Решение № 137 от 12.11.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Нови пазар, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. С.а при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. С.а Административно наказателно дело № 20253620200189 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК 201291653 със седалище и адрес на управление гр. гр. К., обл. Б., ул. „***“ № 35, представлявано от управителя Ж.Т.Ф., по делото от пълномощник, против Електронен фиш № 8505300272 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен като се позовава на няколко групи основания: оспорва факта на нарушението и доказателствата, които го установяват; счита, че издаването на електронния фиш през 2025г. при констатирано нарушение през 2022 г. опорочава административнонаказателното производство, доколкото същият не е издаден незабавно, като при такива обстоятелства е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, респ. не са били спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН; счита, че не е допустимо издаването на електронен фиш по реда на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, сочено за извършено преди 13.02.2024г. , тъй като преди тази дата разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП предвижда издаване на електронни фишове само за нарушения по чл. 179, ал. 1 от ЗДвП; на следващо място счита, че обжалвания санкционен акт не отговаря на легалната дефиниция за електронен фиш, доколкото не представлява електронно изявление, което да е 1 създадено въз основа на постъпили и обработени данни от автоматични технически средства или системи по смисъла на т. 65 от §6 от ДР на ЗДвП, като акцентира върху обстоятелството, че устройство с номер 20412 и оборудването, с което да създадени докладите-статичните изображения снимки/ или динамичните изображения / видеозаписи/, съдържащи данни за извършено нарушение, не е такова, тъй като не е одобрено и контролирано по реда, предвиден в Закона за измерванията; наред с изброеното до тук навежда довод за приложение на чл. 28 от ЗАНН; навежда довод, че приетите със ЗДвП санкции са в противоречие с Европейското право, тъй като били нарушени принципите на съразмерност и пропорционалност и в противоречие със забраната да не се допуска дискриминация; относно посочването в електронния фиш, че независимо от наложената санкция жалбоподателят следва да заплати и такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 167,00 лв., счита същото за правен абсурд, доколкото не съществува разпоредба, която да допуска в електронния фиш такова посочване.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.

В съдебно заседание страните не се явяват като всяка от тях представя писмено становище.

Жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата. Представя списък с разноски и моли да му бъдат присъдени такива.

Въззиваемата страна оспорва жалбата. Излага подробни мотиви относно направените възражения във връзка с давностните срокове по издаване на електронен фиш, правото за издаване на електронен фиш по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и несъразмерност на наказанията.

Моли електронния фиш да бъде потвръден и да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП / електронният фиш е бил връчен на 02.04.2025г., а жалбата срещу него е била регистрирана в системата на Агенция „Пътна инфраструктура“ по чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП на 16.04.2025г., видно от Извлечение от същата, след което администрирана на 28.04 .2025г./ , поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, се установи следното от фактическа страна:

На 28.04.2022 г. в 11.42 часа в Община Каспичан-на път А-2, км. 361+581, е установено нарушение DDB884C91D3F23D9E053011F160AD8C6-движение на ППС – влекач „***“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 25000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 48000, с устройство № 20412, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път A-2 км 361+581, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, доколкото за посоченото ППС имало ТОЛ декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

2

Тъй като пътното превозно средство било собственост на „***“ ЕООД гр. К., ЕИК 201291653, представлявано от управителя Ж.Т.Ф., за регистрираното нарушение от Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш № 8505300272, с който на дружеството на основание на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и изготвения доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 2 бр. статични изображения във вид на смимков материал, които представляват веществени доказателствени средства по арг. на чл.189, ал. 15 от ЗДвП/.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" упражнява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разС.ие, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Съдът намира за напълно основателно възражението, изложено в жалбата за незаконосъобразност на издадения електронен фиш поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство.

Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик-юридическо лице или едноличен търговец- на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, каквото е и процесното, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

Същевременно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението / редакция 08.10.2021г./, не предвижда възможност при нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДВП, установено и заснето с електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция. Тази възможност е предвидена само за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка и доколкото 3 разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН повелява, че за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, овластените органи могат да налагат глоби в размер над обжалваемия минимум само когато е предвидено в закон, съдът намира, че въззиваемата страна неправилно е санкционирала дружеството-жалбоподател с електронен фиш. Т.е., за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон, каквото в случая в разпоредбата на 189ж, ал. 1, изр.първо от ЗДвП към 28.04.2022г. не предвижда, както и не е предвидено в друга законова норма.

Впоследствие е настъпила законодателна промяна и разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП вече предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал.3-3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Тя обаче е неприложима в настоящия случай, тъй като е влязла в сила на 13.02.2024г., а процесното нарушение е извършено на 28.04.2022г.

Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила налага отмяна на процесния електронен фиш.

Настоящата инстанция намира, че в случай, че се приеме, че е било възможно издаването на електронен фиш, то задължението не би било погасено по давност, като в тази връзка се съгласява със становището на възизиваемата страна по този въпрос, по следните съображения: съобразно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, като чл. 11 от ЗАНН относно уредбата на същите препраща към НК, доколкото в ЗАНН са уредени само давностните срокове, в които компетентният орган може да реализира изтърпяването на наложената административна санкция-чл. 82 от ЗАНН, но не и тези за реализиране на правомощието да санкционира нарушителя-към настоящия момент в ЗАНН не е налице регламентация на института на абсолютната погасителна давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. В случай, че от установяване на нарушението са минали три години и на водача не е бил връчен електронния фиш, то е изтекла давността за преследване на нарушителя съгласно чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК. А в случай, че са минали четири години и половина, в които се включва връчването на фиша и образуването на съдебно производство по обжалване, докато тече производството и преди да е приключило с влязъл в сила съдебен акт, водачът отново се освобождава от отговорност на основание на изтекла абсолютна погасителна давност, съгласно чл. 81, ал. 3 от НК.

В настоящия казус съдът приема, че възможността на въззиваемата страна да реализира правомощието си да санкционира нарушителя не е била преклудирана, тъй като не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК давностен срок.

Нарушението е било констатирано на 28.04.2022г., а електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 02.04.2025г. и към тази дата тригодишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не 4 е бил изтекъл- същият изтича на 28.04.2025. И тъй като с връчването на електронния фиш въззиваемата страна е прекъснала давността, би могла да се позове на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК, която е четири години и шест месеца и изтича на 02.10.2026г.

Отделно от горното съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за несъразмерност на наказанието, както и за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

При този изход на спора на основание чл. 63д от ЗАНН, право на разноски би имал жалбоподателят.

Такива в конкретния случай следва да се присъдят, тъй като по делото са представени доказателства за реално понесени разноски- пълномощно, договор за правна защита и съдействие и извлечение от банкова сметка- в размер на 550,00 лв.

Искането за присъждане на разноски в размер на 12,90 лв., представляващи заплащане на куриерска услуга, е неоснователно, доколкото тези разходи не са направени в рамките на настоящото производство, поради което следва да бъде отхвърлено.