Определение № 26699 от 23.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26699 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110140103 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Подадено е искане от ответника за изменение на постановеното по делото решение № 7032 от 16.04.2026 г. в частта за разноските.

Подаден е отговор на искането по чл. 248 ГПК от ищеца, с който искането е оспорено като неоснователно.

По направеното искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от ответника, е редовна и допустима - има за предмет искане за изменение на решението по отношение на разноските, присъдени на насрещната страна, поради което не е необходимо представяне на списък по чл. 80 ГПК от ответника, но по същество искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно.

В мотивите на решението съдът е изложил съображения защо в полза на ищеца по настоящото дело следва да се присъдят разноски, като е приел, че действително се установява претендирането на суми, представляващи отделни вноски по процесния договор за кредит, в рамките на различни съдебни производства. Съдът обаче е констатирал, че към момента на приключване на съдебното дирене, по останалите дела все още не са били постановени решения, поради което освен че не е ясен изходът от тях, в полза на ищеца до момента не са били присъждани разноски във връзка с претендираните от него суми по процесния договор за кредит, а такива му се дължат за едно производство. Съдът е намалил претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производство поради прекомерност, като е присъдил и разноските, направени от ищеца за депозит за възнаграждение на вещо лице и държавна такса за исковото и заповедното 1 производство – не е налице основание да бъде отказано присъждането на тези разноски.

Въпреки че съдът споделя изложените от ответника съображения, че начинът на упражняване на процесуални права от страна на ищеца води до извод за злоупотреба с тях, съдът не намира основания да промени извода си, че разноски за едно производство се дължат на ищеца, а ответникът не твърди и не установява да е налице друго съдебно решение, с което да е бил осъден да заплати разноски във връзка с друго производство с предмет претендирана сума, представляваща погасителна вноска от процесния договор за кредит.

Ето защо искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението от 16.04.2026 г. в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, направено с молба вх. № 140101 от 4.05.2026 г., подадена от Л. З. С. за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 7032 от 16.04.2026 г. по гр.д. № 40103/2025 г. на Софийски районен съд, 56 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на глава ХХI от Гражданския процесуален кодекс в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2