното искане на взискателя за действия за принудително изпълнение било на 11.11.2014 г., поради което двугодишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК бил изтекъл на 11.11.2016 г., а давностният срок за погасяване на задълженията бил изтекъл на 11.11.2019 г.

Поддържа се становище, че давността не е била прекъсната с исканията на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за предприемане на изпълнителни действия от 11.10.2018 г., 14.10.2019 г., 30.01.2020 г. и 25.09.2020 г., тъй като били направени след като изпълнителното дело било прекратено ex lege на 12.11.2016г., на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Твърди се, че до посочената дата не са били извършвани валидни изпълнителни действия, които да водят до прекъсване или спиране на давността, поради което се прави извод, че вземанията на Банката, респ.

Агенцията към датата на подаване на исковата молба са погасени по давност.

От данните по делото, въззивният съд приема, че искът е процесуално допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили- след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК факти.

По същество на предявения иск въззивният съд приема следното:

Предвид обстоятелството, че първото изпълнително дело № 11653/2013г. по описа на ЧСИ Н. М. е било образувано през 2013г., въз основа на молба, придружена с изпълнителен лист от 29.10.2013г., първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е: тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На този въпрос е даден отговор с Тълкувателно решение №3 от 28.03.2023г. по т.д. №3/2020г. от ОСГТК на ВКС, съгласно което „Погасителната давност не тече докато трае 4 изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС“.

С оглед даденото разрешение и като взе предвид, че в настоящия случай изпълнителното дело е образувано на 19.11.2013г., т.е. преди приемането на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК при ВКС и не е прекратено до 26.06.2015г., въззивният съд приема, че до посочената дата погасителната давност не е текла. За вземанията на длъжника давността започва да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г.

От данните по делото съдът приема за установено, че до 26.06.2015г. изпълнителното дело не е било перемирано на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като от последното валидно извършено изпълнително действие на 11.11.2014г. – запор върху четири броя МПС, собственост на длъжника – Д.

И. С., не са изтекли 2 години до датата 26.06.2015г., която е релевантната дата, с оглед приетото по-горе. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“.

След датата 26.06.2015 г. перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя има значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност започва да тече от прекратяването на изпълнителното дело.