Определение № 95 от 26.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Васил Ст. Гатов

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20255000600098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.

С протестираното определение съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на Окръжна прокуратура Пловдив за отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.

Недоволен от така постановеният съдебен акт останал прокурорът и на основание чл.249, ал.3 НПК го протестирал. В протеста релевирал съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК и предложил определението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен.

В разпоредителното заседание, проведено на 10.02.2025г. съдът е 1 установил допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Според съда в обстоятелствената част на обвинителния акт са налични редица противоречия, които пречат да бъде разбрана ясно волята на прокурора при излагане на обвинителната си теза. Отделно от това съдът е намерил, че липсва необходимата конкретика относно фактите, обуславящи част от повдигнатите обвинения, срещу които подсъдимите да се бранят, а обвинението да доказва.

Изводите на съда са правилни и намират опора в делото.

Непосочването на правнорелевантната фактология в обвинителния акт във всички случаи води до нарушаване правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, защото същият е поставен в невъзможност да разбере на базата на какви факти е обвинен, срещу какви факти да се брани и как да организира защитата си или казано по друг начин, необходимо е да са посочени всички факти, които прокурорът счита, че очертават хипотезиса на съответната правна норма, както от обективна, така и от субективна страна.

В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят е извел точното посочване на значимите за решаване на отговорността обстоятелства в описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване за процесуалната му издържаност. Липсата на факти, които сочат на претендираната от прокурора престъпна деятелност не позволява на съда да провери каква точно е била волята му, а от друга страна нарушава процесуалните права на обвиняемия.

Правилни са изводите на съда, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени фактите /подробно посочени в атакуваното определение/ необходими за пълно и точно фактическо обвинение на подсъдимите по тескстовете от НК, по които са подвигнатите им обвинения.

Тази фактологична празнина не може да бъде запълнена чрез анализа на действията на подсъдимите, от който да се изведе субективната страна на престъпленията, в каквато насока са съжденията на прокурора. Такъв анализ би могъл да обоснове съответни правни изводи, но само при пълно, точно и ясно посочване на релевантните за предмета на доказване факти.

Първоинстанционният съд правилно е забелязъл не само неяснотите, но и противоречията във фактическата обосновка на прокурора за сумата, 2 предмет на документната измама и тази посочена в диспозитива.

Противоречията между фактическа и диспозитивна част са винаги съществени процесуални нарушения, защото не позволяват на обвиняемия, респ. подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен и да организира адекватно защитата си. Без значение в случая е дали това е в негов интерес или не, в каквато насока разсъждава прокурора.

Споделяеми напълно са съображенията на първата инстанция, че при разнородна според непосредствения обект на посегателство престъпна деятелност, при която формите на задружно участие са различни, прокурорът е длъжен в обстоятелствената част на акта да изложи изчерпателно и безпротиворечиво всички онези обстоятелства, очертаващи всяко една от тези различни задружни престъпни деятелности, което обаче същият не е сторил.

Правилно съдът е установил, че в обвинителния акт са описани общо и едновременно задълженията на Д. и М., но липсва разграничение на конкретните задължения. След като обвиненията им са свързани с техните правомощия по служба и тези правомощия произтичат от йерархическата зависимост на единия от другия, такова разграничение е необходимо, поради което липсата на ясни и безпротиворечиви факти в тази насока представлява съществен обстоятелствен дефицит.

Законосъобразен е изводът на първата инстанция за непълнота на фактологията относно пасивния подкуп извършен в съучастие като съизвършители от Д. и М.. В тази връзка на стр.26-та и стр.27-ма от атакуваното определение съдът е изложил пространни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Правилен е изводът на съда, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени фактите /подробно посочени в атакуваното определение/ необходими за пълно и точно фактическо обвинение по чл.339 НК. Тази фактологична празнина не може да бъде запълнена с описване на извършените процесуално-следствени действия, в случая претърсване и изземване. Претърсването и изземването са доказателствени способи, посредством които се събират доказателства, имащи значение за предмета на доказване, които от своя страна подлежат на внимателен анализ и преценка.

Прокурорът е този, който в хода на досъдебното производство следва да 3 прецени дали и доколко установеното при претърсването и изземването е относимо към предмета на доказване и да посочи ясно и точно в обстоятелствената част на обвинителния акт кои факти се установяват посредством този доказателствен способ.

Настоящият състав не споделя виждането на прокурора, че обвинителния акт представлява съобразен разказ на престъпната дейност на обвиняемите. Обвинителния акт е основния процесуален документ, който полага началото на съдебното производство и за да може да изпълни процесуалната си функция законодателят е поставил завишени изисквания към неговото съдържание. В него точно, ясно и непротиворечиво следва да бъде определен предмета и пределите на доказване в съдебното производство, за да се обезпечи правото на подсъдимия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението и да може да организира защитата си. За да отговаря обвинителният акт на посочените изисквания, в обстоятелствената му част прокурорът не трябва да прави своеобразен разказ на престъпната дейност на обвиняемите, а да посочи задължително всички факти, които обуславят съставомерността на деянията и участието на обвиняемите в осъществяването им. Едва тогава обвинителния акт би могъл да изпълни процесуалното си предназначение.

Обобщено, въззивната инстанция споделя изцяло констатациите на съда по делото и намира правните му изводи за точни, обосновани и законосъобразни. Основно задължение на съда в хода на разпоредителното заседание е при констатиране на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняването на тези пороци.

Така е и сторил първоинстанционния съд. Наличните процесуални пороци са били установени със завиден юридически усет и с впечатляваща вербална еквилибристика са били посочени в атакуваното определение. При това положение обосновано съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора.

Отпочване на съдебно производство при наличие на такива съществени процедурни пороци не би позволило същото да завърши със законосъобразен и обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона правни последици. Поради това изразената в протеста критика на прокурора към 4 процесуалната дейност на първия съд е категорично неоснователна.

Всичко посочено по-горе диктува изводът, че протестираното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу него протест оставен без уважение.

С оглед гореизложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 246/12.02.2025г. по нохд № 2435/24г. на Окръжен съд Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5