Решение № 12 от 21.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Велико Търново, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от Х. ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20244001000230 по описа за 2024 година

С Решение № 70/03.06.2024 г. по т. д. № 156/2023 г. Русенският окръжен съд признал съществуването на вземането на „Юробанк България“ АД към Д. И. Л. от гр.

Русе, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL125024326559 от 28.01.2022 г., в размер на: 9 404.39 лв. просрочена главница, редовно падежирала в периода 17.04.2022 г. - 17.04.2024 г.; 2 323.60 лв. възнаградителна лихва за периода 17.04.2022 г. - 26.10.2022 г.; 1 591.39 лв. мораторна лихва за периода 17.04.2022 г. 12.12.2022 г. и 73.82 лв. такси, от които 23.82 лв. съгласно договора за кредит и 50 лв. за ограничаване на негативните последици при просрочени кредити съгласно тарифа на банката.

Отхвърлил като неоснователен предявения от „Юробанк България“ АД против Д. И. Л. иск за разликата над 9 404.39 лв. просрочена главница, редовно падежирала в периода от 17.04.2022 г. до 17.04.2024 г., до пълния предявен размер от 49 095.47 лв.

Осъдил на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. И. Л. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 3 814.87 лв. разноски в производството по ч. гр. д. № 6603/2022 г. по описа на РРС и по т. д. № 156/2023 г. по описа на РОС съобразно уважената част на претенциите.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск за главница е отхвърлен за разликата над 9 404.39 лв. до пълния предявен размер от 49 095.47 лв. и 1 за сумата от 36 лв. обезщетение за уведомяване за периода 18.10.2022 г. - 12.12.2022 г., е подадена от ищеца „Юробанк България“ АД чрез пълномощника адв. Хр. И.. Счита решението в тази част за постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, в противоречие със събраните по делото доказателства, довело до неговата незаконосъобразност. Съгласно практиката на ВКС обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, като изявлението на банката може да бъде инкорпорирано в исковата молба и в допълнителната искова молба. Този нов факт следва да бъде съобразен от съда на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК. В случая изявлението на банката е направено в допълнителната искова молба и с връчването й на особения представител на ответника уведомяването му е извършено. Съдът неправилно е приел, че в случая е налице хипотезата на т. 11б от Тълкувателно решение № 4/2013 г., тъй като тя е неотносима. Неправилно съдът е приел, че обезщетението за уведомяване в размер на 36 лв. не е включено в петитума на исковата молба и не е предмет на производството. Видно от исковата молба - на стр.

5, тази сума е претендирана. Моли съда да отмени решението в обжалваните части, като присъди направените разноски.

В писмения си отговор въззиваемият-ответник Д. И. Л. чрез назначения на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. И. Я. оспорва жалбата като неоснователна. Съдът правилно е определил правната квалификация на предявените искове. Обсъдил е всички събрани доказателства. Правилно е приел, че не е налице предсрочна изискуемост и е приложил тълкувателната практика. Ищецът не е предявил осъдителен иск за претендираната сума, не е внесъл ДТ, за да е имало основание съдът да се произнася за дължимост на цялата главница поради настъпване на предсрочна изискуемост в хода на производството. Правилно съдът е приел, че уведомяването на особения представител на ответника за изявлението на кредитора има за последица настъпване на предсрочна изискуемост, но към този момент. В този случай се променя основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение съгласно т. 11б от ТР № 4/2013 г. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

С Определение № 233/13.09.2024 г., постановено по същото дело в производство по чл. 250 от ГПК, съдът е оставил без уважение искането за допълване на Решение № 70/03.06.2024 г. по т. д. № 156/2023 г.

Частна жалба против определението е подадена от „Юробанк България“ АД чрез адв. Хр. И.. Счита акта за неправилен и моли съда да го отмени. В исковата молба е направено изрично искане за присъждане на сумата 36 лв. обезщетение за уведомяване, но в диспозитива съдът не се е произнесъл по него. В жалбата се съдържа оплакване срещу решението в тази част. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи претенцията.

В писмения отговор на въззиваемия-ответник Д. И. Л., подаден чрез адв. И. Я., 2 особеният представите заема становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане за оставянето й без уважение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Предмет на разглеждане са установителни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземанията на ищеца „Юробанк България“ АД към Д. И. Л. като кредитополучател по Договор за потребителски кредит № FL125024326559/28.01.2022 г. в размер на 49 095,47 лв. главница, ведно със законната лихва от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане; 2 323.60 лв. възнаградителна лихва за периода 17.04.2022 г. – 26.10.2022 г.; 1 591.39 лв. мораторна лихва за периода 17.04.2022 г. - 12.12.2022 г.; 73.82 лв. такси за периода 17.04.2022 г. -12.12.2022 г. и 36 лв. обезщетение за периода 18.10.2022 г. – 12.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 3192/30.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6603/2022 г. на РРС.

Съдът е уважил исковете както следва: за 9 404,39 лв. главница редовно падежирала в периода от 17.04.2022 г. до 17.04.2024 г.; 2 323,60 лв. възнаградителна лихва; 1 591.39 лв. мораторна лихва и 73.82 лв. такси. В тази част решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

С оглед предмета на въззивната жалба, на осн. чл. 269 от ГПК въззивната инстанция се произнася само относно размера на дължимата от ответника главница за разликата над 9 404.39 лв. до претендирания с исковата молба размер от 49 095.47 лв., както и относно претенцията за обезщетение за уведомяване в размер на 36 лв.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

С Договор № FL125024326559/28.01.2022 г. „Юробанк България“ АД предоставила на Д. И. Л. потребитебски кредит в размер на 50 000 лв. за текущи нужди, при посочени в договора лихвени условия и обезпечения. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихви, посочени като брой, размер и падежна дата в погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно подписания от двете страни погасителен план, кредитът следва да бъде погасен на общо 96 вноски, като последната погасителна вноска е дължима на 17.01.2030 г. При непогасяване на една или повече вноски съгласно погасителния план банката има право да обяви кредита за изцяло или частично изискуем (чл. 14, ал. 1 от договора).

Поради неиздължаване на месечните вноски по погасителния план за периода след 17.02.2022 г., банката е изпратила до кредитополучателя покана, в която е направила изявление за предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора, което към 30.08.2022 г. е в общ размер 50 794.11 лв. Даден е 7-дневен срок за 3 погасяване на задължението. Поканата е изпратена на адреса на кредитополучателя в гр. Русе, посочен в договора, но той не е открит и на 12.10.2022 г. съдебният изпълнител, чрез който е станало връчването, е залепил уведомление по чл. 47 от ГПК.

С изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК - на 26.10.2022 г., банката е счела кредита за предсрочно изискуем.

Въз основа на подадено на 29.12.2022 г. заявление пред РРС в полза на банката е издадена Заповед № 3192/30.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от същата дата по ч. гр. д.

№ 6603/2022 г. за дължимите от кредитополучателя суми: 49 095,47 лв. главница, ведно със законната лихва от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане; 2 323.60 лв. възнаградителна лихва за периода 17.04.2022 г. – 26.10.2022 г.; 1 591.39 лв. мораторна лихва за периода 17.04.2022 г. - 12.12.2022 г.; 73.82 лв. такси за периода 17.04.2022 г. 12.12.2022 г., 36 лв. разходи за уведомяване за периода 18.10.2022 г. – 12.12.2022 г., 1 062.41 лв. ДТ и 3 329.77 лв. възнаграждение за адвокат.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд е указал на банката-взискател да предяви иск относно вземането си. Разпореждането е връчено на банката на 26.06.2023 г., а исковата молба е подадена на 18.07.2023 г., т. е. в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В първоинстанционното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че кредитът в размер на 50 000 лв. е усвоен от кредитополучателя, както и че платените по договора вноски са в размер на 1 401.78 лв., с които, видно от приложението към заключението, са погасени две вноски по главница за 17.02.2022 г. и 17.03.2022 г., възнаградителни лихви и застраховки за същите периоди и частично такси, платени на 26.04.2022 г. След 17.04.2022 г. до 17.04.2024 г. погасителни вноски по главницата не са извършвани. Към 26.10.2022 г.

(датата на предсрочна изискуемост) дължимите от кредитополучателя суми са в размер на 49 095,47 лв. главница, от която 2 714.61 лв. просрочена падежирала главница и 46 380.86 лв. непадежирала предсрочно изискуема главница; 2 323.60 лв. възнаградителна лихва за периода 17.03.2022 г. – 26.10.2022 г.; 78.69 лв. мораторна лихва върху просрочена главница за периода 18.04.2022 г. - 25.10.2022 г.; 58.82 лв. такси за периода 17.02.2022 г. – 18.08.2022 г. Вещото лице е изчислило размера на дължимите суми и към 29.12.2022 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, при обявена на 26.10.2022 г. предсрочна изискуемост и без обявена такава, както и към 13.05.2024 г. - датата на изготвяне на съдебносчетоводната експертиза, при обявена на 26.10.2022 г. предсрочна изискуемост и без обявена така. В последния вариант, дължимите суми са в размер на 9 404.39 лв. просрочена главница, редовно падежирала в периода 17.04.2022 г. – 17.04.2024 г.;

4

9 917.01 лв. възнаградителна лихва за периода 17.03.2022 г. – 12.05.2024 г.; 1 280.57 лв. мораторна лихва върху просрочена главница за периода 18.04.2022 г. - 12.05.2024 г. и 73.82 лв. такси за периода 17.02.2022 г. – 07.12.2022 г.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

По въззивната жалба на ищеца „Юробанк България“ АД:

Решението в обжалваната част, с която предявеният иск с правно основание чл.

422 от ГПК е отхвърлен за разликата над 9 404.39 лв. до 49 095.47 лв. главница, е валидно и допустимо, но неправилно:

Правилен е изводът на първостепенния съд, че връчването на изявлението на банката-кредитор на кредитополучателя-длъжник е ненадлежно, тъй като е извършено в нарушение на чл. 47, ал. 1 от ГПК – без да е удостоверено, че връчителят е търсил адресата в продължение на един месец, най-малко три пъти, един от които в неприсъствен ден, с интервал от поне една седмица. С оглед на това, следва да се приеме, че в случая изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, което е една от предпоставките за настъпване на последиците й, не е достигнало до ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Неправилно обаче съдът е отрекъл настъпването на последиците на предсрочната изискуемост чрез връчването на изявлението на кредитора на кредитополучателя-ответник или на неговия особен представител в хода на исковото производство – с връчване на исковата молба, с мотив, че по-този начин недопустимо се променя основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение. Основанието за възникване на вземането на кредитора както за падежиралите, така и за непадежиралите, предсрочно изискуеми вноски, претендирано в заповедното и в исковото производство, е едно и също - договорът за кредит, съответно - позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията по чл.