Определение № 3097 от 14.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3097 гр. София, 14.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000502766 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частна въззивна жалба от Е. Д. М., ЕГН ********** срещу Определение № 16 591/04.08.2026 г., по гр.д. № 13 595/2025 г., на СГС, ГО, I-12 с-в частите, с които е оставено без уважение искането за правна помощ, изразяваща се в безплатна защита от адвокат, върната е исковата молба по която е образувано делото и е прекратено производството по същото. Жалбоподателят атакува определението като незаконно, поради което следва да бъде отменено. Счита, че предявения от него иск е редовен. Прекратяването на делото било злоупотреба с власт, не била налице идентичност с други дела.

Предвид етапа на производството и липсата на конституирана насрещна страна, препис от частната жалба не е бил връчват.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на 17.08.2026 г., от легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Софийският апелативен съд счита,по отношение на обжалваното определение следното:

По отношение определението в частта му,с която е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател за правна помощ, изразяваща се в безплатна защита от адвокат

Производството е образувано по искова молба от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск по чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на сумата от 7 000 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконното му лишаване от свобода. В исковата молба са изложени подробни съображения относно 1 незаконосъобразността на обжалваното определение. С Разпореждане № 12 864/05.05.2026 г. съдът дал следните указания:

- за отстраняване на нередовностите на исковата молба,които нередовности са подробно посочени в разпореждането.

-указал на ищеца, че при неизпълнение на горепосочените указания в посочения срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

-указал на ищеца, че за да се уважи искането му за предоставяне на правна помощ, то ищецът следва да конкретизира претенцията съобразно дадените указания с оглед преценката нейната допустимост.

-указал на ищеца, че при липсата на индивидуализация на претенцията, съдът не може да извърши преценка дали са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ, поради което искането за предоставяне на правна помощ ще бъде оставено без уважение.

Препис от разпореждането е връчено на настоящия жалбоподател на 03.06.26г. като в определения срок не е постъпило становище от същия. С атакуваното определение,по изложените съображения,съдът е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ, върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. При произнасянето съдът е извършил преценка, че предявеният иск е процесуално недопустим, с оглед разпоредбите на чл. 126 ГПК и чл. 130 ГПК, вр. чл. 3 ГПК (злоупотреба с право). По искането по чл. 95 ГПК съдът изложил в мотивите си, че предоставянето на правната помощ е неоправдано, съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП, с оглед приетата недопустимост на предявения иск, а съгласно чл. 24, т. 2 от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 2 и 3 не се предоставя, когато претенцията е очевидно недопустима.

Съдът счита,че частната жалба,в тази и част, е неоснователна,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено в тази му част.Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл. 95 от ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПП, същата обхваща и процесуалното представителство на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и, когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави тази помощ безусловно, а дава възможност за преценка, доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. С разпоредбата на чл. 24, т. 2 ЗПП е предоставена възможност на органа, който ръководи процесуалните действия, да прецени целесъобразността на поисканата правна помощ. Видно от неоспорената от жалбоподателя справка, изготвена служебно от съда, заемаща стр. 91 – 274 от делото, е че по жалби и искови молби на настоящият жалбоподател пред СГС и СРС са заведени изключително голям брой граждански дела срещу различни ответници, всички 2 касаещи обезщетения по реда на ЗОДОВ или обжалване на актове постановени в такива производства. Налице е и справка от Затвора – *** за насрочените дела в периода 01.01.2024 г. – 05.04.2025 г. и извежданията в периода 01.01.2024 г. – 25.04.2025 г., от която се установява, че в посочения период по причини участие на жалбоподателя в съдебни заседания и запознаване с материали по дела, същият физически е отсъствал от мястото за лишаване от свобода. При съобразяване с правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права и законни интереси по най-добрия за нейните интереси начин, СГС е намерил, че установеният брой и характер на инициираните от ищеца съдебни производства, в относително кратък период от време, представлява поведение, което нарушава принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и може да бъде квалифицирано като такова по смисъла на чл. 3 ГПК, както и, че по този начин страната фактически се отклонява от установения режим на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", с оглед полаганите усилия от съдилищата да гарантират правото й на справедлив процес.

Посоченото се споделя и от настоящият състав, поради което правна помощ не следва да бъде предоставяна, тъй като същата не би донесла полза за кандидатстващата страна.

Относно действието на молбата по чл. 95, ал. 1 ГПК за предоставяне на правна помощ, са постановени определение № 317 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 2661/2013 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 177 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 918/2010 г. на ВКС, I-во г. о., определение № 424 от 23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3721/2015 г. на ВКС, I-во г. о., и определение № 670 от 30.12.2010 г. по ч. гр. д. № 548/2010 г. на ВКС, III-то г. о. Във всички тях последователно се приема, че съдът, пред който е предявено искане за предоставяне на правна помощ, не следва да извършва никакви действия по събиране на доказателства и решаване на делото, докато е висящо това искане. В противен случай същият допуска съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения акт. В унисон с горното разбиране на практиката на ВКС, при наличие на молба по чл. 95 ГПК съдът е длъжен да се произнесе по нея с надлежен съдебен акт - като уважи или откаже искането за предоставяне на правна помощ. Във втория случай, определението подлежи на инстанционен контрол, съобразно разпоредбата на чл. 95, ал. 5 ГПК. Подаването на молба за правна помощ прекъсва срока за изпълнение на дадените указания (по аналогия на чл. 259, ал. 2 ГПК). Срокът по силата на закона не тече докато молбата се разглежда. Ето защо, със заявяване на искането за правна помощ, обективирано в молба, в границите на срока за отстраняване на констатираните от първоинстанционния съд недостатъци, предоставения за това срок е прекъснат и не тече. Логическото тълкуване на тези разпоредби на ГПК (чл. 95, ал. 3, чл. 259, ал. 2 и 3 ГПК) налага извода, че подаването на молба за правна помощ прекъсва и дадения на ищеца срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, тъй като целта на исканата правна помощ е чрез назначаването на служебен адвокат да се гарантира възможността на страната по делото да подаде редовна искова молба, а когато страната вече е подала нередовна искова молба - да се гарантира възможността й да отстрани нередовностите на тази искова молба със съдействието на назначения й служебен защитник.

3

В случая при постановен отказ от първостепенния съд да бъде предоставена правна помощ по реда на чл. 95 ГПК, преценка за изпълнение на дадените указания може да бъде извършвана след влизане в сила на това произнасяне, и то след като на страната бъде даден нов срок за изпълнение (така Определение № 101/23.02.2017 г., по ч.гр.д. № 592/2016 г., на ВКС, IV ГО). С оглед на изложените обстоятелства, правилно и законосъобразно СГС е приел, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 95, ал. 2 ГПК, поради което атакувания акт в тази му част ще следва да бъде потвърден.

В останалата част постановеното определение ще следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16 591/04.08.2026 г., по гр.д. № 13 595/2025 г., на СГС, ГО, I-12 с-в в частта, с която оставено без уважение искането на Е. Д. М., ЕГН **********, за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в безплатна защита от адвокат, на осн. чл. 95 ГПК, обективирано в исковата молба,по която е образувано делото.

Определението,в тази му част, подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.

280 ГПК в едноседмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

ОТМЕНЯ Определение № 16 591/04.08.2026 г., по гр.д. № 13 595/2025 г., на СГС, ГО, I12 с-в в частта, с която е върната искова молба,по която е образувано делото и е прекратено производството по същото.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението,в отменителната му част, е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4