Определение № 5006 от 19.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5006 гр. София, 19.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Борис Р. Илиев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20238002103374 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по жалби на Б. Г. П. и В. В. Д. /ищци/, на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) /ответник/ и на „Грома холд“ ЕООД, с.Бело поле, община Благоевград /трето лице – помагач на ответника/, срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1422 от 25.11.2022 г. по гр.д.№ 2301/ 2022 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 131 от 22.03.2022 г. по гр.д.№ 262/ 2021 г. на Благоевградски окръжен съд и като краен резултат АПИ е осъдена да заплати Б. Г. П. 48 000 лв. и на В. В. Д. 40 000 лв. обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им В. П. вследствие претърпяно пътнотранспортно произшествие (ПТП), като исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери съответно от 80 000 лв. и 60 000 лв. и е разпределена отговорността за разноските в производството.

Ищците Б. Г. П. и В. В. Д. обжалват въззивното решение в частта, отхвърляща предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над уважения до предявения размер. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 те повдигат въпросите 1. „Допустимо ли е ответникът да релевира възражения за съпричиняване извън срока за отговор, респ.съдът да ги обсъжда?“; 2. „Допустимо ли е третото лице да предявява преклудирани за 1 ответника възражения за съпричиняване извън срока за отговор?“; 3. „За да се приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да се намали обезщетението за вреди, следва ли приносът на пострадалия да е доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване, а не да е предполагаем?“; 4. „Винаги ли поставянето на предпазен колан е предпоставка за намаляване на обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД или следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване, че при правилно поставен предпазен колан вреди е нямало да настъпят или са щели да настъпят в по-малък обем и интензитет?“; 5. „Следва ли да се извърши комплексна преценка на степента на каузалност и обективна вредоносност на действията на постр.и делинквента?“; и 6. „Длъжен ли е съдът да възприеме експертното заключение? Следва ли да съпостави експертизата с показанията на свидетелите и останалите доказателства по делото?“. Само жалбоподателката Б. П. релевира допълнително въпросите 7. “Кои са критериите при определяне на връзката между починалия и ищеца и кои факти представляват съществено обстоятелство за определяне на справедливо обезщетение?“; 8. „Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и и да ги съпостави реално с доказателствата по делото?“; и 9. „Длъжен ли е съдът да отчете всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени с ППВС №4 /68, за да определи справедлив еквивалент на причинените неимуществени вреди?“. Според жалбоподателите - ищци тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС).

Ответникът АПИ не взема становище по тази жалба.

Третото лице – помагач „Грома холд“ ЕООД оспорва жалбата на ищците с доводи, че по първите два въпроса въззивното решение съответства, а не противоречи на практиката на ВКС; по въпросите 3 – 5 поддържа, че приносът на пострадалия за настъпване на вредите е доказан по несъмнен начин пред съдилищата по същество; за останалите въпроси поддържа, че обезщетението е определено от въззивния съд не в занижен, а в завишен размер. Затова счита, че няма основания за допускане на касационното обжалване по искането на ищците, като излага и съображения за неоснователност на жалбата им по същество.

Ответникът АПИ обжалва въззивното решение в осъдителната му част.

2

Като основание за допускането му до касационен контрол формулира въпросите 1. „Следва ли съдът да приеме причинна връзка между поведението на водача, преминал през ремонтиран участък от пътя дълъг 1572 м, през който е управлявал с превишен скорост 106/108 км/ ч (максимално разрешената скорост на движение на такъв път трети клас е 90км/м) и е бил без поставен предпазен колан, които са основните причини за смъртта на водача, и недостатъчно поставени пътни знаци за ограничение на скоростта, след като водачът не се е съобразил с наличните пътни знаци и табели на ремонтирания участък, както и с основните разпоредби на ЗДвП, да управлява с максимално разрешена скорост 90 км/ч и с поставен предпазен колан?“; 2.

„Относно определяне на съотношението на приноса на пострадалия и АПИ за настъпилите вреди, и подлежащите на преценка обстоятелства за това, правилно ли въззивният съд е определил общ принос от 60 % за водача на осн. чл. 51, ал.2 от ЗЗД?“; и 3. „Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер обезщетение (чл. 52 от ЗЗД) за неимуществени вреди, въззивният съд неправилно е определил обезщетение от 120 000 лв. за Б. П. – съпруга на починалия водач, и 100 000 лв. на В. Д. – дъщеря на починалия?“. Посочени са допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, без конкретна обосновка.

Ищците Б. П. и В. Д. оспорват жалбата на ответника. Считат въпросите за относими към правилността на обжалваното решение, доколкото отговорите зависят от конкретиката на случая. Излагат и съображения по същество за правилност на обжалваното решение в осъдителната му част.

Третото лице – помагач „Грома холд“ ЕООД не взема становище по жалбата на АПИ. То обжалва въззивното решение в осъдителната му част и моли да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите 1. „Когато е доказано, че действието на увредения (изразяващо се в управление на процесния автомобил със скорост, „по-висока от технически безопасната при ремонт“ на пътя и „над допустимата по Закон“), е основна причина за вредоносното събитие – в случая ПТП, това обосновава ли съществен и преобладаващ принос на пострадалия за причиняване на противоправния резултат, и следва ли обезщетението да бъде намалено в такава степен, че в негова тежест да останат по-голям или равен процент от неблагоприятните последици спрямо приноса на делкивента?“; 2. „Следва ли съдът да изложи 3 подробни мотиви въз основа на събрания по делото доказателствен материал за причинната връзка между деянието и деликта, като се мотивира коя ПРИЧИНА приема за ГЛАВНА(НЕОБХОДИМО УСЛОВИЕ) за вредоносния резултат и коя причина за ВТОРОСТЕПЕННА и на база на това да определи обема на отговорността?“; 3. „Следва ли при възражение за съпричиняване съдът да отчете несъобразената и неразрешена скорост един път при изследване на причините за ПТП – вредоносното събитие и втори път като фактор за вредоносния резултат и спрямо това участие на фактора както във вредоносното събитие, така и за вредоносния резултат да определи обема на отговорност/на пострадалия?“; 4. „Когато е установено, че смъртта на пострадалия е единствено и само по негова вина, това прекъсва ли правноказуалната причинна верига между бездействието на деликвента и вредата и определящо ли е за квалификацията на вредата (смъртта на пострадалия) като косвена за деликвента? Следва ли съдът да определи кои вреди са свързани с поведението на пострадалия и да ги изключи от обхвата на обезщетяване?“; 5.

„Как се определя от съда процентния израз за приноса на пострадалия за вредоносното събитие и вредоносния резултат и следва ли да се съпоставят поведението на увредения с това на деликвента?“; и 6. „Може ли без да има доказателства по делото, че липсата на пътна сигнализация е основна причина за ПТП и смъртта на пострадалия – виж на стр. 7 предпоследният абзац, този извод на съда да черпи основание само от обстоятелството, че инцидента е станал на доказано ненадлежно сигнализират пътен участък?“. Според третото лице тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а за първите три от тях при условията на евентуалност поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение поради липса на съпоставка между бездействието на АПИ и деянието на пострадалия и анализ коя е главна причина за вредоносния резултат.

Ищците Б. П. и В. Д. оспорват жалбата на третото лице. Считат, че поставените от това лице въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС, а за четвъртия въпрос поддържат също, че не кореспондира на фактическите установявания на въззивния съд. Излагат доводи, че решението не е очевидно неправилно, тъй като изводите на въззивния съд са формирани в съответствие с правилата на формалната логика. Молят да не се допуска касационно обжалване по жалбата 4 на третото лице, евентуално излагат съображения за правилност на обжалваното решение в осъдителната му част.

АПИ не взема становище по жалбата на помагача си.

Съдът намира жалбите за допустими, но исканията на всички страни за допускане на касационно обжалване са неоснователни.

За да уважи отчасти предявения иск, въззивният съд приел за установено, че на 09.05.2016 г. В. П. /наследодател на ищците/ пътувал с личния си лек автомобил по третокласен път III-108. В участъка от км. 0+000 до км. 9+675 този път бил в ремонт. При км. 0+250,, непосредствено преди детелина, водеща към автомагистрала „Струма“ - ЛОТ 4, автомобилът станал неуправляем, напуснал пътното платно в ляво и преобръщайки се паднал в скат. В резултат на инцидента В. П. изпаднал от автомобила и бил притиснат от него, като получил контузия на ляв бял дроб, контузия на сърцето, хемоторакс, счупване на бедрена кост, оток на белите дробове, изразен оток на мозъка, множество охлузвания и кръвонасядания по крайниците, тялото и главата. Остро настъпилата сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност, съчетано с механична асфиксия на дихателните пътища, довела до смъртта му.

Произшествието настъпило при сухо и облачно време с добра видимост, на прав и без наклон участък от пътя, предназначен за двупосочно движение.

Пътят бил в ремонт и на двете пътни ленти имало изрязани участъци асфалт, като в средата били поставени разграфени правоъгълници с бели и червени диагонални линии. ПТП настъпило при управление на автомобила със скорост около 106 км/ч, при наближаване края на ремонтирания участък, където имало разлика в нивото на асфалтовата настилка. Водачът задействал спирачната уредба, предната част на автомобила се придвижила в посока към земната повърхност, последвал контакт между автомобила в областта на картера и асфалта, довел до пробив в картера и излив на двигателно масло по асфалта.

След удара водачът загубил контрол над автомобила, който напуснал пътното платно. В посока на движение на автомобила били поставени пътни знаци А1 "Опасен завой надясно", А23 "Участък от пътя в ремонт" и В24 "Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош". Участъкът, на който станало ПТП, бил част от републиканската пътна мрежа, поради което задължение за осъществяване на дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на същия имала АПИ, а ремонтът не бил надлежно 5 сигнализиран. Единствено бализите, разположени по средата на пътя, били поставени съобразно нормативните изисквания, но нямало знак, указващ разрешената скорост за движение в участъка в ремонт или друг предупредителен знак, поставен на предписаното разстояние, а знак А23 е бил на повече от 300 метра от мястото на инцидента. Налице било противоправно бездействие поради недоказване наличието на надлежна сигнализация съгласно действащото законодателство. Връзката между бездействието на служители на ответника и смъртта на наследодателя на ищците била пряка и причинна. Причинната връзка между скоростта, с която се движел пострадалия и неговата смърт, не изключвала причинната връзка между неизпълнението на задължението за сигнализация и смъртта. Ищцата Б. П. и съпругът й В. имали нормални семейни отношения, отгледали две деца, живеели заедно. С оглед възрастта на ищцата към момента на смъртта – 54 години и на съпруга й – 56 години, факта, че е останала сама, но пък разчита на подкрепата на двете си пораснали деца, както и на разширеното семейство, съдът определил за нея обезщетение в размер 120 000 лв. За дъщерята В. Д. не се установявали вреди по-големи от обичайните при такива случаи. Тя имала собствено семейство и две деца и не е живяла със загиналия, но тъй като баща й е бил едва на 56 години, съдът намерил за справедливо обезщетение за нея в размер 100 000 лева. Възраженията за принос на пострадалия, направени от третото лице, съдът намерил за основателни. Скоростта, с която той управлявал автомобила към момента на ПТП, била над 100 км/ч, а инцидентът бил предотвратим при по-ниска скорост /по малка или равна на 82,7 км/ч/.